– Г-н Екимджиев, как ще коментирате от гледна точка на гражданите промените в Административно-процесуалния кодекс, макар и малцина, докато не им се наложи, да си дават сметка за какъв скандал става дума?
– За съжаление точно тази промяна, която визирате, показва оценката на управляващите от това парламентарно мнозинство, което прокара промените в Административно-процесуалния кодекс, към една такава ценност, каквато е достъпът на българските граждани до правосъдие. Показа незачитането значимостта на правосъдието, свързано с тяхната защита и самозащита срещу лошо управление, срещу лоша администрация.
Преценявайки мотивите дали да бъде допусната една такава промяна, от едната страна на везните са правата на гражданите за добро управление и техният достъп до съд като средство за защита срещу лошата администрация, а от другата страна е професионалният комфорт на шепа върховни съдии, които искат да работят по-малко срещу по-високи възнаграждения, които съответно ще бъдат осигурени чрез по-високите такси, с които българските граждани са натоварени.
Така че очевидно този закон съдържа лобистки елементи, насочени повече към професионалния комфорт и имотното благосъстояние на магистратите, отколкото към правата на българските граждани, които очевидно стават все по-трудно защитими.
– Как трябва оттук нататък българските граждани да защитят правото си за достъп до правосъдие, ако не са в състояние примерно да заплатят високите такси. Да не говорим за независимия съдебен контрол от страна на ВАС върху правителството, ако е налице лобистки натиск, както изглежда?
– Във всеки отделен случай се преценява дали е налице препятствие за достъпа до правосъдие, защото в един случай изискуемата държавна такса може да е 50-60 до 200 лв., което не изглежда непреодолимо като препятствие, но ако в други случаи с по-голям интерес, каквито са, да кажем, обществените поръчки, някои приватизационни договори, таксата е от порядъка на хиляди. Тогава при конкретна преценка на конкретен казус може да се стигне до извода, че е налице осуетяване на достъп до съд.
– Заедно с ветото върху закона президентът Румен Радев е пратил поправките в Конституционния съд за тълкувателно решение. Как мислите ще се произнесат съдиите по този казус?
– Ние видяхме примерно при решението на Конституционния съд относно Истанбулската конвенция готовността на този състав на КС да козирува и да слугува на парламентарното мнозинство на управляващите. Така че не очаквам сериозна стъпка от страна на конституционните съдии спрямо конституционните права на българските граждани.
– Какво още би могло да се направи, след като е малко вероятно ветото на президента и сезирането на КС да спрат това очевидно препятствие за достъп до правосъдие? Може би адвокатските сдружения или кой?
– Всеки може да се противопостави чрез граждански натиск, но освен Конституционния съд, няма други толкова ефикасни правни и процесуални способи срещу тези поправки. Както казах, при конкретния казус, ако се окаже, че не може да бъде разгледана жалба, защото някой не не е в състояние да извади и да плати няколко хиляди лева такса, такъв казус може да бъде отнесен при съда в Страсбург и макар и след много години да доведе до някаква промяна в обратна насока. Но това е хипотеза и е твърде далечно и несигурно във времето нейното осъществяване.
– Може ли да се предположи, че тези поправки неизбежно ще увеличат делата, които български граждани и фирми водят в Страсбург срещу държавата?
– Вероятно. Винаги, когато човек или търговец, или търговско дружество няма достъп до защита пред национален съд и не получи справедливост в България, той ще търси алтернативи. Така че за съжаление вероятно делата, които се водят в Страсбург, ще се увеличат. Казвам „за съжаление“, защото процедурата е доста дълга и някак си като български граждани имаме интерес да получаваме правосъдие от български институции.
– Тоест тази поправка освен ограничаваща достъпа до правосъдие, ще се окаже и доста скъпа за данъкоплатеца?
– Вероятно… Така или иначе обаче ще ни е скъпо и заради по-високите такси, които ще трябва да плащаме. Голяма скъпотия и от морална гледна точка е ограничаване на достъпа на гражданите до това правосъдие, за да се осигури относително по-голям комфорт на управляващите. Защото жалбите на гражданите до Върховния административен съд и до административните съдилища тормозят управляващите, тъй като се обжалват техни заповеди, техни решения, техни наредби и подзаконови актове и т.н. Тоест за сметка на нашите права управляващите си осигуряват един институционален комфорт.
Адвокат Михаил Екимджиев е председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“. Той има десетки спечелени дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Много от тях представляват прецеденти, довели до промени в българското законодателство.
