Коледа, Великден и малко злост

Коледа, Великден и малко злост

Плюскането като цел, смисъл и всичко

Публикувано на Категории МненияЕтикети , , Сподели

 

Това лицемерие е неизбежно, предопределено и световно. Световно, поне що се отнася до християнския свят. От доста години насам, примерно десет, петнадесет или двадесет, християнският свят вече не е християнски. В някои или дори в много отношения е противохристиянски. Духът, тежненията и настроенията в този свят вече нямат нищо общо с християнството. Новостите не са особено сложни и дълбоки. Могат да бъдат изчерпани с четири-пет изречения. И дори с четири-пет думи. Всички те са повече или по-малко отрицание на християнството.

Първа дума – успешност. Това е основна ценност на съвремието ни. Дори майките, има за това достатъчно примери по телевизори или електронни мрежи, на първо място пожелават на децата си не да бъдат добри и послушни, както пожелаваха някога, а да бъдат успешни.

Но християните имат, или би трябвало да имат, примера на Христос, що се отнася до ценностите.

Христос е бил изкушаван от Сатаната не с друго, а тъкмо с успешност. С възможно най-голямата светска успешност – да има всичката власт и всичките богатства на този свят.

Христос обаче отхвърля тази ценност.

За всеки бедняк, за всеки притеснен човек, който не е изгубил човешкото си достойнство и не се радва на подаяния, българската Коледа е обида. Грозен, зъл празник. Защото е празник на богатите и успешните. На онези, които купуват ли, купуват, купуват, купуват, защото са успешни и имат пари да купуват. При това купуването не ги прави нито по-весели, нито по-добри, въпреки изобилните благопожелания, джингълбеленето и всичките празничните дунанми.

Бъди себе си – това е другото послание на новите времена. Като отрицание на едни по-стари времена, когато хората не са били съвсем себе си, защото са се съобразявали с по-възрастните, с родителите, с общоприетите правила, със законите и с какво ли не още. И защото възпитанието на чувствата се е смятало за достойнство.

Сега е друго – ако си езичник, остани си езичник, ако си простак, бъди си простак, ако си свиня – бъди свиня. Щом ти е гот, куул и супер яко да си гадняр – бъди гадняр, хич да не ти пука, нека ти е куул, бъди йорселф.

Християнството е нещо съвсем друго. То е преодоляване на изкушенията, а не купон. То е преодоляване на изначално грешната човешка природа. То е усилие, а не кеф. То е изкупление на първородния грях. То е аскеза.

И ето че стигнахме до сякаш най-разпространената ценност на съвремието. Щастието. Изконното човешко право на щастие. Със съвременните му вървежни разновидности – кефове, наслади, партита, купони и подобни. Всички те изместиха благодатта и блаженството като възнаграждение за духовното и нравствено усилие на християнина. „Каква благодат, тва па кво е, хич не мяза да е суперски и густо. Хич не е куул, скучна изглежда тая благодат, каквото и да означава.“

Да, ти имаш право на щастие – бива да се каже на днешните мними християни – никой обаче не ти го дължи.

Щастието е последното нещо, за което би се сетил Христос при земно-човешкия си ипостас. Спасителят, представян като усмихнат, със здрави и бляскави зъби пич (щото си е купил точната паста) е не само светотатство. Това не е кашмер или шашкънство. Това е коварен похват на Христовата противоположност.

Още какво? „Преследвай мечтите си“ като повеля. Пак добре, ако мечтаеш да бъдеш успешен и да си имаш едно ферари с цвят червен. Ами ако мечтаеш да пукне тъща ти? Или пък всички евреи? Или пък всички християни? Ми преследвай мечтите си де!

Или да дадеш всичко от себе си.

Кому да дадеш? На службата, на корпорацията, на предприятията, на държавата. Защо? За да бъдеш успешен. Кучето си захапа опашката. Предната част на мацето облиза задната си част. Да дадеш всичко от себе си на себе си и за себе си, като бъдеш себе си. Нищо християнско няма тук.

И последно – положителното мислене. Присъщо най-вече на селските луди. И то няма нищо общо със стародавното християнство.

Стародавното християнство е отрицание на този свят в името на отвъдния. То е смирение и саможертва, не самоутвърждаване. Успехът е Господюв, не случайно в някогашния християнски свят творците и съзидатели са отдавали успехите си на Неговото благоволение, а не на своите способности, нито пък на това, че са дали всичко от себе си, преследвайки мечтите си с положителното си мислене.

Нека изконното християнство е овехтяло, нека изглежда нелепо в съвременния свят с неговата новочовечност (неохуманизъм). Нека тогава особеностите, предимствата и недостатъците на отколешния свят и на сегашната новочовечност бъдат изследвани и обсъждани. Защото вече доста хора започват да усещат, че нещо не е наред. И с празниците, и с делниците. И това не са непременно потребителските нагласи, нали за да има потребители, трябва да има и съзидатели. Нещо друго не е наред, нещо с новомисленето и новочовечността. Бива да се обсъди какво би могло да е то. Между другото да приемеш руския мир и руското православие като противовес на потребителските тежнения, както правят някои наши мъдреци и църковни служители, си е чиста шашкъния, която не си струва дори усилието да бъде обяснявана и опровергавана, нека шашкъните просто се запознаят с данните за убийствата, изнасилванията, разводите, изоставените деца, пиянството и останалите показатели за човечност в любимата им Русия и да сравнят тези данни с данните за развития свят.

Но кой да го направи това обсъждане, като вземе за повод християнските празници – Коледа и Възкресение например. Църквата като институция? Не и нашата.

Може би и затова българската Коледа и българският Великден са си чисто езически празници. Кулинарни. Празници на плюскането. Три дена по всички телевизори и радиа езичници обясняват на езичници какво плюскане трябва да се приготвя по Коледа и по Великден, как трябва да се приготвя това плюскане, кога точно бива да се плюска и защо се плюска точно това плюскане, а не друго някакво плюскане. Просто да ти се доповръща от цялото това коледно плюскане, после от Новогодишно плюскане и накрая от Великденското плюскане с козунаците и яйцата (мале, пък после идва и Гергьовден с агнетата). По света стане ли дума за празник, хората си мислят за музика, танци, забава, веселие, отпускане, маски, карнавали и всякакви такива неща, които откъсват празнуващите от ежедневното битие.

По нашенско всеки празник веднага се свързва с празничната трапеза, тоест с плюскането. Но пък да погледнем и положително на нашенските празници, защото можеше и да е по-лошо. Можеше да празнуваме дни на победата, да се самонавиваме, че сме велики, и да плашим света с ядрени бухалки и гадни отрови.

И още нещо положително за празниците. Отминават. Заедно с тежестите в търбуха.

Аре.

Послепис: Давам си сметка, че има в това излияние малко или повече злост, простете!

Категории МненияЕтикети , ,

2 коментара към “Коледа, Великден и малко злост”

  1. В днешно време хората празнуват или не, както намерят за добре. Ние избираме кои медии да допуснем до себе си, как да ги ползваме и дали да го правим. При наличие на мъчнотия и злост, Господнята молитва помага за усмирение и опомняне:
    „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия, защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!“
    Всяко време и място са подходящи за такава молитва. Тя е особено силна, когато се произнася вглъбено и с любов. Православните ни храмове имат добра акустика за Господните молитви. 🙂

  2. Не можем да живеем,както по времето на Христос!Човечеството,цивилизацията се развиват!Около празничните трапези /,,плюскането“/ се събират семейството и приятелите и също има смях,танци и забавление.Кой и какво носи в умът и душата си е въпрос на домашно възпитание,морал и ценностна система.Всички ние се опитваме да пазим традициите,завещани от бабите и майките ни и ги предаваме с любов на нашите деца и внуци!Който свързва трапезата само с плюскането,си е лично негов проблем и е много тъжно,ако има такива хора!Но ……..свят широк,хора всякакви.Като цяло не ми харесва статията,много евтин и неуспешен опит за привличане на внимание…..много жалко!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *