Чичко Торбалан броди из Европа, дебне нощем под леглата

Чичко Торбалан броди из Европа, дебне нощем под леглата

Публикувано на Категории МненияЕтикети , Сподели

 

 

Какво ще кажете за двама души – мъж и жена, които не осъзнават своя пол, не знаят, че са мъж и жена и се мотат из света като някакви неопределени третополови транс създания.

Дали бихте си помислили, че са джендъри?

Да си представим сега, че двамата осъзнаят пола си и внезапно почувстват влечение един към друг, но изведнъж някой обявява това влечение за нещо гадно, лошо, противно и неестествено. Вие какво бихте си помислили за този някой? Дали, че е соросоид или пък, че е грантаджия или непеотаджия (представител на неправителствена организация).

Ако ви са ви минали през главата подобни помисли, честито! Вие току-що обявихте Адам и Ева за джендъри, а Господ Бог за грантаджия, соросоид и непеотаджия.

Адам и Ева не са осъзнавали пола си, преди да вкусят от забранения плод. А после…/Битие 3-7/ – „се отвориха очите и на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници”.

И няма спор – Господ Бог обявява половото им осъзнаване и последвалото го съвкупление за грях. Най-първият и може би най-големият грях на човечеството. Първородният. Заради този грях и досега сме наказани от Господ да изкарваме хляба си с пот на чело (с всеизвестните поради попущението Му изключения – виж Цоло Вутов), а пък жените да раждат в мъки (с известните поради попущението му обезболяващи средства).

Разбира се, Господ е благословил и хорското размножаване: „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се…“ /Битие 1-18/

Получава се противоречие. Едно от многото противоречия в Библията. Като най-известното от тях е може би Христовото -„който не е против вас, е с нас”, /при Лука 9:50/, което само две глави по-нататък се обръща на: „Който не е с мен, той е против мен, и който не събира с мен, той разпилява“ /Лука 11: 23/. Не че тълмачите на Благовестията не са намерили обяснение и на това противоречие.

Противоречията в Библията са неизбежни. Тя може да е написана под Божие вдъхновение, но само много първични хорица или користни православни началници, от каквито бъка по нашите паства, биха казали, че Бог е висял с дни, месеци и години над рамото на Мойсей, за да му диктува Петокнижието например.

Писана е била Библията в продължение на столетия, като началните писмена са от времето на Персийското пленничество на евреите, това преди две хиляди и осемстотин години и нейните противоречия не отричат истинността на словото й, по-скоро са доказателство за тази истинност, доколкото на хорските свидетелства са присъщи тъкмо противоречията, за разлика от откровената пропаганда, която по начало е еднопосочна, „правилна” и непротиворечива.

Става въпрос за друго. За някои същности на християнството, които развитото човечество донякъде си е изяснило, а българското човечество не е. Става въпрос и за чичото Торбалан, който ненавижда християнските ценности и е готов да напъха в джендърската си торба недораслите деца, хора, народи и държави. Уж беше изтеглена Истанбулската конвенция от законодателната утвар, уж надлежно беше разяснено на децата, че под леглото им няма джендъри и ако все пак там се е притаило нещо такова, за да ги дебне и открадне, то има кой да бди над тях и да ги спаси (Велислава Дърева, митрополит Гавраил, поп Киро от Русия, поп Коле от Пловдив, Динко и българските консерватори например).

Уж си поотдъхна сплотената против джендърството добродетелна България, но различни вярващи, журналисти и вярващи журналисти продължават да тътрят Торбалана по телевизорите, като напоследък страховитата му торба се позаклати и в такова едно достойно и поучително предаване като „Християнство и общество“ на Горан Благоев. Като сетнина християнството започна да се свързва с изконните, определени от Бога природни дадености, а след все още неопроверганото подозрение, че Господ е българин и с изконно-българските природности.

Само че тцъ. Това въобще не е така. Точно обратното е.

Християнството е учение за преодоляване и за превъзмогване на човешката природа. Християнското учение е учение за превъзмогване и преодоляване на най-истинските и най-първични човешки желания, мераци, ищаси, прищевки, увлечения и пориви.

За добро или за лошо, това е християнството. За добро – когато отхвърля животинския ипостас на човека (хе-хе, пиша „ипостас“, за да се направя на много светнат, иначе думата е „същност”. За лошо – когато отхвърля съзидателния му ипостас (хе-хе) – с поривите му да пита, да търси, да открива и да намира. (Ми казано е как е създаден човекът, хайде стига с тоя Дарвин, казано е кое около какво се върти, ако въобще се върти, хайде стига с тоя Галилей, познанието е противопоказно за вярващия.) Негли човешкият род (дума се също, о ужас, „човешкият джендър“) беше наказан и прокълнат за това, че открадна плодове от дървото на познанието.

Стремежът на християнството не е утвърждаването на човека мъж и човека жена, не е утвърждаване на семейните ценности, стремежът му е да превърне човека мъж и човека жена и въобще хората в нещо по-съвършено. В какво? В друг вид създания. Светци, ангели, въобще създания, които нямат пол или пък са го преодолели след християнско рвение и подвизаване.

А не са ли ангелите, мили католици и мили православни, парекселанс джендъри? Ами светците? Ха сега де?

За апостол Павел например семейството не е ценност само по себе си. То е чалъм. То е начин да се избегнат блудството и развратът, да се ограничат те в тесния кръг на съпруга и съпругата, та да не бъде положението чак толкова блудствено и развратно. Ето какво е казал може би най-почитаният християнски апостол за семейството.

Глава седма от прочутото му послание до коринтяните:

Изречение 1 :Добре е човек да не се допира до жена.

Изречение 2 :Но да се избегне блудството нека всеки си има своя жена и всяка жена си има свой мъж.

Изречение 8 :А на неженените и вдовиците казвам: добре е, ако останете като мен (несемеен, неженен, а дали не и девствен)?

Изречение 9 :Но ако не се въздържат, нека се женят, защото е по-добре да се женят, отколкото да се разпалват.

Изречение 26: Поради настоящата нужда намирам за добро това: добре е за човека да си бъде тъй (неженен, девствен).

Изречение 27: Но ако се ожениш, няма да съгрешиш, и девица ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи с плътта, пък аз ви щадя.

Изречение 32 :Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу.

Изречение 33 :А жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената.

Изречение 40: Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

„Не семейството само по себе си е християнска ценност – казва ни всъщност апостолът. Любовта е.“ А дали джендърите могат да обичат истински? Това вече не е негов въпрос.

Що се отнася пък до православието, то най-задълбочените негови познавачи и тълмачи разясняват, че крайната му цел е човечеството да живее в един общ световен манастир, който да го подготви за истинския му вечен живот след плътската смърт.

Такова е мнението за православието на задълбочените познавачи и тълмачи, а не на вишестоящите православни началници като поп Киро от Русия, поп Ники и поп Кольо от Пловдив например. Да не говорим за простонародните вярващи, които колчем ги попиташ каква е разликата между католицизъм и православие, обясняват как едните се кръстят отляво надясно, а другите отдясно наляво; и като ги попиташ дали одобряват филиоквето, отговарят с „ко?”. Защото в Русия, България, донякъде в Гърция и в Сърбия също, но най-вече в Русия, православието не е никаква вяра, а сбор от суеверия за сплотяване на племето и за възхвала на държавата.

Добре, нека всичко това е спорно.

Ами тогава нека да бъде спор. Спор, който в християнска Европа е воден век почти. Придружен с нечувано верско насилие, докато се стигне до помирение и църковни преобразувания (16-ти век). В това отношение България има да наваксва. И бива да го направи бързо. Да наваксва не в насилието, а в църковните преобразувания например. Да обсъжда и тълкува християнството, а също посланията му, произхода му и значението му, както и въпросите за човешката нравственост като цяло. Такова едно обсъждане би било добро, смислено и стойностно.

Но да се правят предавания от рода на „Християнските ценности против джендър идеологията“ – това е махленско равнище. От рода на „кандърмъ кьоше“.

Категории МненияЕтикети ,

1 коментар към “Чичко Торбалан броди из Европа, дебне нощем под леглата”

  1. Противоречието не е в цитатите, а в главата на този, който борави с тях. Грехьт не е в познанието, а в преждевременното му използване. Плодьт е бил забранен, защото тогавашният човек не е бил готов до го погьлне правилно и е бил вреден за него. Библията е кодирано послание, което сьчетава гледни точки от различни измерения. В някои случаи, нарушаването на композиционната цялост, с вадене на елементи от контекста, може да доведе до заблуждение. Семейството е истинско, а не фалшиво и привидно, когато е скрепено с любов и вяра в Бога.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *