Най-яката гилдия в България е фотографската

20 години не стигат!

Най-яката гилдия в България е фотографската

Клубът на фоторепортерите и фотографите в България празнува юбилей

 

На 16 февруари в петък Клубът на фоторепортерите и фотографите в България навърши 20 години. И без всякакво преувеличение може да се каже, че това е най-дейното гилдийно сдружение, реализирало стотици инициативи.

Наричаме фоторепортерите зад гърба им „мафия“ – дето се вика, нищо лично, просто им завиждаме. Известно е, че истинският английски джентълмен има два клуба, за да може в единия кракът му да не стъпва. Журналистите имаме два клуба, но в нито един от тях кракът ни не стъпва. На повечето от нас, просто няма за какво.

Ходим в клуба на фотографите, те приютяват всякакви неорганизирани субекти – артисти, художници, поети, писатели, нарочно или случайно минаващи през подлеза между Министерския съвет и Президентството.

В поздравлението си Георги Лозанов призова присъстващите специално и хорово да благодарят на един човек, без който този клуб нямаше да стане. Това е Рада Петкова, председател на сдружението, моторът за създаването и  организирането на повечето мероприятия, за която изразът „това не може да стане“ не съществува.

Когато преди години й хрумна да организира създаването на най-голямата детска рисунка в света, аз дълго и „научно“ я разубеждавах, че това технически е невъзможно, че рулонът ще се къса на завоите, че няма да дойдат достатъчно деца и да не си прави труда. Тя изобщо не оспори доводите, но не им обърна внимание. В резултат Клубът на фотографите бе вписан с рекорд (до ден-днешен) в Книгата на Гинес. Рисунките на 2600 деца върху картина от 2 километра и 800 метра се пазят в столична община.

Едно от най-интересните събития е „Конкурсът за млади фоторепортери“ на името на колегата от „Демокрация“ Шаварш Артин – Шами. Пак по инициатива на Рада това се реши, когато подредиха в негова памет изложбата „Един незавършен проект“. Шами беше започнал да снима двойни портрети на клошари – в ежедневния им вид и преоблечени като дами и господа. Снимките се журират от редактори на Ройтерс в Париж.

20-годишнината на клуба бе отбелязана с изложба на фотографите по техен избор. И един любопитен факт: при копирането на файловете на снимките се оказва, че тази с дядо Добри без всякаква причина е дублирана.  Чак по-късно става ясно, че в същия ден на 103 години добрият старец си е отишъл.

Ето малка част от „уловените мигове“ на възторзи, падения или  просто „хора в ситуации“ от дните на нашето време. И разбира се, малко снимки за спомен от купона.

 

 

Категории ОбективЕтикети , ,

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *