През тази година има няколко забележителни дати в историята на отношенията между България и Финландия. Преди 100 години – на 27 февруари 1918 г., българското правителство признава Финландия като независима държава. Това става по-малко от три месеца след обявяването на финландската независимост на 6 декември 1917 г. По този повод в София пристига финландска делегация, ръководена от учения славист проф. Йосиф Микола, който е автор на едни от първите публикации във Финландия за българската история и култура.
Финландските пратеници са приета от цар Фердинанд, който ги приветства на финландски език, както по-късно прави по различни поведи неговият син цар Борис трети. Няколко месеца по-късно (21 май 1918 г.) между България и Финландия е подписан договор за мир и приятелство. Финландският парламент (Едускунта) ратифицира договора на 19 юли, а българското Народно събрание постъпва по същия начин на 5 август 1918 г. Тези дати се считат за начало на дипломатическите отношения между двете страни.
Признаването от България на финландската държавна независимост и установяването на дипломатически отношения между двете страни откриват нова страница в историята на датиращите от дълбока древност връзки между българския и финландския народ. Малко известен факт е, че в далечното минало прабългари и финландци са живели заедно в обширен район около река Волга. Според някои изследователи (Марин Дринов, Константин Иречек, Павел Шафарик и др.) прабългарите и финландците имат общи етнически корени. По-късно пътищата на двата народа се разделят, за да се пресекат отново по време на Руско – турската освободителна война през 1877 – 1878 г.
В сформирания трети финландски стрелкови батальон и в други части на руската императорска армия във войната участват хиляди офицери и войници от финландски произход. В памет на загиналите финландци в сражението край Горни Дъбник през октомври 1877 г. в мемориалния парк „Генерал В. Н. Лавров“ близо до Плевен е издигнат паметник. След освобождението на България финландски офицери допринасят за изграждането на българската армия. Сред тях е генерал Казимир Ернрот, който известно време е военен министър и става първият чужденец министър-председател на България. Приносът му за развитието на българската държава го прави исторически символ в двустранните отношения.
Установяването на дипломатическите отношения дава стимул за разширяване на българо-финландското сътрудничество, особено в областта на търговията и културата. Във Финландия е проявен голям интерес към романа на Иван Вазов „Под игото“, който е публикуван на финландски език за пръв път през 1910 г., а след това претърпява още две издания през 1913 и 1917 г.
В България също са издадени творби на финландски писатели. Много популярна е публикуваната през 1925 г. книга за Финландия „В страната на белите лилии“. До Втората световна война книгата претърпява десет издания и под нейно влияние голяма част от българската интелигенция възприема Финландия като образец на материално и духовно развита страна.
Въпреки географската отдалеченост една от друга България и Финландия разширяват взаимните търговско-икономически връзки. През 30-те и 40-те години на миналия век са подписани няколко двустранни търговски и други спогодби, открити са почетни консулства, акредитирани са първите дипломатически представители – финландецът Вайно Танер през 1921 г. и българинът Александър Николаев през 1943 г. След Втората световна война в България е установено комунистическо управление, а Финландия води неутрална външна политика, но това не пречи на възходящото развитие на двустранните отношения.
В 1963 г. дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг на посолства и се преместват в столиците на двете държави. През 60-те години на миналия век са извършени първите взаимни посещения на държавните ръководители. През този период Финландия и България развиват сътрудничеството в съответствие с принципите на мирното съвместно съществуване между страни с различен обществен строй. Учредени са дружества за приятелство, а всяка година десетки хиляди финландски туристи посещават България.
Българо-финландските отношения навлизат в нов етап след промените в България в края на миналия век. Финландия оказва значима подкрепа за започналите политически и икономически реформи в България. Като ротационен председател на Съвета на ЕС през 1999 и 2006 г. тя допринесе за по-бързото присъединяване на България към съюза. По-интензивни станаха срещите на ръководителите на двете страни, както и търговско-икономическото сътрудничество, културният, научният и туристическият обмен. В България развиват търговска и инвестиционна дейност десетки финландски фирми, а страната ни е популярна туристически дестинация за хиляди финландци.
Стогодишната история на българо-финландските дипломатически отношения е история на солидарност, взаимно уважение, разбирателство и сътрудничество между два исторически близки народа. Привързаността към демократичните ценности и принципи в развитието и външната политика, както и членството на България и Финландия в ЕС, са благоприятни условия за по-нататъшното разширяване на двустранното сътрудничество във всички области. Заинтересоваността е взаимна и това дава основание да се очаква, че през следващите години българо-финландските отношения ще станат още по-динамични и ползотворни.
Проф. Венелин Цачевски е посланик на България във Финландия (2003-2006) и член на българо-финландското дружество за приятелство
