Най-сигурният белег, че някой иска да се съюзи с управляващите, е като спре да го критикува
Бъдещият съюз между ГЕРБ и БСП изглежда е договорен на бизнес ниво
Много е тихо в БСП. Дори на заветната Бузлуджа липсваха яростни призиви за сваляне на правителството. Вместо тях на публиката беше сервиран някакъв недомислен фейк с Гери Никол. И публиката се занима точно с нея, а не с реалностите около БСП. А те са, че от левицата няма сериозни заявки за бутане на властта. Логично е да ги има, защото БСП е някакъв вид опозиция. Но дали иска да остане? Колкото и да е мека, опозицията си е опозиция – не е като да разпределяш порции.
Поредната Бузлуджа не даде знак за действие. Напротив. Въпреки отчетения рекорден брой хора, качили се на върха, събитието не запали искрата на бунта. Което значи само едно – че на ръководството си му е добре така.
А кога на ръководството му е добре? Когато е спокойно за бъдещето си. Съдейки по линията му напоследък, или БСП трайно ще си стои в опозиция, или съвместното управление с ГЕРБ вече е договорено.
Както добре знаем, в левицата от години съществува идеята за колаборация с Бойко Борисов. Поддържат я най-вече самите създатели на днешния премиер. В тяхната лаборатория вероятно подобен експеримент е показал устойчивост и надеждност, защото вече с просто око се вижда работата им за реализацията на замисъла.
Тази теза има предистория, разбира се. И тя е свързана с времето, когато сегашното ръководство на БСП беше все още ново. То отлюспи по доста безпардонен начин старите позитанци, врели и кипели в избори, разбиращи от работа в опозиция и от работа във властта. Колкото и да имаше търкания между тях, успяваха по някакъв начин да ги преодолеят в името на общото им противопоставяне на останалите политически субекти.
Още в онзи момент в БСП битуваха идеи за сближаване с Бойко Борисов, като основни негови застъпници бяха Жени Живкова и покойният Божидар Димитров, който дори стана министър в кабинет на Борисов. И като казваме идеи, не бива да изключваме и идеите, свързани с конкретни бизнес сегменти. Вероятно точно там не е било възможно или желано сближаването, защото по времето на Станишев БСП държеше доста по-твърда линия спрямо ГЕРБ. Поне привидно беше така.
Откакто Корнелия Нинова е начело на БСП, нещата изглеждат по друг начин. Разбира се, отново има привидности – Нинова отказва висок държавен пост, предложен й от ГЕРБ, депутати (предимно поединично) разкриват герберски далавери, вдига се чат-пат и медийна пушилка в опозиционна тоналност. Но, както се получава в добрите романи и в лошите филми, пак няма хепиенд. Все по-малко българи приемат БСП като опозиция. Даже в някои сондажи хипотетична президентска партия взема впечатляващ процент.
Че БСП си трае по ключови за обществото въпроси, е факт. Че чака тихо и мирно на отмине председателството, видяхме с очите си. Паралелно с него имаше десетки протести, които Нинова само сборува и оповести. Протест, организиран от БСП нямаше. По нито една тема. Това отвсякъде намирисва на договорка с управляващата коалиция.
А тя даде предостатъчно поводи за протести – цени, лобистки закони, лобистки правителствени решения и всевъзможни отклонения от здравия разум. БСП не пожела да се възползва дори от видимото охладняване между патриотите, което силно разклати коалицията. Даже Марешки имаше по-адекватна политическа реакция.
Вместо това левицата предпочита да издига някакви популистки идеи като тази депутатите да не почиват. В същото време за майките на деца с увреждания нямаше нито едно конкретно предложение в пленарна зала. Нинова се отчете с обещание да дарява 600 лева всеки месец. Вероятно другарите й не са били настроени на подобна вълна, защото от парламентарната група нямаше отклик.
Около вота на недоверие БСП също се държа доста неадекватно. Липсваха ясни послания, а мотивите, свързани със сигурността, бяха по-клети от евентуални мотиви, свързани с градския транспорт.
Чудейки се какво да предприеме, за да заприлича поне малко на реална опозиция, БСП съчини „Визия за България“. Тя пък стана нагледен пример за това как една принципно нелоша идея бива утрепана от незнаене и неможене. Освен смешки в социалната мрежа друго не последва.
Накрая стигаме и до фамозната Бузлуджа. Това мероприятие си стои на ниво селски събор от поне 20 години. Толкова ли е трудно да се намери по-модерен начин за събиране на фенове? И толкова ли е непосилно да се ангажират хората с повече идея и по-малко кебапчета – преди години имаше поне такъв нюанс. Сега, ако не беше Станишев да каже отчетливо, че са нужни предсрочни избори, нямаше да стане ясно за какво тези всичките хора се събират на този връх.
Ако ставаше дума за друга партия, бихме допуснали, че проблемът е чисто комуникационен. Но в БСП, където комуникацията по традиция е изведена на високи бизнес нива, едва ли става въпрос за този тип проблем. По-скоро Нинова е наясно, че няма много полезни ходове в близка перспектива. Процентите на БСП са почти еднакви с тези на ГЕРБ и този път социолозите не си измислят. Бизнесът очевидно залага поравно на двата коня в състезанието. Отвътре пък се струпва критична маса от амбициозни младежи в ръководството, които лесно могат да махнат Нинова, когато решат.
Независимо дали ще го направят или не, тишината на „Позитано“ 20 е оглушителна. Бойко Борисов не е и мечтал за по-удобна опозиция.
