Истинските консерватори

Истинските консерватори

 

Има една общност, която е опазила своеобразието си (идентичността си) въпреки всички превратности, прищевки и удари на съдбата, въпреки всички световни промени, въпреки всички исторически бури и ветрове, въпреки непрекъснатия, настоятелен, злонамерен и понякога жесток натиск на околните общности. И не, това не са евреите, те не са като предишните евреи, променили са се доста.

Тези, които са запазали всички ценности на дедите и прадедите си, тези, които са запазили техния начин на живот, технитe обичаи, навици и виждания, наследени още от времената на ловците и събирачите, са…

Циганите. Циганите не смятат кражбата за кражба – обясняват антрополозите, те просто събират намереното – такъв е светогледът на събирачите от палеолита, такива са разбиранията и на днешните цигани.

Циганите са най-върлите, най-заклетите, най-истинските и най-неподправените консерватори на всички времена и народи.

Бива ли световният, българският и най вече новопръкналият се български консерватизъм (нека го наречем неоконсерватизъм за по-художествено и социологическо) да им подражава. Да смята циганията за свой духовен, културен и цивилизационен образец.

Дали бива и ние, също като циганите, да отстояваме всички възгледи, адети, обичаи, виждания и разбирания на предците си.

Кои точно възгледи, понятия, обичаи, адети, виждания, навици и разбирания да пазим и отстояваме и кои бива да отхвърлим.

Само един пример – малко гадничък, малко зловонен, но пък истински – за онагледяване въпроса, нищо лично.

Около две години след Освобождението българското правителство постановява във всеки селски двор да бъде построен нужник и селяните там да ходят наповънка, а не където им падне, както дотогава. Селяните, разбира се, не щат да строят нужници – що за безсмислени зорове и разходи. Но властите им налагат глоби и те кандисват. Правят ненужните според тях нужници, но пък като едни истински и неподправени, макар неосъзнати консерватори, продължават да си се изхождат до дуварите, у бъзето, из храсталаците, копривата и трънаците, в притулнита места на селскита дворища, следвайки вековните обичаи на предците си. Та е трябвало още няколко глоби и още няколко години, та своеобразните консерватори да възприемат световните новости (източник – „Етнография на България“ от Христо Вакарелски). То и досега доста селяни се чудят не ги ли е гнус пустите гражданЯ да строят нужници вътре в домовете си, а не на двора.

Добре, нека този пример да не е показателен, ами кажете тогава, моля ви се, кажете най-накрая, плийз, кои са ония български особености и своеобразия, които ни отличават от всички останали племена и които бива да браним, пазим и съхраняваме.

Трудолюбието и гостоприемството – тия ли раздувки, останали от лъжливите читанки? Нито едното е нашенска особеност, нито другото. Съмнително и оспоримо е дали въобще сме имали някога подобни достойнства (може би с изключенията, описани от Иван Хаджийски). Но пък имаме други особености – несъмнени и неоспорими този път. На първо място – простащината. Описана и от Захари Стоянов (котленските овчари), и от Алеко, а и видна у доста от сегашните ни изтъкнати люде – министър-председатели, например (айде говори ти бе, да те @ва), министри на културата (@вал съм я тая шибана нация), или от вицепремиери бутнибаби и наругаймами.

Християнската вяра като европейска ценност ли да браним и защитаваме? Чудесно. Нека пренебрегнем само по себе си чудатото обстоятелство, че едно доскоро надъхано с атеизъм и комунистическа пропаганда население ще учи Европа на стародавно християнство. И да проверим – имат ли новоосъзнатите консерватори (неофити) бегла поне представа за същината на православието. Как се спуска Божият Дух на земята например – дали само чрез Отца, дали чрез Отца и Сина или по друг някакъв начин (примерно чрез извънземен разум), що е то филиокве, що е етнофилия, кои точно свещени тайнства отличават православието от католицизма? Ако на 99,99 процента от населението зададеш тези въпроси, то ще те погледне с очи опулени като очите от патриотичната статуя на Самуил. А най-умните и образованите от него – 0,01 процент тоест, ще заразправят с умиление как баба им ги водила през узрелите жита към близкото манастирче и какъв трепет изпитали като видели иконите. (По Владимир Свинтила, иначе интелектуалец в истинския смисъл на думата.) И колко задушевно и човешки е православието, за разлика от католицизма, защото „кроткият звън на беловаросаната селска черквичка отеква в душите и умовета на отрудените от полската работа земледелци, припомняйки им за божиите заповеди и божията благодат“ и прочие умилителни пошлотийки (тая тук аз си я измислих, но можете да я припишете на всеки котловинно-православен писач и съхранител на българските изконности). Има наистина великолепни и вълнуващи образци на литературно творчество, свързано с християнството. Повестта „Жетварят“ например. Бога ми, попитайте обаче когото и да било консерватор кой я е написал – вероятността да познае е колкото вероятността да спечелиш петдесет лева от националните лотарии – то добре, че все пак я има пустата му вероятност.

Възникват съвсем основателни съмнения, че тия хора въобще са чели някога благовестията. Или че са разбрали какво точно пише в тях, ако са ги прочели. Или че са го осмислили, ако са го разбрали.

Христос е либерал. И за тогавашните понятия, и за сегашните. Не случайно консервативният Синедрион го осъжда на разпъване. С много голяма вероятност сегашният ни Свети Синод би направил същото. А пък руският – без никакво съмнение би го разпнал. Или би го отровил с „Новичок”, като по-съвременно. И то не само защото не почита съботата, дружи с митари и грешници, влиза в лична саморазправа с храмови служители и подобни дребни прегрешения, а защото е революционер. Преобразувател, макар и мирен. Бунтовник. Не срещу Империята, а срещу старозаветните представи и закони (самият Спасител го отрича, но всеки може да се досети за примерите, ако е чел Писанияте и е осмислял прочетеното). И защото за разлика от сегашните административни образувания, вегетиращи върху Славата Му, наречени църкви, е дошъл да свидетелства против властниците и управниците на този свят.

Говорят също за християнските семейни ценности. Кой е казал обаче „Не мислете, че дойдох да донеса мира на земята; не мир дойдох да донеса, а меч. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни“.

„И врагове на човека са неговите домашни.“ Само не бързайте да приписвате тези думи на зловещия гаден Сорос. Не, не са на Сорос тия изявления.

Следвало християнството и православието естествените природни закони, които били и Божии. Ама тия хора наистина хал хабер си нямат от същността на вярата, която си въобразяват, че изповядват. Точно християнството отхвърля и отрича естествените човешки нагони, не само това – измъчва и наказва тези, които ги следват (когато има и политическа власт). Християнството е преодоляване на Естеството и отхвърляне на Този свят заради Онзи. Най-изтъкнатите и почитани християни – монахини, монаси, владици, папи и патриарси, повечето светци също, са несемейни, предполагаемо девствени, сега биха ги нарекли „джендъри“, ако не „ангели“.

Точно еднополовите любовници, които искат да се женят и мъжат, признават семейството като върховна ценност – иначе щяха да си блудстват и несемейно.

Добре, не щат нашите високонравствени добродетелни любородци еднополовите бракове – ами добре, чудесно, кой ви кара да ги узаконявате. Сорос ли, либералите ли, джендър ли идеологията? Що за детински страхове от тъмното и от джендъри под леглото (или в него). И къде ги видяхте тия упадъчни, гъчкани с пороци либерали. Че в България няма нито една либерална партия в парламента. Има едно извънпарламентарно подобие и толкоз. И нито един политик, който открито да защитава либералните ценности. Като се изключат един-двама писачи в интернет, в сиромашката ни обществена одая с трън да се завъртиш, кьорав либерал няма да закачиш. Срещу кого се бори тогава всичкото това национал-консервативно войнство?

И накрая – хората, ръчениците, седенките, песните, тъпаните, гайдите, гъдулките, кукерите, германите, нощвите, хурките, чекръците, харманите, паздерките, чергите, шевиците, гайтаните, пафтите и всички фолклорности, които ни определят и разгриничават от другите като нация („като нация…“ sic), които ни разграничават като племе и род (речи го „джендър“ вместо род, да се плашат гарготриотите).

Кой иска да ви ги отнеме, та да си забравите джендъра и джинса? Европа ли? Европа снася пари, точно за да си ги запазите – чрез различни видове регионални (местни) програми. И се получава нещо като горчива насмешка на съдбата, направо подигравка някаква, съвсем нашенско си опако.

Европа дава пари, за да могат родолюбците да запазят своеобразията си и чрез тях да се разграничат от Европа. И родолюбците киснат потури, беневреци, навуща и цървули във високопланинско езеро. Светотатствено мърсят една от най-чистите, красиви и все още незатрити нашенски дадености. И „Булгар, булгааар !”, развяват знаме – виж ни, Европо, какво правим с парите ти. Дай ни още, пък ни гледай сеира. Гнус!

И кому е нужно това ?

Най-вече на ония устати тарикатчета, които плашат гаргатриотите с фейк плашилата си. Дебнат ни джендъри, дебнат ни майцепродвци и отродители, Европа иска да ни мине, Сорос иска да засели Родопите с евреи и африканци. Ами ние сме тук, няма страшно. Ще ви защитим. И вас, и националните интереси, и българщината. Само ни изберете за евродепутати с едно 20 хиляди евро месечна заплата.

Изглежда евтино, смешно и безобидно донякъде. Но не е чак толкова смешно, нито чак толкова евтино. И не е никак безобидно. Всичките тези щуротевини ще си имат сетнини. Една от тези сетнини ще бъде разединена Европа. Европа на няколкото скорости, или области, или пояси или както там решат да я нарекат. Като в средата ще бъдат, разбира се, Германия, Франция, Бенелюкс и още някои незасегнати от гаргатриотните щуротии държави. После идват италианците и подобните им (примерно Австрия). В третия пояс ще са Унгария, Полша и другите такива. А ние? Ние дори няма да сме сред последните. Ще бъдем на аварийната писта ? На резерваната скамейка. Из кьошетата, където винаги сме били. И кому ще хвърли винага сегашната ни прокопсала политическа класа. Връз коварната Европа? Връз Сорос? Върху джендър идеологията. Върху съчинените либерали?

Най-вероятно да. Тям ще хвърли вината. А кой няма да има никаква вина?

Сегашната политическа върхушка, обединена срещу „джендър идеологията” за „Европа на нациите”. Тя ще е невинна, разбира се. Като оная подпалвачка със съчките. Само че оная не е знаела какво прави, а тия знаят.

 

 

Категории МненияЕтикети , ,