На 6. септември България чества 133 г. от обединението на Княжество България и Източна Румелия. Със собствени усилия и срещу волята на Великите сили българите поправят несправедливото решение на Берлинския конгрес от 1878 г., с което България се разделя на Княжество България и Източна Румелия.
Ключова фигура в реализацията на този замисъл е публицистът Захарий Стоянов. Издаваният от него в. „Борба“ се превръща в негласен орган на Българския таен централен революционен комитет, който работи за присъединяването на Източна Румелия под скиптъра на княз Александър Батенберг.
Захарий Стоянов не само координира реализацията на безпрецедентния по мащабите си план, но и успява да информира световната общественост за свършеното. Новината бързо се разпространява в Русия чрез изданията „Новости“, „Новое время“ и „Московски новости“. Румъния научава за Съединението от тамошния в. „Телеграф“, Унгария – от в. „Пастер Лойд“, Австрия – от „Нойе фрайе пресе“. „Ройтерс“ и „Таймс“, както и редица други европейски медии приветстват безкръвния преврат, пише Филп Панайотов в своята книга „Вестници и вестникари“. Медийният шум довежда до дипломатическо признаване на новата обединена държава.
Съединението обаче предизвиква гнева на руския император Александър III, който не е давал разрешение за подобен акт. В следващите месеци в България се развиват крайната русофилия и крайната русофобия, довели впоследствие до абдикацията на Батенберг.
Така Съединението се превръща в повратен за българската история момент. Като официален празник го честваме от 1998 г. Редица историци, журналисти и общественици настояват той да се превърне и в национален празник вместо 3 март.
