Съдът на ЕС: Депозантите в КТБ могат да съдят БНБ за забавеното изплащане на парите им

Съдът на ЕС: Депозантите в КТБ могат да съдят БНБ за забавеното изплащане на парите им

Публикувано на Категории Акцент-2, Пари Сподели

Притежателите на гарантираните депозити на вложителите в КТБ имат правото да съдят държавата за вреди от нарушение на европейското право. Това става ясно от заключението на генералния адвокат Юлиана Кокот, представено пред Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург и цитирано от „Капитал“ по дело, образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна.

Изплащането на гарантираните депозити на вложителите в КТБ през 2014 г. е забавено с близо пет месеца – трябвало да е стартира най-късно на 20 юли 2014 г., а е започнало чак през декември същата година.

Делото в България е започнало по иск на вложителя в КТБ Николай Кантарев, който е открил сметка в банката на 4 март 2014 г., т.е. три месеца и половина преди поставянето й под специален надзор заради неплатежоспособност на 20 юни с.г. През 2015 г. Кантарев завежда дело за вреди срещу БНБ в размер на 3710.91 лв., заради забавеното изплащане на депозитите и той не е могъл да се разпорежда с парите си близо шест месеца. Той се позовава на Директива 94/19 (Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити), която изисква изплащането да гарантираните депозити от специалния фонд да започне до 20 дни от момента, в който е установено, че депозитите са неналични в банката. В случая специалният фонд е Фондът за гарантиране на влоговете.

Според заключението на генералния адвокат Кокот „неналичността на депозитите трябва да бъде установена в срок от пет работни дни след като компетентният орган е установил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити“, независимо кога е постановено решението за нейната неплатежоспособност и отнемането на лиценза й. Този момент е 20 юни 2014 г., като установяването трябва да бъде извършено по начин, който недвусмислено да покаже на системата за гарантиране на депозити, че е започнал да тече срокът от 20 работни дни по чл. 10, §1 от директивата, в който трябва да започне изплащането на гарантираните депозити на вложителите. Фактът на поставянето на банката под специален надзор не променя тези изисквания по отношение на установяването на липсващите депозити и задължението за изплащането им. Няма значение също така дали вложителят е предявил искане за изплащане пред банката или не.

В България Фондът за гарантиране на влоговете беше уведомен едва след като на 6 ноември 2014 г., когато БНБ отне лиценза на КТБ. Това е трябвало да стане на 30 юни 2014 г., пет работни дни след като банката е поставена под специален надзор.

Заключенията на генералния адвокат не обвързват Съда в Люксембург, но обикновено те са възприемани поне в основата си. Ако СЕС възприеме това становище в решението си, практическият резултат ще е, че всички вложители с гарантирани депозити в КТБ без изключение ще могат да съдят БНБ за вреди от забавеното изплащане на депозитите.

Друг е въпросът, че в повечето случаи трудно биха се доказали вреди в голям размер и за вложители физически лица, и за фирми, коментира юристът Станислав Костов, експерт по европейско право. Обичайните материални щети от забавянето са в рамките на лихвата, която би получил вложителят другаде, освен ако не може да се докажат сериозни загуби от провалена сделка или др., а неимуществените ще трябва да се доказват.

Костов обаче откроява друг съществен момент в това заключение, а именно че в него изрично се казва, че това нарушение на Директива 94/19 е достатъчно съществено нарушение на правото на евросъюза, за да ангажира отговорността на съответната държава членка, което е една от предпоставките да се води дело за вреди срещу държавата.

 

 

Категории Акцент-2, Пари

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio