По какво се различават хората с леви и десни убеждения

Предразположения

По какво се различават хората с леви и десни убеждения

 

 

Юлия Латинина

„Новая газета“

 

През юли тази година в Таджикистан са убити двама велосипедисти от Вашингтон – Джей Остин и приятелката му Лорен Геохеган (Jay Austin and Lauren Geoghegan). И двамата напускат скучната си работа и тръгват да обикалят света с велосипеди. На 369-ия ден от пътешествието, когато като част от друга група, карат по един черен път, ги настига автомобил. Водачът спира, обръща се и се врязва в групата. Оцелелите са застреляни, клани и ограбени.

След два дни ИДИЛ пуска поредното видео: петима от извършителите на престъплението седят на фона на черния флаг на джихадистите и се заклеват да колят всички „неверници“.

Вие разбира се ще се питате, за какъв дявол велосипедисти с шорти и тениски са тръгнали да пътешестват на ислямистка територия?

Отговорът е, че Джей Остин и приятелката му били не просто търсачи на приключения. Били идеалисти. Те тръгват на своето околосветско пътешествие, за да докажат, че злото е измислица.

Джей Остин пише в блога си: „Вие четете вестници, вас ви принуждават да вярвате, че светът е много опасно място. Казват ви, че на хората не бива да се вярва. Хората са лоши. Хората са зли. Аз на тази въдица обаче няма да се хвана. Злото е изкуствено създадена концепция, която изобретихме, за да не разберем, че хората са като нас, но техните ценности, вярвания и перспективи са различни от нашите. Като цяло хората са добри… Великодушни, прекрасни и мили.“

Тъжната история на Джей и Лорен служи като жива илюстрация към поразително интересния опит на Джон Хибинг, професор от Университета „Линкълн“ в Небраска. Хибинг и екипът му от оглавяваната от него лаборатория за политическа физиология твърдят, че по физиологическите реакции на човек е лесно да се определи дали той е ляв или десен.

Статията на Хибинг с резултатите от неговите изследвания в 2008г. е публикувана в Science, а през 2013г. той издава книга по темата (Predisposed: Liberals, Conservatives, and the Biology of Political Differences). От експеримента на Хибинг и екипа му следва, че левите и десните имат различни физиологични реакции при заплаха. Ако десният чува силен шум, той реагира по-активно от левия.

Хибинг демонстрира фотографии, на които са изобразени отвратителни неща – например огромен паяк върху човешко лице или открита рана с излизащи от нея червеи, и познава с лекота по реакцията на хората кой от тях е с леви и кой е с консервативни убеждения. При консерваторите при вида на отвратителните снимки по-активно работи симпатичната нервна система – предизвиква потене. По съвсем друг начин реагират левите – техните реакции са доста по-слабо изразени.

Друга серия експерименти от опитите на Хибинг е да се покажат на хората картини, сред които някои са неутрални, а други – отвратителни. Консерваторите задържат погледа си на отвратителните картини доста по-дълго, отколкото левите. Хибинг прави извода, че при консерваторите има нещо, което той нарича „негативно предубеждение“.

Като дълбоко ляв човек, каквито са и повечето американски професори, Хибинг с прискърбие заключава, че консерваторите някак си обръщат повече внимание на всичко негативно, заплашително и отвратително, докато „правилните“ хора просто игнорират тези стимули. „Десните политици и тези, които стоят вляво, просто възприемат света по различен начин“, обяснява Хибинг.

По моему това е удивителен резултат. Толкова по-удивителен е, защото авторът, принадлежащ към либералите, струва ми се, не разбира съвсем какво всъщност казва.

В известен смисъл той дори съжалява „консерваторите“. Погледнете, моля ви се, какви нещастници са. Те са повредени на когнитивно ниво. Когато видят нещастия, проблеми, беди – те остават при тях и почват да мислят, вместо да си кажат „мен това не ме интересува“ и да прехвръкнат на следващия цвят.

Честно казано, този експеримент ми даде отговор на въпроса, който винаги ме е занимавал – защо са толкова много левите сред младите, благополучните, ситите, израсналите без проблеми и грижи?

Отговорът е: защото „лявото“ не е въпрос на убеждение. Това е състояние на духа. Това е преди всичко инфантилизъм. Това е безкрайна способност да се игнорират реалните проблеми, „защото при мен всичко е наред и не искам да се съсредоточавам върху това“.

Левият гледа на живота през розови очила и много се обижда, ако някой му препоръча да ги свали.

Левият слуша за афганистански бежанец, който наема бандит да лисне в лицето на жена му киселина, защото си е свалила хиджаба, но не иска да се съсредоточава върху това. Той чете как в Афганистан мъж измъчва и убива своята 9-годишна съпруга (детето му е продадено за жена, когато е на 7 години, за 13 хиляди долара) и на него му е неприятно да мисли за това като за проблем. Той и не мисли. Той чете новина как терорист взривява стадиона в Манчестър, който преди четири години е спасен в Либия от Британския кралски флот. „Няма да обръщаме внимание на тези тъжни неща“, си казва левият.

„Това са отвратителни неща, по-лесно ми е да ги банна в съзнанието си. Те са неприятни, следователно са нерелевантни. Всички, които се вторачват в тях, са фашисти.“

Левият чува за райони в Париж, където полиция не може да влезе, за Мьоленбек, превърнат в разсадник на тероризма – и ако мисли, това създава само проблеми, които е сложно да реши. Затова не трябва да се мисли по тези въпроси.

Всички тези факти не се връзват в картината на света и щастието и затова трябва да бъдат игнорирани. Единственото, което тревожи левия, са хората, които настояват тези неща да бъдат обсъждани. Тези хора трябва да се обявят за расисти. Взривът на брюкселското летище за левите е повод за митинг против ислямофобията.

Левият е като домашна котка, галена и целувана от своите стопани, които при всяка среща с нея застават на колене. На тази котка й е много хубаво у дома. Но ако попадне в големия свят, няма да издържи и месец. Не защото хората са лоши. А защото хората са различни.

Вярно е, между левите и десните няма мировъзренчески, а психологически различия.

Левият смята, че всички хора са добри. Всички хора са добри – освен онези, които не признават, че всички хора са добри.

Ако от Афганистан и Сирия се задава заплашителен поток бежанци, те са точно такива, каквито сме и ние. Нито културата им, нито историята им с нещо са по-лоши. Тях трябва да ги посрещнем и да им се извиним, че на тях им е зле, а на нас – добре.

Те имат други обичаи, но тези обичаи с нищо не са по-лоши и трябва да ги уважаваме, да им приготвим обяд според религията им. Ако мигрантите в Кьолн организират тахарруш (игри на изнасилване), трябва да помислим какво да направим за тези бедни хора. Ако организират доброволци за групови изнасилвания – трябва да заглушим тези гласове, за да не се навреди на бизнеса в подпомагане на бедните мигранти.

Това е изкуствено конструирана концепция. Затова полицаи и следователи не са нужни. ФБР, ЦРУ, АНБ – това са лоши хора, които подслушват чужди разговори – това е позор. Нали всички хора са добри, нима не е така?

Всички хора са добри. Затова всички те заслужават просперитет и благополучие. Те трябва да им бъдат гарантирани. Откъде да се вземе просперитетът, ако те не работят, не е важно. Това е досаден и неприятен въпрос. Левите игнорират досадните въпроси.

Обратно, десните са тези, които смятат, че за съжаление не всички хора са добри. Хората се раждат равни. Историята, възпитанието, средата, интелектът, характерът, културата – всички те водят до там, че до десет-дванайсет години всеки човек вече е различен от другия.

И ако вие поканите при себе си в доволния, сит, щастлив Запад добрите хора с тази различна култура и им кажете, че са много добри, а вие пред тях се чувствате виновен, то може да се случи добрите хубави хора с тази друга култура да ви стиснат за гърлото не като велосипедистите в Таджикистан, а като минувач покрай Уестминстър.

Ако човек е добър винаги и навсякъде, то държавата вече няма да е необходима.

Превод: Рени Нешкова

 

Категории МненияЕтикети , , , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio