В защита на православието

В защита на православието

 

За да победи многобожието на неговата територия и с неговите оръжия, трябвало да се мине навсякъде, където има следи от Хаоса. И тук разбира се преимуществото е за евреите: когато имаш Бог – личност, а не безполово нещо, което ражда хаоса, при желание с тях дори можеш да се разбереш.

 

Хасан Хюсеинов

Малцина се съмняват, че православието днес се нуждае от защита. В това са убедени и църковни хора, които с всички сили превръщат това вероучение в огън и жупел и международно страшилище, и тези, които посрещат всеки ден с невидими за света сълзи: докъде още ще стигнат рицарите в раса, поклонници на златния телец? Без лукавство и ирония издигат глас в защита на православието и представители на други вероизповедания.

Още преди раждането на християнството група евреи се обявяват против нетърпимото многобожие. Евреите, научили гръцки благодарение на освободителните походи на Александър Македонски, не могат да понесат кошмарите за произхода на вселената в изпълнение на древногръцки епически поети. Превеждат Тора, на което е съдено да стане след сто години Старият Завет и седемдесетте мъдреци-тълковници я тикват под носа на глупавите си съжители по империя:

„Вашият Хезиод разправя, че земята и небето са възникнали от някакъв глупав Хаос? Хайде, почерпете се: в началото Бог сътвори небето и земята.“ По-нататък – повече.

За да победи многобожието на неговата територия и с неговите оръжия, трябвало да се мине навсякъде, където има следи от Хаоса. И тук разбира се преимуществото е за евреите: когато имаш Бог – личност, а не безполово нещо, което ражда хаоса, при желание с тях дори можеш да се разбереш. И седемдесетте тълковници се справили великолепно със задачата. На тях им простили дори фантастичните граматически прегрешения. И така, преди повече от две хиляди години те с удоволствие поставили до стария Хезиод едно ултрамодерно мъничко нещо в превод на Седемдесетте: каква свежест, какво вдъхновение представя пречистващата страст на мъдреците!

На седемдесетте тълковници изведнъж се очертава цялата линия от светлини в тъмата, която започва със Септуагинта (преводът на Седемдесетте) с близко сходство и възможно родство с гръцкия корен за „рождение“ и „познание“. На този етап те дори почти са склонни да се примирят с картината на света, нарисувана от Хезиод, според когото бог Ереб и богиня Никта раждат деня. С полемическо вдъхновение Седемдесетте превеждат своята еврейска премъдрост: „Да бъде светлина – рече Бог!“

И, както се казва, минали години. Евреите, които научават гръцки и приобщават елинизираното Източно Средиземноморие към своята юдейска премъдрост, започват да разбират, че бъдещето е в глобализма. Схващат, че за успеха на всяко начинание не трябва да се дели елин от юдей. Черното от бялото. Обрязаният от необрязаният.

А сега, приятели, две думи за апостол Павел, този Лев Троцки на новото вероучение. Апостолът се изразявал с цялата диалектическа прямота, свойствена на идеолозите: „Обрязването е добро за теб, ако спазваш закона; ако обаче го нарушаваш – дори да си обрязан, отново ставаш необрязан. А ако някой необрязан спазва повелите на закона, нима не бива да бъде смятан за обрязан? Така че необрязаният по природа човек, но изпълняващ закона, ще те съди теб, престъпилия закона, ако и да имаш и Писанието, и обрязването. Юдей е не този, който изглежда такъв, и обрязването е важно не заради това, което се забелязва по тялото. Юдей е този, който вътрешно е такъв, който носи знака на обрязването не в буквалния смисъл, а в духовния – в сърцето си. Такова признание се дава не от хората, а от Бога!“

Апостол Павел предчувствал, че еврейската природа на Христа и учението му ще пречи на християнството, ще събужда завист към необрязаните, а у неразумните – завист към разумните. Отново оживява старият съветски анекдот за евреина християнин, който влязъл в банята с кръст и веднага го посъветвали – или да махне кръста от врата си, или да си обуе панталоните. Православието, точно както другарят Троцки, не разрешава да се види, че не руснак или евреин, а твой събрат се нуждае от защита.

Така че всеки безбожник или иноверец в Русия вътрешно трябва да усети: не защити ли днес православното християнство от ереса на национализма, утре ни атеист, ни вярващ ще оцелее.

Хасан Хюсеинов е филолог и историк в областта на история на културата

 

Превод: Рени Нешкова

Категории ЦивилизацияЕтикети , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *