София – градът на бетонираните дървета

София – градът на бетонираните дървета

Трудно дишате? Кихате и кашляте без видима причина? Сърбят ви очите? Децата имат астма? Сигурно не живеете в София, защото това е градът с най-чист въздух. Според кмета Фандъкова от 2009 до 2016 г. София има подобрения по всички показатели, а по някои от тях надминава Брюксел.

Извън тази смешка, разбира се, са реалните неща от живота на редовия софиянец, който се чуди къде да се дене, за да диша. И то през лятото, когато ТЕЦ-овете все още не бълват дим.

Софиянецът вече се е отказал да си мие прозорците. Да си мие колата. Да види измита улица пък е запомнящо се събитие. Затова пък изобщо не е събитие да се спъне в стърчащи железа, разбити тротоарни плочки, оставени след строителни дейности отпадъци. Да пропадне в шахта, дупка или изкоп.

София помни много ремонти, но тези през 2018 година надминават всички останали по некадърно изпълнение, плавно преминаващо в перманентно безумие. Проявленията му са толкова много, че нито гражданите, нито журналистите смогват да ги документират и коментират.

Сред нещата, с които столицата ни може да получи световен приз за общинарска неадекватност, са бетонираните дървета по ул. „Граф Игнатиев”. На снимките, разпространени от организацията „Спаси София” във Фейсбук, ясно се виждат извадени с коренищата дървета, положени впоследствие в бетонирани дупки.

Малко по-рано в социалната мрежа се разпространиха серия тревожни новини за изсичане на дървета на различни места в столичния център, както и на тротоарно асфалтиране, асфалтирало корените на дърво. И за всичко това има обилен снимков материал.

Същевременно една отсечка от столичния булевард „Васил Левски” вече трети месец се асфалтира. Отсечката не е повече от 500 метра.

Почти няма неразкопано място и по личния ми ежедневен маршрут. При всяко преминаване през пл. „Славейков” ми се налага да пренасям заедно с майките бебешките им колички, които просто няма откъде да минат, освен да слязат на платното на „Раковска”, където е пълно със спрели и преминаващи коли.

Подобно екстремно преживяване съпътства редовия софиянец на всички пресечни точки на улици и булеварди с трескаво ремонтиращата се „Граф Игнатиев”, включително на ремонтираната само преди две години „Любен Каравелов”. Нито има обезопасени временни места за преминаване на пешеходците, нито има някакво обозначаване с табели или поне стрелки.

Изключително рискови са кръстовищата като това до печално нашумелия напоследък хотел „Маринела”. Там се строи небостъргач, около чийто огромен изкоп уж има някакъв проход за пешеходци, но той доста често е затворен от ремонтна техника. Пешеходците се провират между колите, защото от другата страна няма нито тротоар, нито пешеходна пътека. Много ми се иска кметът Фандъкова да направи социално-управленски експеримент и да преодолее това трасе пеша, още по-добре с бебешка количка. И то между 17 и 19 ч.

В китния Лозенец това кръстовище за смелчаци има конкуренция на всяка крачка. След благополучно ремонтираната миналата година с двумесечно закъснение улица „Богатица” нейното продължение, именуващо се „Козяк”, е разкопано пък тази година. Така на живеещите в района се предлага ежегодно запрашване с цел да свикват и да не се разглезват с разни алергии.

Така е и в други квартали, където тече безконечен ремонт, например в района на булевард „Арсеналски”. Булевардите „Гешов” и „Христофор Колумб” живеят в перманентна мръсотия. Отчайващо е и положението по „Пенчо Славейков”, където уж е за добро, че ще има метро. Но Бог да ви е на помощ, ако бързате за Медицинска академия или Военна болница. Ще си бързате бавничко.

Изсичането на дървета, което всеки може да види, ако малко походи пеша, е съпроводено от това вдигане на неизмеримо количество прахоляк от ремонтите. Купчини цимент и пясък остават след заравянето на всеки прокопан участък. А както знаем, в София се строи постоянно. Всеки строителен обект и всеки ремонт си имат контрол. А над този контрол има Столична община, която може да санкционира, за разлика от редовия софиянец, който може само да снима, да сигнализира и да протестира.

Впрочем, ако сигнализира и протестира редовно, нещата няма да са така. Те са така, защото управниците разчитат на пасивно население. Те имат полза никой да не вярва, че нещата могат да се променят. И си се кооперират и колаборират, докато ние колабираме.

Гражданското общество е това, което може да накара подивелите от лакомия чиновници да си свършват работата докрай и прецизно. Ако никой не им иска сметка за нищо, ще сме си все така и все по-зле.

Не протестирахме, когато получихме „Цариградско море”. Не протестирахме, когато получихме „Дондуков гьол”. Траем си и когато бетонират дървета. Дали пък ние не сме бетонирани в известен смисъл?

 

Снимка: „Спаси София“

Категории Мнения