Оперетата „Патриоти от по-ново време” е безплатно политическо представление, което придава на управляващата коалиция отчетлив комичен нюанс. Кумовете Валери Симеонов и Волен Сидеров творчески пресъздават словесния двубой между Дядо Либен и Хаджи Генчо от „Българи от старо време”:
– Ти си джанабетин, хаджи Генчо!
– А твойта пушка за нищо нехела и твоите московци нехелат, не са добри хора… Крадат много.
– Ти си дявол, хаджи Генчо!
– Московските пушки са по-добри от турските, а твоят кон не е кон, а клепоуха свиня!
– Ахмак! — извикал дядо Либен и потреперал ог яд, като листо.
-Как! Аз съм ахмак? Аз, хаджи Генчо, ахмак? — извикал от своя страна и хаджи Генчо и като грабнал тоягата си, побягнал вън.
Който е чел творбата на Любен Каравелов или е гледал чудесната постановка в Музикалния театър, няма как да не направи аналогия между гневните диалози между двамата политици и канонадата от обиди, които Хаджи Генчо и Дядо Либен изсипват един срещу друг:
– Аз съм богопродавец, аз? Ех, лъжеш ти, Либене, лъжеш като брадат циганин.
– Не, не лъжа, ти си продал душата си на дяволите и на таласъмите: за това нещо всичката околица знае.
– Да задуши дяволът всинца ви: всичките клеветници и всичките богохулители!
И захванали се цели купове проклятия и псувни.
– Вън, чифутино проклети, вън! Да не ми си се показал още веднъж пред очите… Кълна ти се в името на св. Харалампия, че ще те задуша като куче! — вика сърдито дядо Либен.
Хаджи Генчо станал, вземал тоягата си слязъл долу; а из устата му излазяли всякакви псувни и всякакви проклятия: куче, добиче, вампирин, върколак и пр.
– Гущер, змей, богопродавец! — викал след него дядо Либен и кръстил се.
Съвременната политическа лексика, естествено, не опира точно до „Гущер, змей и богопродавец”:
Симеонов: „Атака” лобира в полза на Домусчиеви.
Сидеров: Лесно може да се намери нов вицепремиер.
Симеонов: Парламентарната група трябва да реши въпроса с ръководството на групата до края на септември.
Сидеров: Това са изнудвачески хватки.
В интернет все още може да се видят и много видеа, документирали ту неистова омраза, ту братска любов между двамата.
Но, за съжаление, това не е оперета. Даже водевил не е. Сидеров и Симеонов превръщат политиката в гротеска, която на първо четене разсмива, но на второ тревожи. Това ли е управленското ниво? Това ли е патриотизмът? Това ли са хората, които ни представят пред света? Последният въпрос съдържа отговора: А кой, по дяволите, ги избра?
Реално двамата нямат кой знае какво да делят. Разпределянето на управленската баница е направено. И всеки е получил това, което е искал. Едва ли някой от двамата е толкова заякнал, че да поиска повече. А и Борисов надали би позволил подобно наддаване.
Сидеров, например, обвинява партньора си в лобизъм за определени бизнес среди. Но до момента не е извадил никакви факти. Ако поне една сюжетна линия беше проследил до края, тоест – до сигнал в прокуратурата, можеше донякъде да му повярваме. Но не би.
Симеонов пък, мине – не мине време, упреква Сидеров в действия в разрез с коалиционното споразумение – несъгласувани назначения, някакви през главата му направени договорки и т. н. Като че ли въпросното коалиционно споразумение е нещо, което някой взима насериозно.
Резултат от словесните престрелки, освен храна за зевзеците във Фейсбук, няма. Единственото постигнато е това, че публиката зяпа в тази посока.
Което не е малко.
