Как да стане, когато бъркаш „път” с „пъп”

Как да стане, когато бъркаш „път” с „пъп”

 

Може да стане. По следния начин.

Първо. Да се намери човек. Според Радан Кънев човекът трябвало да е млад. Греши обаче Радан. Възрастта няма никакво значение. Не това е показателят. В никакъв случай. Станаха вече пет-шест години, откакто в обществения ни живот  въодушевено, весело, мощно, нахакано и сякаш неудържимо нахлуха млади хора.

В политиката, в журналистиката, в държавните учреждения, в разните му институти, навсякъде. По-възрастните и старите отидоха по селата да пишат спомени.

И тц. Не се получи. Хич даже. В журналистиката русоляви по мисловност, а също така и необременени откъм познания младежи и младежки сведоха занаята до махленско клюкане: „А вие как ще отговорите на оня, който каза за вас еди кво си. Ами ще кажа, че той не е прав, прав съм аз, защото казвам еди що си.”  Прекоросаха подобни лакърдии на журналистика, но те си останаха клюкане и лакърдии.

В държавните ни дела иначе образовани, гледани, хранени, умни и красиви младежи и младежки, след поредното бистрене на политиката с познати и приятели по разни скъпарски заведения, решиха да далдисат в дълбокото на мътилката й, сведоха я до няколко, макар и важни законови промени, и до нашите си махленско-кръчмарски сметки и разправии – дали да влезем във властта или не, с кого бива да се конущисаме и с кого не, кой кого ще прецака „а тия искат да ни се лепнат, та чрез нас да се набутат в парламента” (опасение на Христо-Ивановите дабългаристи (и въобще такива едни съображения, съотнасящи се по-скоро към мисловността на махленските лелки, нежели на млади, образовани, красиви и умни политици.

Не става така, милички! Не става само с желание. Трябва и можене. Политическо можене.

Затова.

Нека да е стар, нека да е грозен, нека да не знае какво е хаштаг, тренд, бленд и дори екзитпол. Но да може. И да направи следното например:

Тутакси, веднага, незабавно да забрави за Бойко Борисов. Да действа и да говори така, сякаш Бойко Борисов не съществува. Ако стане все пак дума за Бойко Борисов, да процеди няколко предварително подготвени, точни, леко снизходителни и леко, ама леко, подигравателни и хапливи думички. Толкоз.

Не може, не бива, не трябва, пагубно е една партия или съюз от партии да определя политическите си виждания чрез разграничаването си от Бойко Борисов и да си поставя за основна цел свалянето му от власт. Защото дори да падне от власт, гласовете му никакъв случай няма да се прелеят към онези, които са го разобличавали. Това и шашавите парапсихоложки от кабеларките го знаят. Ще се прелеят към доскорошните му съюзници – Обединените псевдопатриоти най-вече.

С Бойко Борисов и разобличаването му бива да се захващат политици от дори не втората, а третата редица. Разобличаването му е задача преди всичко на медиите, на журналистите и на прокурорите. Ама медиите и журналистите не си изпълнявали задълженията, създайте си тогава ваши собствени медии. Натискайте прокурорите да си вършат работата. Но само ако сте им предоставили истински доказателства за корупция. Иначе от халостното и необосновано повтаряне на всякакви обвинения само се насърчават продажниците, защото  обвиненията се изтъркват и обезсмислят.

Второ.

Второто ще стресне мнозина от привържениците на така наречената истинска, или изконна десница. Доколкото все още я има. Надписите и определенията вече не вършат работа. Тия например, дето руските националисти изритаха от изконното им обиталище (горчивини и позор за милионите българи, поддържали някогашното СДС), щели да стават консервативни националисти. Евфемизъм.  Иносказание демек, което иде да рече, че това, което някога е било СДС, ще се прилепва към обединените руско-български патриоти, та белким не изчезне съвсем от политическия ни живот.

На кого му пука всъщност!

Другите пък се обявяват за либерално-консервативни, или пък консервтивно-либерални, или пък ляво либерални, или пък дясно либерални, или пък десно-леви консервативнолибеларлни зеленозрели.

На кого му пука!

Тоя бил по-десен от другите десни, другият по-зрял от недозрелите зелени, третият бил по-червен от тъмносините, а четвъртият по-консервативен от либералните консерватори.

На кого му пука!

Всъщност пука му. Пука й. На една тънка жълтопаветна (по Х.И.) прослойка книжници и кабинетно-ресторантски мислители, за които тези самоопределения са начин за себеутвърждаване и самонаместване в безпорядъка на общественото ни битие.

Хората с по-художествено въображение лесно могат да си представят злорадия хилеж на сегашните властници, които се кефят на консервативно-либерално-лево-десно и зелено-червените дрязги на своите жалки всъщност политически съперници.

Няма нищо лошо, дори е много добре човек да е наясно със себе си и да се самоопределя като консерватор, либерал, зелен или презрял. Лошото идва, когато собственото му самоопределение, демек суетите и личните му стремежи, стават по-важни  от целите и стремежите на огромното мнозинство българи. И себеотразяването всъщност не е чак толкова лошо, даже е добро. Когато си художник и творец обаче, не и когато си политик.

Когато си политик, още повече водач, трябва да гледаш напред, в оная посока, към която искаш да поведеш хората. Не в пъпа си. Либерален си или консервативен такъв. Освен ако не бъркаш „пъп” с „път”.

На някого да му пука например  като какъв се самоопределя Макрон? Това май беше второто.

Трето.

Съюзът на демократичните сили се превърна в могъщо образувание, когато се обедини в единна партия с ясно изразени и завладяващи политически виждания – превръщането на България в свободна държава с демократични учреждения и пазарна икономика, държава, която спазва и уважава правата на човека.

Сегашният сбор на ДаБГ, ДСБ, Деус и другото каквото беше там е разединена дружинка с никак неясни, още по-малко пък завладяващи цели и виждания, ако изключим „долу Бойко”, „долу корупцията” и „ нека бъдем истински европейци”. Не че има нещо лошо в тия послания, но те въобще не са достатъчни. На корупцията между другото се заканват всички – като се почне от самия Бойко, та се стигне до Марешки (скоро и Слави Три ще се включи в борбата).

И накрая четвъртото, може би най-важното и нужното.

Човекът, за когото стана дума в началото. Човекът, който би могъл да привлече и да увлече хората със своето обаяние, със своите виждания и със своя размах. Човек, който да остави на други махленското политическо клюкане, дребните сметки, Бойко Борисов, ченгетата и печално-смешните тъги по соца, за да каже например следното:

„Хора! Ние живеем в прекрасна страна, близо до пъпа на света. Ние членуваме в съюза на най-богатите държави. Постигнали сме повече, отколкото мислим. Природата ни е благодатна, в това отношение съвсем малко страни имат нашия късмет и нашите предимства. Имаме всички дадености, всички условия и всички възможности да живеем добре. Бихме могли бъдем измежду най-успешните държави в света. Знаем си кусурите и можем да изправим кривиците си. Обръщаме малко внимание на достойнствата си, а достойнствата ни са много. Ние, българите, сме добри и работливи хора. За да успеем, са нужни усилия, нищо друго. Не чак толкова големи усилия. И не чак толкова малки. Важното е, че всичко е по силите ни.

Какво ни трябва? Справедливост. Правова държава. Увереността, че спазваме правилата и сме равни пред закона. Взаимопомощ. Съзнанието, че от предприемчивостта на един печелят всички. Че богатият е заслужил богатството си.

И така нататък. Нещо подобно. Може и другояче да се каже. Важното е размахът. Духът. Посланията. Увереността. Умението да привличаш, да убеждаваш и да водиш.

Ще се появи ли такъв водач? (От съвременните български политици единствено Петър Дертлиев умееше да говори убедително и вдъхновяващо.)

„Оно кое си сака, оно си требе”, думат шопите. „Ако има необходимост от нещо, то ще се появи”, дума Маркс. Добре звучи Маркс, добре звучат и шопите. Само дето приказките им не са изцяло верни. Щото може да се появи, а може и не. (”Моем да копам, а моем и да не копам.”)

Ако не се появи, остава сегашните политици да надскочат себе си. Не е чак толкова трудно. Не са чак толкова високи, колкото си мислят.

 

 

Категории ОбществоЕтикети , , , ,

1 коментар към “Как да стане, когато бъркаш „път” с „пъп””

  1. Поздравления, г-н Беров!
    Прекрасно формулирано. Без претенции за първенство на идеите, но няколко души набори от години предъвкваме подобни идеи. Опитваме се да го казваме по различни начини (да намерим ключа от бараката), но не става. Приказките и опитите, надеждите, че като дойдат младите, ще стане чудо и народът ще тръгне след нас, са от житейска незрелост. Упорито настъпваме мотиката, отново и отново. Да, в сравнение с нас през 90-те години, новото поколение е полически образовано, не работи на принципа на пробите и грешките. Но няма ярки водачи, които да говорят на българите. Като заплещят на булспик и ги питам не един път – на българите ли говорите или на шепа жълтопаветници, за да се наслаждавате едни на други?
    Бъдете здрав и щастлив!

Вашият отговор на Б. Здравков Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *