70 срещу 700, военните бюджети на Русия и САЩ

70 срещу 700, военните бюджети на Русия и САЩ

За първи път в историята през 2017 съотношението на военните бюджети на Русия и САЩ е 1:10

 

Игор Гиндлер

Защо военният бюджет на САЩ за 2018 г., току-що подписан от президента Тръмп, възлиза на 700 милиарда долара? Все пак първоначално Тръмп планираше да увеличи военните разходи само с 50 милиарда долара, но в крайна сметка увеличението е с 94 милиарда в сравнение с миналата година. Почти два пъти повече.

Защо увеличението от 50 милиарда долара е изглеждало недостатъчно? Една от възможните причини е, че по време на кампанията през 2016 г. Тръмп и анализаторите са се опирали на нивото на руския военен бюджет за 2016 г. – около 50 милиарда долара. Тоест, първоначалният план вероятно е предполагал, че това увеличение на американските военни разходи ще покрие целия военен бюджет на Русия. Но през 2017 г. военните разходи на Русия възлизаха на около 70 милиарда долара. И Конгресът на САЩ реши, че е време за ефектен бюджетен разход.

В резултат на това за първи път в историята съотношението на военните бюджети на Русия и Съединените щати е 1:10.

Закръглената цифра 10 изглежда умишлено точно избрана, за да достигне до всеки, който все още се съмнявa в посоката – така да се каже, влакът напусна гарата.

Разбира се, непримиримите антитръмписти ще твърдят, че Тръмп престъпно (а как иначе!), се е договорил с Путин Русия да увеличи своите военни разходи, а Тръмп да има всички основания съответно да увеличи разходите на Америка до красиво изглеждащо и комфортно десетократно превъзходство.

Нека напомня: когато Рейгън встъпи в длъжността на президент, военният бюджет на Съветския съюз (по косвени оценки, около 300-310 милиарда долара) надминаваше бюджета за отбрана на САЩ (200 милиарда долара). До началото на втория мандат на Рейгън съотношението беше 1:1, а към края на втория му мандат военният бюджет на СССР рухна, и от тогава (сега руският) военен бюджет постоянно намалява в сравнение с военния бюджет на САЩ.

Десеткратното предимство на военния бюджет, измерено в цифри, разбира се, не гарантира десетократно превъзходство на бойното поле. Не бих искал да повтарям азбучни истини, но няма по-надежден метод за оценка на силата на врага от действителната битка.

Официално американците воюваха директно срещу руснаците много отдавна – в Корейската война. Но в нощта от 7 до 8 февруари 2018-та подразделение от руски наемници (над 500 души), подсилени с танкове, артилерия и бронирани коли, бе на практика напълно унищожено в кратка четиричасова битка с американските рейнджъри в Сирия.

Малък отряд от американски рейнджъри охраняваше петролна компания, която руснаците планираха да завземат. Както е обичайно, за идентификация рейнджърите са поставили американски знамена около периметъра на съоръжението, така че не е напълно ясно на какво са разчитали руснаците, които ги атакуваха.

Цялата им артилерия бе унищожена през първите 30 минути на битката с използване на бойни безпилотни дронове и последващ удар от американската артилерия и „летящите танкове“ AC-130. В резултат на това от цялата руска техника остана незасегнат само един танк. Пехотата, която оцеля при артилерийската акция, после бе унищожена от хеликоптерите. Последваща съпротива на руснаците нямаше. Техните загуби възлизат на стотици, а американските войници дори не са ранени.

 

Тази битка стана възможна и от факта, че президентът Тръмп отмени правилата за приемане и влизане в битка, приета в ерата на Обама. Сега решението за използването на оръжия се взема на място според условията от командира на подразделението (както винаги е било в цялата история на армията), а не от военен юрист, който се намира в уютния си офис в Пентагона.

Два дни след тези събития американските оръжия отново се срещнаха на бойното поле с руските. Иран изпрати на територията на Израел военен дрон (изглежда, че той е копиран от сваления от Иран през 2011 г. американски разузнавателен дрон).

Дронът бе открит веднага и свален 90 секунди след нахлуването във въздушното пространство на Израел. Три часа по-късно израелските самолети бомбардираха и контролния пункт за управление на дрона, както и няколко от най-новите руски противовъздушни батареи на територията на Сирия. Руските ракети повредиха само един израелски самолет, но пилотите стигнаха до територията на Израел и катапултираха там.

Веднага след свалянето на самолета Израел нанесе най-мощния ракетно-бомбен удар по иранските и сирийските позиции за последното десетилетие, на който въоръжените със съветска техника иранци и сирийци не можаха да противопоставят нищо.

Този удар стана възможен и поради факта, че при Тръмп в Белия дом в Израел вече не трябва да искат съгласие от Вашингтон за защита на страната си.

Събитията от последните дни са много важни. Те показаха на света, че администрацията на Тръмп не само увеличи военния бюджет до нивото на главозамайващо надмощие (бюджетът за отбрана на САЩ в момента е по-голям от общия военен бюджет на следващите 15 страни), но също така и освободи армията на САЩ и техните съюзници за отбрана в конфронтацията с оста Сирия – Русия – Иран – Северна Корея.

Разбира се, за руснаците в това има и плюсове. Например няма да им се наложи да плащат за американските военни разходи. Това с удоволствие ще правят самите американски граждани, защото прагматичните американци знаят – мирът струва на данъкоплатеца много по-евтино от войната. За повечето от жителите на планетата Втората световна война завърши през 1945 година, но за американските данъкоплатци тя завърши чак в 1975 година, когато федералното правителство изплати последните суми по последния тридесетгодишен военен заем (Америка нямаше пари за война и взе назаем пари и от своите граждани и зад граница, а след това върна този дълг с дължимите лихви).

В средата на седемдесетте горчивината от ужасните загуби на войната бе вече в миналото, във всички страни-участнички вече имаше нов живот, ново поколение хора, нови грижи, само Америка продължаваше да плаща и за собствените си военни разходи, и за военните разходи на съюзниците си Великобритания и СССР, и за възстановяването на Европа, и за възстановяването на Югоизточна Азия и Япония. Да се повтори това никак не ни се иска. Затова – 1:10.

 

Игор Гиндлер е физик по образование и математик по призвание. Работил е в различни университети и лаборатории в Русия и Полша. От 1995 година живее в Америка.

Първата му основна работа е в компания по проектиране и поддръжка на компютърни бази данни, основана заедно с неговия брат през 1999 година. Втората – алгоритмична търговия с акции на борсата в Ню Йорк. Политически наблюдател в радио и телевизионни компании в САЩ, Канада и Израел, предсказал неочакваната победа на Тръмп на последните избори, използвайки борсови алгоритми при търговията между долара и мексиканското песо. Нумизмат и подводен фотограф.

 Превод: Емил Найденов

 

Категории Акцент, Анализ, Мнения, ПланетаЕтикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *