Цацаров и Инспекторатът към ВСС крият информацията за срещата в ЦУМ

Цацаров и Инспекторатът към ВСС крият информацията за срещата в ЦУМ

Александър Кашъмов цитира практики на съда в Страсбург и ВАС, според които когато става дума за публични фигури, не се иска съгласието им

 

Главният прокурор Сотир Цацаров е причина шефката на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) Теодора Точкова да откаже да предостави информация, свързана със срещата му в ЦУМ миналото лято. На 10 юли 2017г. приключи проверката по неудобната тема за визитата на Цацаров в офиса на Георги Гергов от БСП в ЦУМ, на която на собственика на „Овергаз“ и издател на „Сега“ Сашо Дончев е оказан натиск за редакционната политика.

Изводът на ИВСС беше, че Етичният кодекс на магистратите не е нарушен, нито престижът на съдебната власт е накърнен от поведението на Цацаров. Това беше официалното съобщение за проверката по сигнала на гражданското движение „Боец“. Само че Етичният кодекс забранява на магистратите да се намесват в политически или бизнес среди на влияние, както и да използват служебното си положение, за да влияят в частен интерес.

„Сега“ поиска акта от проверката, но от Инспектората обясниха, че информацията е класифицирана като служебна тайна и е защитена в следващите 6 месеца. Когато този срок изтече, поискахме отново документа по Закона за достъп до информация.

Информацията е обществена, но няма да бъде предоставена, реши инспекторката. Повод за това й даде отказът на Цацаров, както и този на Георги Гергов да се оповестят данните, които ги засягат. Съгласие са дали Дончев и „Боец“. От ИВСС са питали и BIT, излъчила репортаж по казуса, и оттам е дошло съгласие от главния изпълнителен директор Симона Ангелова, но инспекторатът не го признава за валидно.

Според практиката на съда в Страсбург и на Върховния административен съд, когато става дума за публични фигури, не се иска съгласието им, коментира пред „Сега“ адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“. Според него от Инспектората не са искали да дадат информация, а и не са подготвени по Закона за достъп до обществена информация, „затова четат закона както им изнася“.

Той обясни, че когато трети лица не дават съгласие, трябва да бъде даден поне частичен достъп до информация. Освен това законът казва, че „не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й“.

„Беше прието, че не са налице достатъчно данни поведението на Цацаров да е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, както и действията му да компрометират честта на прокурора в професията и обществото“, пише инспектор Игнат Георгиев в отговора си до „Боец“. Друг аргумент на инспекторите е, че „публично известните участници не са предоставили данни за други присъствали на срещата лица, които да потвърдят изнесеното в сигнала“.

Кашъмов даде примери за казуси, когато изобщо не е обсъждано дали третото лице е дало съгласие. По делото за предоставянето на данни за влизанията на Делян Пеевски в МВР съдът изобщо не е обсъждал дали Пеевски е дал съгласие. Така беше и по делото за информацията за наградното оръжие на самия Сотир Цацаров, получено от него, докато беше председател на Окръжния съд в Пловдив. Тогава пак не е коментирано дало той дава, или не дава съгласие.

Снимка: Инспекторат към ВСС

 

 

Категории Акцент-2, ОбществоЕтикети , , , , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *