Правилните грешки

Правилните грешки

Публикувано на Категории МненияЕтикети , , Сподели

 

Първата грешка беше направена след първата война в Ирак, когато Садам Хюсеин беше разгромен и изгонен от Кувейт. Само че дотук. Същият беше оставен да се прибере мирно и тихо в Багдад. С книжното предположение, присъщо на книжните мозъци на управляващите от развитите страни, че Садам освен мирно и тихо, ще се прибере с наведена глава, засрамен от позорната си загуба.

Това нямаше как да се случи обаче. Книжните, изнежени мозъци на управляващите от развитите страни хал хабер си нямат от обществените отношения в диктаторските държави. Язък дето тия държави харчат купища пари за научни институти и изследователски учреждения, натоварени със задачата да си имат понятие тъкмо от тези неща. Не се върна мирно и тихо Садам Хюсеин в Багдад. Върна се тържествено с пукотевици и дунанми. И с високо вдигната глава. Като победител. И няма какво да се чудят книжните мозъци – в диктаторските режими действителността не е такава, каквато е, тя е такава, каквато я кажат диктаторите. В случая Садам обяви, че се е противопоставил на американския и световния империализъм. И бил защитил Ирак и иракската нация. Герой, рийшли. Велик политик.

И да предположим, че сега Щатите ударят военни обекти на Башар Асад (когато го писах това, още не бяха ударили). Дали Асад ще се стресне? Дали ще се засрами? Дали ще се намерят вътре в Сирия сили, които да го катурнат? Ами няма. Няма да се стресне. Няма да се засрами. Няма да се намерят. Щом досега не успяха бунтовниците да го катурнат, няма да го катурнат и след ракетните удари на САЩ. Асад ще се обяви за герой. За юнак, който се противопоставя на американския и световния империализъм. И световното левичарство ще го подкрепи. Да не говорим за великия му северозападен авер и настойник и за една негова българска властова притурка.

И след като САЩ, Англия и Франция удариха по Асад, същият наистина тутакси се обяви за герой. Изпревариха го само Путин и путиняците. Путиняците обявиха, че ракетните удари са голяма победа на Путин, защото… дръжте се за масата. Защото Тръмп не се осмелил, поради величието и могъществото на Путин, да удари и по руснаците. И ракетните удари били също голям провал на Тръмп, защото… пак се дръжте за масата, или се плеснете по челата… защото нямало жертви.

Такъв довод май само руски мозък може да измисли. И един българо-президентски. И защото никакви особени вреди не нанесли ударите срещу Асад. Ама това, че са унищожени предприятия за производство на химически оръжия, руснаците не го разбраха. И един български президент също. И от всичките сто ракети 70 били свалени от руски противоракетни установки. Действителността е такава, каквато я съчинят диктаторите и путиняците. И не че аз съм чак толкова предвидлив, та затова съм предвидил пинизите им. Просто диктаторите и путиняците са предвидимо нещо. Пинизите им също.

Но ставаше дума за грешките на развития свят.

И какво от това, че Асад изпотровил 10-20-30 или неколкостотин души. Садам унищожи с отровни газове цели села, цяло кюрдско племе затри, пък световното левичарство пак си дуднеше, че не бивало Джордж Буш-младши да нахлува с войски в Ирак. И не само световното левичарство дуднеше срещу Буш, доста натовски държави също не го подкрепиха.

Иначе няма как да стане обаче. Не може да свалиш един диктатор от въздуха, като натискаш копчета и гледаш сеир по телевизора. Трябва да нагазиш в калта и лайната. Кашик ако не нахлуе в царските му чертози, няма победа, това се знае отколе.

И не беше баш съвсем грешка това, че Буш младши нахлу със сухопътни войски в Ирак и свали Садам. Само че точният момент беше вече изпуснат (таймингът, както е вървежно да се дума в инсайдърсите, сик, кръгове). Въпреки лъжата с химическите оръжия, нахлуването в Ирак пак не беше грешка. И дори да е било донякъде грешка, тя беше последвана от много по-голяма такава. Съдбоносна дори. Направи я Обама, като се оттегли от Ирак, без да си е свършил както трябва работата. Без да е помирил племената и клановете. Без да успее да наложи тая пущина – демокрацията. И стана още по-лошо. Изхвърлените от държавния живот бивши привърженици на Садам създадоха Ислямска държава, или поне бяха в ядрото й. И се почна…

Но най-лошата сетнина от тези грешки беше преломът в световното обществено мнение. Сякаш всички, дори обществата в развитите държави, се съгласиха, че не бива зорлем да се свалят диктаторите. Да се оставят да правят каквото си щат, за да не стане по-лошо. И те това взеха да правят – каквото си щат.

С едно изключение. Изключение, което поне донякъде прави ударите срещу Асад смислени, независимо дали в град Дума ще се намери химическо оръжие или не. Грешката е правилна. Защото вече никой не би се осмели да използва химическо оръжие срещу враговете си. Може би само Путин би.

Той разполага и с трите известни оръжия на недоразвитите държави. Атом, химически отрови и държавен тероризъм. До атома няма да се стигне, освен ако Русия на путиняците не изпадне в окончателно умопомрачение. Но нищо не може да му попречи да използва другите две – отровите и тероризма. Той вече го прави впрочем. Но го отрича. Путин по начало отрича действителността. Защото си има своя, поддържана от путиняците действителност. И от един български президент между другото.

А светът ще си остане с една огромна, нерешена нравствена задача. Нерешена, защото е и непоставена.

Докъде свършват вътрешните работи на една държава и кога те стават външни?

Бива ли да бъде укорявано едно общество, ако например по стародавен обичай коли годишно по едно хиляда или две хиляди деца, за да умилостиви боговете си и да си осигури добри добиви (както е било в древен Картаген например)? Или кланетата трябва да се приемат като част от световното културно наследство. Бива ли да бъдат заклеймявани онези политици, които превръщат страните си в концлагер? Бива ли светът да им се меси във вътрешните работи? Бива ли да бъде оставен Иран да разработва оръжието на изостаналите държави, защото развитите и демократичните вече го имат? Или неразвитите също трябва да имат атомни бомби в името на справедливостта и световния мир. Бива ли да бъдат укорявани онези държави, които смятат, че жените, половината човечество тоест, са нещо средно между хора и животни и дори много повече животни, отколкото хора?

Засега решението е частично. Временно да правят каквото щат, щом си траят и си кютат, няма да ги закачаме. Може да е кучи син, ама нали е наш…

Добре. Може. И така става. Само мира да има. Донякъде, засега. Временно. Лошото е, че мирът при подобен вид мирни луди също е временен.

Категории МненияЕтикети , ,

1 коментар към “Правилните грешки”

  1. Относно“ Просто диктаторите и путиняците са предвидимо нещо. Пинизите им също“ искам да отбележа следното :
    В ръка държа едно ръководство за действие, когато човек попадне в ситуация,в която действат комунисти с заглавие.
    9 КАТЕГОРИЧНИ ИМПЕРАТИВА ОТНОСНО КОМУНИСТИТЕ
    Всичките девет императива са интересни, а този под номер 1 гласи:
    “ 1 Комунистите винаги печелят първи рунд.
    Нормалният човек обикновено е нормално зает и няма време да плете мрежи и конспирации. Комунистите пък основно с това се занимават. И затова в момента, когато човек разбере, че срещу него има някаква комунистическа акция, той вече е загуби първия рунд.“
    Налага се да бъдем внимателни и бдителни. Путиняците не винаги са предвидими.
    Забележка: Неизвестният за мен автор вероятно е писал горното през 50-те години на миналия век.

Вашият отговор на Цветан Ценов. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *