Галъп: Песимизмът за икономиката остава

Галъп: Песимизмът за икономиката остава

Политическите фактори влияят сериозно на икономическите нагласи

 

 

През 2017 г. масовите очаквания за икономиката като че ли не изглеждат толкова негативно, колкото в предходни години. Разбира се, чувствителният песимизъм продължава, но като че ли очакванията икономиката да се влоши трайно останаха под очакванията да няма промяна. А от нива трайно над 40% дяловете на негативни очаквания за двете последни години плавно спаднаха на нива под и около 30%. Неутралните очаквания са около и под 40%, а позитивните се колебаят между 10 и 15%.

В края на 2017 г. 39% очакват икономиката да остане в същото положение. 30% – да се влоши и 14% – да се подобри. Останалите се колебаят или не могат да преценят.

Материалното положение на домакинствата

По отношение на очакванията за материалното положение на семействата през 2017 г. положителните нагласи, като че ли също показват малко по-високи стойности в сравнение с предходните няколко години и останаха трайно над 10%, след като в предходното десетилетие рядко бяха преминавали тази психологическа граница. Негативните очаквания за личните пари се движеха около и над 20% – едни от най-ниските нива за периода от няколко години. С най-високи стойности, близо под 50%, останаха очакванията материалното положение на семействата да остане без промяна.

В края на годината 45% очакват материалното положение на семейството им да остане същото, 24% – да се влоши, а 13% – да се подобри. Останалите не могат да отговорят.

Т.нар. Индекс на материалните очаквания на „Галъп интернешънъл“ се намира в една от най-високите си точки от години насам: -0,21. Индексът заема стойности от 1 до -1 и в последните две години тенденцията е да остава на нива максимално близки под 0.

Очаквания за безработица

2017 г. донесе и исторически ниски очаквания за безработица. Очакванията тя да се повиши останаха трайно на нива под и около 30%, а над 40% вече смятат, че тя ще остане същата. Малко над 10% през годината смятаха, че безработицата ще намалее.

В края на годината 41% очакват безработицата да остава същата, 30% – да се увеличава и 11% – да намалява. Останалите се колебаят.

Данни за безработица (според декларациите на респондентите)

Данните за безработица, отчитани в редовните изследвания на „Галъп интернешънъл“ се движеха синхронно с официалните данни, което още веднъж доказа точността в работата на агенцията. През ноември декларираната от пълнолетните българи безработица беше 6,6%.

Очаквания за цените

В началото на зимата минимални са дяловете на българите, които очакват спад в цените. Малко над 20% очакват цените да останат същите, а над 65% – да се повишат. През пролетта на 2017 г. дойде скок в очакванията за повишение на цените на основните стоки, защото беше анонсирано предстоящо повишение на цени на комунални услуги. По-късно този ефект беше притъпен.

В последните седмици на годината 67% очакват в идните месеци цените да растат, 22% – да останат същите, а 1% – да намалеят.

 

Обща логика на икономическите нагласи и другите подобни индикатори в последните няколко години

Политическите фактори влияеха сериозно на икономическите очаквания. Изборите през 2009 г., довели на власт изключително популярния в онзи момент Бойко Борисов, имаха видимо успокояващо въздействие и негативните очаквания за икономиката за месеци спаднаха от около 60% до около 30%, макар това да бе моментен ефект. По-късно се натрупаха негативни очаквания.

Протестите в началото 2013 г., които доведоха до слизане от власт на тогавашното правителство на Борисов, явно повишаваха усещането за добра перспектива за промяна и това бе свързана с аналогичен моментен спад на тревогата – отново от нива около 60% до нива около 30%.

Именно краищата на двата мандата – през пролетта на 2009 г. и края на 2012 г. се оказваха и двата момента на най-сериозен икономически песимизъм в новия век. Това личеше във всички показатели.

Кратковременният успокояващ ефект в първите месеци на 2013 г. беше последван от ръст на негативните очаквания за икономиката до нива над 40% на фона на започналата нова вълна протести – този път срещу кабинета, ръководен от Пламен Орешарски.

В първата половина на 2014 г. протестите утихнаха и нивата на отрицателни очаквания за икономиката на страната останаха за известно време по-ниски – близо до 30%. Това бе и относително по-спокоен период в политически план и това се отрази на всички показатели за масовите възприятия за икономиката.

С проблемите в банковия сектор и падането на правителството на Орешарски в средата на 2014 г. обаче започна ръст на негативните оценки. С идването на власт на новото правителство на Бойко Борисов (втори управленски мандат за Борисов) в края на 2014 г., започна да се усеща облекчение в политическите нагласи и това явно повлия и на икономическите. Растящият във втората половина на 2014 г. негативизъм не продължи ръста си и през 2015 г., настъпи известна стабилизация. Очакванията за влошаване на икономиката останаха трайно над 40%. През втората половина на 2015 г. и през 2016 г. започнаха да спадат, за да стигнат до днешните нива.

Тази тенденция на спад на негативизма беше свързана и с покачване на очакванията икономическото положение да не се промени – ако през последните месеци на 2014 г. и през първата половина на 2015 г. тези очаквания се движеха около 30%, то в последните месеци на 2015 г. и през 2016 г. започнаха леко да растат, за да останат през 2017 г. близо под 40%.

През по-голямата част от тези няколко години очакванията за подобряване на икономиката по традиция останаха около и под 15% с отделни пикови моменти около смени във властта. По-трайно близки и надминаващи 20%, тези очаквания бяха само в първата фаза от годините на първия мандат на Борисов.

По традиция очакванията за материалното положение на собственото семейство останаха по-благоприятни в сравнение с общите икономически очаквания. Вероятно, общополитическият скептицизъм (донякъде инерционен) не влияеше толкова тук. Но и тук се откриваше въздействието на смените във властта, макар то да не повтаряше буквално очакванията за общото икономическо положение.

Ролята на кратковременните политически фактори личеше ясно дори в очакванията за цените и безработицата. Те отчетливо спаднаха около изборите и смените във властта през 2009 и 2013 г.

В годините назад личеше постепенен и „стъпаловиден“ спад в очакванията за безработицата. Световната икономическа криза през 2008 г. рязко повиши очакванията за безработица у нас. Между 2008 и 2010 г. очакванията за безработица се задържаха на чувствителни нива, но дори и тук изборите през 2009 г. имаха моментно „обезболяващо“ въздействие.

По традиция преобладаващите очаквания в последните години бяха за повишаване на цените на основните стоки. Във втората фаза на първия мандат „Борисов“ това очакване се споделяше от около и над 80% от българите и това останаха най-високите равнища в разглеждания период от няколко години. Именно в кроя на мандата „Борисов 1“ – в последните месеци на 2012 г. и в първата половина на 2013 г. започнаха и протести по повод високи сметки за комунални услуги. С хода на протестите спаднаха и очакванията за повишаване на цените, повишиха се нивата на онези, които очакват цените да останат същите, а дори и да намалеят. Данните тогава се движеха в синхрон с отбелязаното по-горе намаляване на общия икономически негативизъм и отрицателни очаквания за личните финанси.

В следващите години нивата на песимизъм за ценните започнаха да се колебаят около 60%, а по-късно – между 60% и 70%. Неутралните бяха между 20 и 30%, а постепенно трайно се установиха около 20%. Онези, които очакваха намаляване на цените вече не клоняха към нула, а се колебаеха около 5%. През 2016 г. обаче като че ли тези очаквания спаднаха. По същото време обаче леко намаляха и негативните очаквания, а се покачиха неутралните.

 

Категории ИкономикаЕтикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *