Не питайте защо сме неграмотни. Вижте как сме гласували

Не питайте защо сме неграмотни. Вижте как сме гласували

 

 

Грешките в тестовете за матура вече станаха правило. В учебниците – също. За писането в интернет и за масовата езикова култура изобщо няма да отваряме дума.

Колкото и смешен да е начинът, по който МОН се оправдава, подобни случки изобщо не са забавни. Напротив, потвърждават тезата, че двойките от матурите са двойки за МОН и за всички институции, чиновници и политици, заети с тази фина материя. И тези двойки съвсем не са от сега. Просто в последните десетина години се вдига повече шум – така и трябва. Даже е малко. Неграмотниците, творящи образование, трябва да бъдат изхвърлени от тази сфера чрез силен обществен натиск.

Причините за смазващата институционална некомпетентност са доста. Липса на самокритичност – на първо място. Липса на актуализация на знанията на служителите. Очевидна липса на сериозни критерии при подбора на кадрите. И пълно отсъствие на обществен контрол върху работата на МОН, даващо зелена светлина на безхаберието да заема високите етажи.

За сгрешени изпитни материали в нормална държава би имало оставки. Или поне биха били поискани. У нас не само няма оставки, а има и оправдания.

МОН никога не наказва свои чиновници, уронили авторитета на ведомството. И как очаква този авторитет да се запази? Не съм сигурна дали шефовете в това ведомство четат други неща в интернет, освен възхвалите за техните действия. Ако им вярват, са откровено глупави. Ако ли пък са поне малко самокритични, не го показват.

Да, дълбоко е скрита компетентността на ведомството. Включително познаването на книжовните норми.

Лъжа е, че в образованието няма пари – милиони се дават за образование. Специална стратегия за грамотността направи министерството. И покрай нея насипа сума пари насам и натам. Резултатите са все по-плачевни.

А нещата са прости – в училище трябва да се обясняват по достъпен начин правописните правила. Учебниците също да бъдат написани на хубав български език, а не учителите да са преводачи между авторите и учениците. Часовете по граматика задължително трябва да са повече. И не на последно място – в обществото да се формира по-грижовно отношение към доброто владеене на книжовните норми.

Като стана дума за тях – колко от тези норми са се запазили в последните 30 години? Какво налага постоянните промени, които прави БАН? И защо в самия уж меродавен речник на БАН има противоречия, грешки и недомислици?

Българският език не е никак лесен. И няма нужда правилата допълнително да се усложняват, като се правят всевъзможни промени. Така вече и сред учителите имаме „неграмотни”. Ами да, учили са го преди време по един начин, сега е по друг. Който не вярва, да пита произволно избран учител по български език. Аз съм говорила по този въпрос с десетки и те са единодушни: промените в книжовните норми трудно достигат до тях, не ги знаят и си преподават „стария” вариант.

Във всяка друга държава правилното писане и говорене е най-базисното изискване, за да успееш. У нас няма такова нещо. Така наречените „успели” хора се отнасят с надменност и дори с насмешка към граматиката. Те си могат и без нея. На тях им трябват съвсем други неща, повечето от които не ги пише в речниците и в учебниците. Други пък стават „звезди” и наводняват ефира с интелектуалната си немощ. После тя се мултиплицира, а ние се чудим откъде децата са се научили на такива простотии.

Ние всички заедно търпим и толерираме подобни „успели” хора и „звезди”. Оставяме ги да се издигнат. Обществото по никакъв начин не санкционира простотията. И тя, подобно на агресивен бурен, превзема същото това общество. Лошият правопис е част от тази простотия. Затова и той избуява.

В основата на всичко това обаче е нашето гласуване (или негласуване). Години наред допускаме до властта некадърници, семпли интелекти, посредствени хора и дори откровени простаци. Позволяваме им да формират политики, включително в културната и в образователната сфери. Подсмиваме се, вместо да се ядосаме и да махнем завинаги от властта псевдоелита. Мазним му се за някой и друг лев и заравяме главите си в пясъка на поединичното спасяване.

Затова не бива да се учудваме от резултата – заслужаваме си го.

Категории МненияЕтикети , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *