Целите, приоритетите и мерките в областта на биологичното земеделие в България са без количествени измерители, което затруднява наблюдението на очакваните резултати. Въпреки декларираните намерения, повече от две години след стартиране на ПРСР 2014-2020 г. няма приети стратегически документи в областта на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели.
Липсата на ясна визия и приети стратегически документи за програмния период 2014-2020 г. в областта на биологичното земеделие не осигуряват надеждна основа за програмиране и финансиране на мярка 11 „Биологично земеделие“.
Показателят за изпълнение по мярката не е обвързан с национална цел за биологично земеделие, дефинирана в Наредбата за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ – създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологично производство.
Това са основните изводи от одитен доклад на Сметната палата на това как се изпълнява мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Одитът е за периода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2017 г.
„Събраният доказателствен материал показва, че в повече от случаите, отглежданите съгласно изискванията за биологично производство култури са обрасли с плевели, от което може да се направи извод, че не са положени необходимите грижи и земеделски практики за получаване на добив. Всичко това води до заключението, че основният стимул на по-голяма част от проверените на място земеделски стопани да участват по мярка 11 е получаването на компенсаторното плащане, а не развитието на биологичното земеделие“, се казва в доклада.
Според описаното в него, при извършена проверка на място на бенефициенти по мярка 11 „Биологично земеделие“ 82% от тях, които обработват 56% от обработваната от бенефициентите от одитната извадка площ, декларират съотношение на доходи от реализирана продукция, спрямо подпомагането по мярката по-малко или равно на 1 към 1. Например, обработващ 10 ха лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг бенефициент, производител на биологични домати, притежаващ сертификат за биологична продукция за 7 тона за 2017 г., също декларира отсъствие на приходи от биологично земеделие.
Дали заради слабия контрол, или по друга причина, но според доклaда на Сметната палата интересът към биологичното земеделие е голям.
През 2016 г. нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 общо декларираните: площи – до 91 491 ха, пчелните семейства – до 127 270 броя, животните – 20 412 броя.
При пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин по мярката, увеличението е от 64 445 броя през 2015 на 145 221 през 2016 г.
От одобрените по мярката площи за земеделски култури за кампания 2016 най-голям е относителният дял при полските култури, включително фуражни – 41%, а най-малък при зеленчуковите култури – 2%. За периода 2015-2016 г. от трите направления, насърчени по мярката, най-голям е относителният дял на биологичните животни спрямо животните в преход към екологично отглеждане.
