Отровно правосъдие

Отровно правосъдие

Как руската прокуратура и следствие са манипулирали дела за убийства с отрови, много напомнящи опита за покушение над Скрипал

 

Отравянето на Скрипал и новите факти за убийството на банкера Кивелиди ни карат да се върнем към странните обстоятелства около убийството на зам.-главния редактор на „Новая газета“ Отравянето на Скрипал и новите факти за убийството на банкера Кивелиди ни карат да се върнем към обстоятелствата за убийството на зам.-главния редактор на „Новая газета“ Юрий Шчекочихин. Това се случи преди 15 години.. Това се случва преди 15 години.

 

Сергей Соколов

зам.-главен редактор на „Новая газета“

 

Преди 5 години „Новая газета“ публикува текст със заглавие „Ние слагаме точка“, което изразяваше нашия гняв и безпомощност. Точка в разследването на убийството на колегата Юри Шчекочихин. По онова време бяха минали 10 години от деня на смъртта на журналиста от „Новая“. Приятелите на Юри направиха всичко възможно, и дори невъзможни неща, за да намерят убийците.

Следствието три пъти отваря и затваря наказателното дело, но не успява да установи дори самия факт на убийството. Няма състав на престъпление, заключиха следователите. Накрая официалната версия за смъртта е, че Юрий сам си е умрял, дявол знае от каква болест. Те или не можеха да намерят истинската причина, или не искаха… А най-вероятно и двете.

Изминават още 5 години. Животът изтрива точката в края на заглавието и вместо нея постави запетая.

След отравянето в британския град Солсбъри на избягалия зад граница руски разузнавач Сергей Скрипал и на дъщеря му британското следствие идентифицира оръжието на престъпление като бойното отровно вещество от серията „Новичок“. И тогава изплуват материали от наказателното дело за убийството през 1995г. на банкера Иван Кивелиди, убит със сходна отрова. Тя е нанесена върху телефонната слушалка в кабинета на бизнесмена. Когато решава да проведе телефонен разговор и взема слушалката в ръка, Кивелиди умира почти на минутата, малко след това същото става и с неговия секретар. Отровени са и служители на оперативната група, пристигнали на местопроизшествието.

 

 

Банкерът Иван Кивелиди. Снимка: ТАСС

 

В материалите по делото, които съдът разглежда през 2007г., има невероятни показания – признанията на химика Леонид Ринк, че още в средата на 90-те той продава тази отрова като свръхсекретно оръжие на чеченски овластени престъпници. „Новичок“, който се търгува едва ли не по гаражите, не е просто отрова, а „бинарно оръжие“. По същество то се състои от две безвредни съставки, които ако се свържат в организма, предизвикват неминуема смърт. Точно с такова вещество е отровен Кивелиди.

Материали от експертизата. Телефонната слушалка в кабинета на Кивелиди със следи от отровното вещество

 

Между другото, по зла ирония на съдбата (а може би иронията тук е неуместна), лекарите, лекуващи Шчекочихин, ни казаха шепнешком в коридора на болницата, че Юра лежи в същата стая, в която е бил и починалият банкер – след което направиха многозначителна пауза.

Тук ни се ще да обърнем внимание на една особена връзка. Точно в периода, когато отварят и затварят наказателното дело за убийството на Шчекочихин, в генерална прокуратура, а после и в следствения комитет точно приключва разследването по делото на Кивелиди. Ръководството на генерална прокуратура, с което се срещнахме, потвърждава нашите предположения. Ръководството на следствието, пред което давахме официални показания, не са могли да не знаят за установените факти, че секретните отровни вещества от военната програма попадат още в средата на 90-те години на черния пазар. Но това знание би трябвало да накара следователите да направят нещо съвсем друго, за да не остане неустановена причината за смъртта на Шчекочихин.

Казахме на следователите, че е известно, че изтичането на отровни вещества е ставало нееднократно – имаме потвърждение за това. Един високопоставен и много информиран генерал от спецслужбите (не назоваваме името му, за да не намалим шансовете си да открием виновните), дори се съгласи на адвокатска анкета по този повод. И разказа, че някои от ампулите с отровни вещества, попаднали в Чечения и предназначени за унищожаване на бандитите сепаратисти, са се „изгубили“ по пътя.

Есента на 2002г. Юрий Шчекочихин попада във вихъра на събития, всяко едно от които е могло да му коства живота. Благодарение на неговите усилия обаче е реанимирано делото „Трите кита“ и президентът Путин за пръв и последен път в историята на Русия назначава независим прокурор, за да го разследва. Делото се отнася до гигантска схема за контрабанда, в която са замесени високопоставени сътрудници на ФСБ. След възобновяване на делото свидетелите са разчиствани безмилостно, убивани дори в болничните им легла.

Освен това Юрий Шчекочихин участва в размяна на пленници и заложници във втората чеченска война. Заедно със свои колеги депутати изготвя доклад, който трябва да е основа за протоколно обръщение на депутатите до президента на Русия. То се отнася до искане на оставките на двама зам.-генерални прокурори, които според депутатите блокират разследването на най-гигантските корупционни практики, свързани с високопоставени чиновници (след смъртта на Шчекочихин това е забравено).

През юли 2003г. Шчекочихин трябва да замине за САЩ, където сътрудници на ФБР обещават да му предадат материали във връзка с разследване около пране на пари в рамките на дело около Bank of New York, тъй като генерална прокуратура официално отказва да приеме документите.

И това е само главното, има още разследвания – за терористичния акт на Дубровка и взривените кооперации в Москва, опитите да се разбере къде пропада оръжието, отправено към Чечения, както и други. Твърде много пари са потрошени, за да се изработят версии, устройващи поръчителите на убийството му.

Убийството

Юра заминава в командировка в Рязан. Там изведнъж му прилошава и докато пътува обратно, състоянието му се влошава и е извикан лекар. Той поставя диагнозата ОРВИ (остра респираторна вирусна инфекция).

На следващия ден косата му започва да пада, после кожата му се свлича и се налага спешна хоспитализация. Постепенно вътрешните му органи отказват. Изкуствена кома. Смърт.

От какво е лекуван, никой не знае – лекарствата са изписани според симптомите. Предполага се, че е сложена диагноза Синдром на Лайл*.

Това е много рядка диагноза, но водещият експерт по алергични болести от подобен вид (проф. Латишева), извикана за консултация, стига до извода, че това предположение е невярно. И по-късно след няколко години тя потвърждава своите предположения в официални показания по време на разследването.

7 въпроса към следствието, на които така и не получихме отговор:

  1. Къде изчезва последният предсмъртен анализ на кръвта на Юри Шчекочихин? Кръвните проби са взети от медицински работници на Министерството на вътрешните работи, призовани по молба на президентската администрация. Този факт би бил много важен, но какво разкрива анализът на кръвта, в материалите по делото няма и дума.
  2. Защо патоанатомите дезинформират, че ще направят изследване на органите на „участника във Великата отечествена война (Юра е роден през 1950г.) и в операции след Чернобилската катастрофа“?
  3. Защо не реагират на нашите показания пред следствието, че няколко години след изследването при нас дойде един от водещите експерти в областта на съдебната медицина, участващ в аутопсията и който заяви, че по негово мнение причината за смъртта е отравяне с бинарно (нали помните?) отровно вещество?
  4. Защо аутопсията на тялото на Шчекочихин е направена така, че изследването след ексхумацията не могло да определи дори пълния състав на разтворите (балсамиращи вещества), използвани за изследването, за да бъдат разграничени от останалите вещества в организма. Впрочем съставът на това балсамиращо вещество остава неизвестен, а всички специалисти, имащи отношение към обработката на тялото преди аутопсията, или умират, или напускат страната в неизвестни посоки по света.
  5. Как става така, че медицинският картон на Шчекочихин се изгубва  в Кунцевската прокуратура, където се провежда досъдебната проверка по фактите за смъртта? Казват, че чистачката ги затрила… Къде е тази чистачка, защо не е разпитана? И между другото следователката, която осъществява тази проверка и издава постановление за отказ от възбуждане на наказателно дело (дъщеря на високопоставен служител на генерална прокуратура), след това стремително се издига до върха на кариерната стълба, прескачайки наведнъж няколко стъпала.
  6. Защо не са взети копия от Централната клинична болница, тъй като медицинският картон е изгубен? По-точно, копия са взети, но едва след третото отваряне на делото след 7 години. Естествено, много от документите вече са унищожени, както и лабораторните дневници, където има данни как е лекуван пациентът и какви лекарства са предписвани.
  7. Как е възможно да бъде отказано да се възбуди наказателно дело, щом дори в първоначалния акт е записано – агент (тоест някакво вещество), което не е установено, но е причинило такава реакция в организма и смърт.

Мнозина от онези, които, по един или друг начин, са свързани с разследването, непрекъснато се опитват да намекват някъде из коридорите, че не е било по силите им, но иначе всичко разбират. И лекарите в болницата, и експертите. Все пак благодарение на последните ние успяхме да се сдобием с образец от тъкан, получен след ексхумацията. Надявахме се на западните специалисти. Намерихме ги и получихме тяхното заключение. Същността му е в няколко убийствени за нас факта.

Първо, ако веднага е било проведено пълноценно изследване, причините за смъртта биха могли да се установят. Сега след толкова години дори супер съвременни методи с нищо не могат да помогнат.

Второ, изследванията в Русия са проведени по някакви допотопни методи. Съдебният токсиколог Патрик Кинц го казва в прав текст: сякаш целта на изследването е била да не бъде открито нищо.

 

На главната снимка: Юри Шчекочихин – журналист, писател, драматург, депутат от партия „Яблоко“, заместник-главен редактор на „Новая газета“ и редактор в отдел „Разследвания“

Превод: Рени Нешкова

 

В понеделник: История на отровените в Русия

Категории АкцентЕтикети , , , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio