Лозан Панов отказа да се яви пред КПКОНПИ, призовали го като гражданин

Лозан Панов отказа да се яви пред КПКОНПИ, призовали го като гражданин

 

 

Недопустимо е председател на съд да бъде призоваван като гражданин от държавен орган, чиито актове подлежат на съдебен контрол, пише шефът на Върховния касационен съд  Лозан Панов до Пламен Георгиев, обясниха днес от ВКС.

Повод за съобщението е полученото на 7 ноември писмо от зам.-шефа на КПКОНПИ Антон Славчев, в което той казва на Панов, че трябва да се яви на 12 ноември в 10 ч. по повод извършваща се проверка от комисията. Славчев се позовава на чл. 41, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ. Въпросните текстове регламентират, че служители на комисията могат да призовават граждани за изпълнение на определените им функции и правомощия, като писмено уведомяват гражданите за призоваването.

Трима агенти на антикорупционния орган са отишли във ВКС, за да връчат писмото. Те са били приети от зам.-председателя на ВКС Павлина Панова, която към онзи момент е замествала Лозан Панов, който е бил в командировка.

„Устно на съдия Панова изрично е обяснено, че писмото е адресирано до съдия Лозан Панов в качеството му на председател на Върховния касационен съд“, става ясно от отговора на Панов до шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев по повод „поканата“.

По-нататък шефът на ВКС пише, че посочените в писмото от комисията разпоредби „не предвиждат хипотеза за призоваване на председател на съдебна институция“.

И още: „С оглед на това е недопустимо един председател на съд да бъде призоваван по този ред от държавен орган, чиито актове подлежат на  съдебен контрол. Подобен подход грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите и същността на правовата държава. Намирам, че няма правно основание за явяването ми в сградата на КПКОНПИ на посочената дата.“

Антикорупционната комисия започна проверка срещу Лозан Панов по сигнал на Националната агенция за приходите, която установила разминаване в декларираните от шефа на ВКС приходи и разходи. Ревизията пък беше извършена по сигнал на Сметната палата. Тя е вследствие на това, че в началото на миналата година Лозан Панов подаде имуществена декларация само пред Инспектората на ВСС. От Сметната палата пък обявиха, че е трябвало и при тях да бъде депозирана такава и заради това сезира данъчните и наложи глоба на председателя на ВКС, който на свой ред я обжалва.

Данъчните направиха две проверки на Лозан Панов. Първата приключва през януари 2018 г. със заключение, че не са установени невнесени или укрити данъци и други нарушения на данъчните закони.Три месеца по-късно, неясно защо, НАП решава да започне пълна данъчна ревизия за същия период. Тя завършва със странен данъчно-ревизионен акт от 18 септември, според който Панов дължи 16 000 лв. данък върху доходите си.

НАП смята, че Лозан Панов не е декларирал няколко хонорара, които е получил за лекции и конференции – от Националния институт на правосъдието (НИП), издателство „Труд и право“ и „Вестникарска група България“, фирмата – издател на „24 часа“.

В единия случай НАП вижда, че има превод от физическо лице, който Панов не е декларирал. За същата година той е декларирал приход в същия размер от „Труд и право“, но данъчните не са изискали основанието за преводите, за да видят, че няма нищо нередно, казва Панов.

Идентичен е казусът с хонорара, получен за участието на Панов в кръгла маса за лекарските грешки, организирана от „24 часа“. Той е декларирал прихода в декларацията от „Вестникарска група България“, но НАП приемат, че има друг доход.

НАП подлага под съмнение и доходите, които Панов получава от наем. В един от преводите, които наемателят прави, той превежда освен наема (450 евро) и дължими на собственика разходи за ремонт и режийни (1500 евро) – обстоятелство, което е посочено в основанието на превода и страните са се споразумели с анекс.

Данъчните намират проблем и с приходите от наем на Лозан Панов от апартамент на майка му. Става дума за жилище, от което той е наследил 1/6, но се отдава по наем от родителя му.

Най-странният случай е с дървено бунгало край Варна, което е сравнено с апартамент и ресторант. Според НАП дървеното бунгало с размер 37 кв.м, струва 122 000 лв. Данъчните приемат, че цената, посочена в нотариалния акт и преведена по банка (26 хил. лв.), е шест пъти по-ниска от реално платената.

 

Категории Акцент-2Етикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio