Защо прогнозата на БАН за замърсяването на въздуха не познава

Защо прогнозата на БАН за замърсяването на въздуха не познава

Моделът, който използват в Националният институт по метеорология и хидрология включва само прогнози за атмосферния въздух, но не и за битовите замърсявания в града. Това е причината за разминаването в прогнозата на учените от Българската академия на науките и реалните данни за замърсяването на въздуха от последните дни. „Численият модел на времето не отчита антропогенното замърсяване – той смята само мъглата в атмосферата”.Това уточни проф. д-р Христомир Брънзов, директор на НИМХ към БАН, по повод разминаването между прогнозата и реалното замърсяване на въздуха вчера.

Системата бърка, защото не знаем всичко за атмосферата, каза той в интервю за Би ти Ви. По думите му за 9 януари прогнозата е била, че София ще се изчисти, но това е станало чак следобед. „Моделът изпревари реалното време. Това са средно денонощни стойности. Вчера прогнозата не беше вярна. Това е прогностична система за времето и замърсяването. Дори прогнозата на времето няма 100% сбъдваемост. Няма субективен фактор – тук няма човешка намеса”, уточни Брънзов.

Експертът обясни, че силното замърсяване се дължи на температурна инверсия. „Температурата ниско долу е по-малка отколкото високо в атмосферата и няма конвекция в града, което води до натрупване на замърсяването”, каза той.

За това допринася и фактът, че софийското поле е котловинно –заградено с планини и наподобява чаша. „Когато има студен въздух и няма вертикални движения в атмосферата студеният въздух се задържа. Задържайки се долу и липсата на конвекция води до това, че всичко което този град генерира като замърсяване остава и не може да се вдигне във високите слоеве на атмосферата”, посочи още експертът.

Инверсията се е разрушила вчера около 15 часа с идването на вятъра. Моделът за прогнозиране на БАН е изчислил, че инверсията ще се разруши по-рано., каза Брънзов.

Вчера данни от европейската карта за замърсяването показваха, че въздухът в София е „много лош“ (very poor), което е най-високата степен в скалата от пет нива. В редица други точки, където се измерва въздухът в страната, данните са за замърсяване с една степен по-ниско до „лош“ въздух (poor). Мъглата и безветрието допринасят за влошаването на ситуацията. Европейският индекс за качество на въздуха показва високо замърсяване в София, Плевен и Русе. Също със силно замърсяване на въздуха са градовете Пловдив, Благоевград, Кърджали, Варна, Бургас, Велико Търново, Сливен.

Системата на Изпълнителната агенция по околна среда отчита замърсяване в пъти над нормите навсякъде, където са разположени станции. Според ИАОС причина за превишенията на средноденонощната норма за ФПЧ10 е масово използване на твърдо гориво в битовия, обществения сектор и емисии от автомобилния транспорт, съчетано с неблагоприятни метеорологични условия.

Категории Акцент, ОбществоЕтикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *