Напоследък живна малко нещо политическият ни животец. Покрай „визията”. Всякакви хора, най-вече инфлуенсъри, каквото и да означава това (ама да не означава болни или заразени от инфлуенца) започнаха да й правят разбор. Да обясняват колко е нефелна. Да й се подиграват и да остроумничат за нейна сметка.
Става дума за „визия за България”, предложена от Българската социалистическа партия.
И в повечето случаи са прави. Онези, които й се подиграват. Очакваната, позната, скучна смес от патрав национализъм, късен държавенизъм, прикрит азиатизъм и първически популизъм. Визия, която дори не е лява. За съжаление. Не е. Лява. Освен ако корпоративната държава не се възприема като левичарско явление.
Но тя има едно огромно предимство. Визията. Толкова огромно, че уравновесява всичките й недостатъци.
Тя е виждане за бъдещето. Човек има нужда от виждане от представа за бъдещето си. Колкото повече бъдеще обхваща тази представа, толкова по-уверен, целеустремен и силен е човекът. Толкова по-смислен е животът му. Ако целта на един човек е да доживее до понеделник, то той е окаяник, достоен за съжаление. Ако обмисля как да изучи внуците си, той патриарх (дедец) – достоен за уважение.
Същото е и с държавите. Какво е виждането на държавата ни за собственото й бъдеще? Какво е виждането на българите за бъдещето им? Какво е виждането на партиите, на които тъкмо това им е работата – да предлагат визии, тоест виждане?
Виждането им е никакво. Да доживеем до понеделник. Да влезем в Шенген. Или пък да не влизаме. Да влезем в Еврозоната. Или да не влезем в Еврозоната. Те просто нямат виждане. Затова БСП направи нещо добро – изпълни си задължението като партия. Предложи политическо бъдеще. Може да е нефелно предложението, но по-добре с него, отколкото без. Да живне политическиитя ни животец. Да се възникнат спорове, възражения, доводи, размисли някакви.
Разбира се, може да се възрази, чи си има политически програми. Основателно наглед възражение. Само дето не е вярно. Възражението. Политически програми няма. Колцина са чели програмата на ГЕРБ, например. Колцина са гласували заради тяхната програма, а не защото Бойко е велик, или поне само готин и защото „няма алтернатива, тоест няма с какво да бъде заместен”. И може би са прави тези, които не са я чели. Програмата на ГЕРБ – това само за сведение – има две съставки. Едната са общи приказки на ниво първи или втори курс в икономическите университети. „Ще подкрепим средната класа, ще привлечем инвестиции, ще осигурим енергийна независимост”. (Десет години не я осигуриха, преди три година щяха, сега пак щели…) В областта на здравеопазването ще подобрим здравеопазването, в областта на образованието ще подобрим образованието, а в областта на спорта ще развием спорта. Другата съставка на програмата са съвсем точни обещания. Основани на парите, отпуснати от Европа. Европа отпуска пари за магистрала до Сандански (примерно, забравих вече кой град беше) – обещаваме да построим магистрала до Сандански. Хитро, нали…
А колцина знаят програмата на Атака ? Може би десетина души. Всъщност и толкова едва ли. Останалите им гласуват, за да сме добре с Русия и да излезем от НАТО. Или на Каракачанов. Кой му е чел програмата ? „Той е патриот – ще мисли за България” – така си думат хората, затова му гласуват. Или на Марешки „ще направи евтини лекарствата и бензина. „ Или извънпарламентарната опозиция, която си остана с „долу Бойко Борисов, да живее съдебната реформа”. Писах и на тях, съветвах ги да направят едно виждане за България, и то много преди бесепарите да се присетят, ама ония или не чуват, или нямат „интелектуалния потенциал”, казано политкоректно, тоест „ не им стига акълът”, казано направо. Нищо, че се водят умни и красиви. Красиви може би, ама чак пък умни…
Така че липсва истински политически живот в България. И затова бива заместван с всякакви измислици, измами, заблуди, самозаблуди, навивки, самонавивки, видения (не виждания), че и блянове. Недействителна действителност, фейк риалити. Джангъри за джендъри. Рептили, кемтрейлси, шаарпи и тайни средища, които непрекъснато мислят как да затрият милото ни отечество барабар с рунтавите му овчици и палавите му козички.
В най-добрия случай – спорове за лявото и дясното. Като се знае, че лявото у нас лявото е толкова ляво, колкото дясното чересло на Бойко Борисов, а дясното толкова дясно, колкото лявата бабица на Корнелия Нинова. Или пък в най-изискания случай спорове между либерали и консерватори. Като се има предвид, че консерваторите у нас подкрепят работническо-селския, е, нека да е фермерско-соевия белолико-тръмпанарския бунт срещу управляващата потосмукаческо-либерална прослойка. Колко нелепици само заради една небивалица.
Или изконните български ценности подкрепят – потни хора и хорА на плажа, 3867 гайди в Родопите, татуировска на Левски върху космати гърди, бъди патриот – бутни баба, спри глигана, пустосай чумата, изпсувай джендъра. Абе хора, кажете поне една изконна българска ценност. Една барем. Една – едничка. Моля ви се. Умолявам ви. Плийййз. Ама положителна ценност да е. Иначе простащината, злобата, грубостта, завистта, мързела, всичките тия си ги знаем. Те дори не са ценности. Положителна ценност кажете. От ония, дето ни поддържали били националната идентичност.. Която западните либерали рвеят ли, рвеят да ни отнемат. Клетата ни миличка неидентифицирана национална идентичност – невинна жертва на либералните толерастни тоталитаристи. Вече десетилетие, че и повече дуднете за тия изконно български ценности, къде ги бе ? В царичината дупка ли пропаднаха. И къде ги пустите му либерали. Че в България няма нито една, ама нито една либерална партия, освен ДПС, която не е либерална партия. Извън парламента има някакви плахи либералски напъни от едни плахи дабългаристи и толкоз. И трима-четирима писачи в Мрежата. Толкоз, това са ни либералите. Откъде си измислихте тази либерална заплаха. Оттам, откъдето и джендърите ли? Та да си имате врагове. Да се сплотите и самоотъждествите. Психарщина някаква и нищо повече.
Всъщност БСП прави вече няколко точни стъпки. Освен „визията” покани яката дупара да я бара бесепара – лошо няма – старите социалисти – комуняги няма да се отдръпнат от партията, младите ще си рекат „тия май не са толкова задръстени”. Друг е въпросът, че дупарата не даде да я бара бесепара.
Биха дошли на власт бесепарите и без да барат дупарата, ако не беше уж потайното им, а всъщност припознато от всички хлъзгане към Азия и Русия. Антиевропейските им изблици, настроения и забежки, които все пак и все още не са обхванали широките простонародни маси. А и нямат избор, клетите те. Без антиевропейските си хлъзгания щяха съвсем да замязат на родните консерватори. С основен говорител – Велислава Дърева, майтап. И на сегашните управляващи щяха да замязат. Негли към управляващата коалиция се е прилепила и една чисто руско-азиатска партия. Готова при сгода да се отлепи и да отиде при яката бесепара, където й е мястото. Заедно с Марешки. Вероятност за властови изменения, която действат убедително в полза на Бойко Борисов. Всичко това не е политика, обаче, макар по нашенско да се води за такава. Всичко това са сметки, козни, тарикатлъци, завери, изневери и простотии. А България има нужда от политически визии.
