Браилският трибагреник

Браилският трибагреник

В Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. значително участие взема Българското опълчение. По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 опълченски бригади, всяка от които в състав от 2 опълченски дружини от по 5 роти.  След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка личният състав на Опълчението надхвърля 10 000 души.

Като всяка бойна единици Българското опълчение също разполага с бойни знамена. Най-познатото от тях т.нар. Самарско знаме. То е подарено от жителите на руския град Самара. Изработено още през 1876 г. и е било предназначено за участниците в Априлското въстание в България.

За сметка на Самарското знаме доста непознато Браилският трибагреник. Това знаме е изработено от родолюбеца Иван Параскевов Петков и дъщеря му Стиляна Парашкевова в румънския град и български революционен център Браила.

Браилското знаме било квадратно. Бродирано е със златна сърма и дребни естествени перли, които Иван Параскевов доставил от Виена върху плътна коприна, наричана тогава „атлаз”.

Цветовете са бяло, зелено и червено. На зеления цвят със сърма е бродиран прав лъв с корона. Над короната е бродиран надпис „България“. На червения цвят е бродиран надписа : „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“. Отдолу в края е извезано с малки букви: „Стиляна Параскевова, Браила 1877 априлий“. Дръжката на знамето има бронзов накрайник, представляващ православен кръст върху повален полумесец. Доставена е от Виена.

Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Трите ивици – бяла, зелена и червена, са разположени хоризонтално. Обяснението за подредбата на цветовете по-късно той дал така: „Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата “Б”. Горе бялото, горе България!“. По това време четническите знамена са най-често зелени, а ако има бяло – то е в центъра. Първото българско знаме в бяло, зелено и червено, с цветове подредени в този ред, е флагът на Старозагорските въстаници от 1875 г. Година по-късно и Врачанският комитет избира за свое знаме трикольора в бяло, зелено червено, а четниците на Хаджи Димитър не случайно били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“.

Стилияна започва работа през ноември. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито.

През април 1877 г. знамето е готово. На 8/20 май 1877 г. председателят на Кишиневското българско настоятелство общество Иван С. Иванов представя в Плоещ бащата Иван Параскевов Петков и дъщерята госпожица Стиляна Парашкевова на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Те му предават знамето за доброволците. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено”. От Букурещ пристига българска църковна делегация начело с епископ Панарет за освещаването на знамето, но то не е осветено. Следва заповед на руското командване, българско знаме не трябва да има в боевете, няма българска армия, няма българска държава. Трябва да участва само едно единствено знаме. И то е дареното на 6/18 май 1877 г. в Плоещ направеното от монахините в руския град Самара и осветено знаме.

Браилският трибагреник не участва в бойните действия и няма сведения къде се намира по време на Руско-турската война (1877-1878). Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност.

 

(В статията е използвана информация от historyofwars.net)

 

Категории ЦивилизацияЕтикети , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *