Нова осъдителна присъда за нанесени щети от прокуратурата

Нова осъдителна присъда за нанесени щети от прокуратурата

Бившият висш прокурор Цеко Йорданов става поредното физическо лице, което осъди прокуратурата за нанесени щети.

Софийският градски съд (СГС) е искал да обезщети Йорданов с половин милион лева, след като прокуратурата свали обвинението срещу него по делото „Октопод“, пише сайтът Lex.bg. Йорданов е предявил иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и съдия Божана Желязкова от СГС твърди, че за него именно това е справедливото обезщетение.  Йорданов обаче поискал само 50 000 лева и съдът му присъдил толкова, защото няма как да надхвърли иска му.

Това става ясно от решението на СГС, с което Цеко Йорданов получава и 30 000 лева обезщетение за това, че делото срещу него не е гледано в разумен срок преди да бъде прекратено, показа проверка на „Лекс“. Допълнителни 4500 лева са му присъдени за разноски и разходи за адвокатски хонорари, които е направил в хода на делото.

 

Цеко Йорданов беше подсъдим за престъпление срещу правосъдието за това, че през 2001 г., когато е завеждал отдел „Следствен“ към Върховната касационна прокуратура, е прекратил и по този начин е осуетил разследване срещу израелеца с български паспорт Маир Хаим Овадия. Връзката с делото „Октопод“ според прокуратурата беше, че Овадия е бил бизнес партньор на основния подсъдим в процеса Алексей Петров.

 

В исковата си молба до съда Йорданов пише, че през есента на 2010 г. е разпитван от тогавашния наблюдаващ делото „Октопод“ прокурор Светлозар Костов, който му казал, „че е дълбоко убеден, че той е извършил престъпление и че следващия път следва да се яви с адвокат“. След това разказва за участие в БНТ на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който казал, че по делото „Октопод“ ще се търси прокурорска следа, а тогавашният главен прокурор Борис Велчев му отговорил: „Нищо няма да излезе от тази работа. Едни прокурори са станали съдии, други пенсионери“. От този момент Цеко Йорданов заживял със страх, притеснения и неудобство, че е наказателно преследван и срещу него се води „подло следствие“.

 

След това той описва хода на делото в следващите три години от 2011 г., когато то беше гледано от Румяна Ченалова в СГС. Според Йорданов процесът е бил отлаган многократно и трябвало да бъде насрочван за по-близки дати, но често повод за несъстояли се заседания били ангажименти на Ченалова по търговски дела и екскурзии в чужбина. През 2015 г. пък процесът трябваше да започне отначало, след като Ченалова беше отстранена от работа. Промените в НПК обаче наложиха делото „Октопод“ да бъде гледано в спецсъда и след прекратяването му в СГС, то беше изпратено в Специализираната прокуратура. Там материалите, свързани с обвинението на Йорданов, бяха отделени и върнати за доразследване на градската прокуратура. В края на 2015 г. разследването срещу Йорданов беше прекратено поради недоказаност на обвинението. Той обжалва в съда основанието за прекратяване и година по-късно Софийският апелативен съд прекрати делото поради липса на извършено престъпление.

Според бившия прокурор близо шестте години, в които е продължило разследването срещу него, надминават разумните граници и затова е поискал обезщетение от 30 000 лева само за вредите, причинени му от забавено правосъдие.

Вредите, които му нанесло самото обвинение, Йорданов описва като пълна изолация и чувство, че е смазан от това, което са му причинили. Отнета му била и възможността да „завърши кариерата си с достойнство като магистрат и старши офицер от Българската армия“. Всъщност, Цеко Йорданов беше дисциплинарно уволнен от ВСС още през 2007 г., далеч преди да стане обвиняем по делото „Октопод“. Уволнението беше по искане на Борис Велчев след ревизия в прокуратурата, която показа множество нарушения в разпределянето на делата. Мотивите за исканото и гласувано тогава уволнение на Йорданов, което беше потвърдено и от Върховния административен съд, бяха, че е нарушил престижа на съдебната власт. Тогава Велчев заяви: „Не можем да разчитаме на колективната амнезия на хората, че всяко безобразие ще се забрави след 2 години, защото в прокуратурата безобразията ще се натрупват, докато накрая всички се окажем под един общ знаменател„. Той определи Йорданов като ярък пример за стила на работа по времето на бившия обвинител №1 Никола Филчев и заяви, че е недопустимо той повече да решава човешки съдби. Цеко Йорданов беше известен и с емблематичната реплика: „Няма НК, няма НПК, има каквото каже главният прокурор.“

 

В исковата си молба пред СГС обаче той пише, че именно обвинението по делото „Октопод“ е разрушило публичния му имидж, получил високо кръвно налягане, стенокардия, безсъние, сърдечна аритмия и исхемична болест на сърцето. Заради дългите заседания не можел да си пие редовно хапчетата, тъй като се приемали само с храна, а нямало никакво време дори да се стигне до място за хранене. Въпреки че предоставил на съда данни за здравословното си състояние, Йорданов казва, че често му се налагало да повръща в тоалетните на съда, тъй като не се чувствал никак добре, но всичко си продължавало по старому.

 

Съдът е приел и заключение на съдебно-медицинска експертиза, според която множеството хронични заболявания на Йорданов са се влошили по време на процеса и до днес продължават да се задълбочават, като пряко застрашават живота му.

 

Разпитани са били и свидетели, с чиито показания според СГС е установено, че Йорданов е преживял тежко делото „Октопод“. „Повдигнатото обвинение срещу ищеца, който е бил магистрат с име на един от най-добрите в професията, сензационният вид на наказателното преследване, изкуствено създаден от неиздържано обвинение, не само сериозно са накърнили, но и тотално са разрушили доброто име и честта на ищеца като професионалист, градени десетилетия“, пише в решението на СГС. Цитирани са и показанията на свидетеля Петър Петков, който беше председател на Военно-апелативния съд, според когото Йорданов започнал да страни от колегите си след обвинението, а преди това бил отдаден на работата си и „в повечето време бил в службата“. В случая, връзката между обвинението и работата на Цеко Йорданов звучи нелогично, защото той е обвинен през 2011 г., а Върховният административен съд потвърди уволнението му още през 2007 г.

 

Съдия Божана Желязкова също посочва в решението си, че обвинението е накърнило имиджа на Йорданов на висш магистрат и това я мотивира да приеме, че заслужава много по-голямо обезщетение от това, което сам е поискал.

 

„За да определи размера на следващото се обезщетение, настоящият състав съобрази тежестта на наказателното преследване, вида на деянията /умишлени/, гореизброените причинени вреди, които надвишават тези, които неизбежно следват по човешка презумция, тъй като са довели до дискредитиране на ищеца в обществото, като уважаван  висш магистрат и невъзвратимо са променили професионалната му дейност и начина му на живот и счита, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 000 лв. но тъй като съдът не може да се произнася по свръхпетитум, то следва  да се уважи иска до предявения му размер, а именно 50 000 лв.“, пише в решението на съдия Желязкова. Според нея е и напълно доказано, че делото не е протекло в разумен срок, било е допуснато и бездействие, констатирано от Инспектората на Висшия съдебен съвет, поради което е уважила изцяло иска на Йорданов за още 30 000 лева.

 

Решението не е окончателно и вече е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който е насрочил делото за ноември.

 

Цеко Йорданов е поредният обвиняем по първото от делата „Октопод“, който води дело за незаконно обвинение след прекратяването му. Преди две години Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро за акция „Октопод“ и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Делото в Страсбург беше заведено от Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови. Сред арестуваните през 2010 г. беше и Момчил Кръстев, който пък осъди прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да му платят над 116 000 лева.

Най-голямото обезщетение – над 802 000 лв., за момента е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите и така е загубила бизнеса си.

Категории Акцент-2, ОбществоЕтикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio