Мнения

 

Десните би трябвало да се гордеят с приватизацията. Да се гордеят със своето минало, със своето дело и със своето управление. Защото тъкмо тяхното управление, управлението на СДС и ОДС спаси България от пълен обществен и стопански погром. Би трябвало да се срамуват левите. И от миналото си, и от управлението си, защото тъкмо те докараха България до пълен обществен и стопански погром. В по-новите времена дважди, в по-старите трижди. През 1989 година например веднъж – който иска да прочете доклада на Петър Младенов на пленума на БКП, и през 1996 година втори път.

Вместо левите обаче се срамуват десните. Дори и някои от най- изявените. Споделяйки вижданията и мисловността на Волен Сидеров.

Започна се това с Надежда, тогава Михайлова. Надежда, тогава Михайлова, захвана да се извинява за управлението на ОДС веднага след пришествието на Симеон Сакса. Най-позорно да се извинява.

Главно поради две причини.

Първата причина – глупост. Най-обикновена човешка, битова, нашенска си глупост.

Втората причина – пак глупост. Този път не чак дотам битова, но отново съвсем нашенска си. Надежда, тогава Михайлова, искаше със своите извинения да се разграничи от Костов като новоизбран председател на СДС. Та ония, дето мразят, да мразят него, а не Надежда, тогава Михайлова. Нея да обичат и да й гласуват. Не я заобичаха обаче, ех. Не й гласуваха, ох. Усмихнатото Наде си остана в кюпа с мразените. А доверието към ОДС се срина. От двадесет и един процента падна на седем. И затова не беше виновен разцепилият дясното Костов. По времето на тоя срив Костов се беше оттеглил от политиката, не беше основал ДСБ и нищо не беше разцепил.

Не Костов съсипа Съюза на демократичните сили. Нито обстоятелствата го съсипаха, нито международното положение, нито агентите на Държавна сигурност. Съсипа го глупостта. Нашенската си, позната, битова глупост. И ограниченост. И бъзливост.

Сякаш не е чак толкова сложно да се досети човек.

Докато управлението на ОДС беше охулвано и оплювано от бившите комунисти, нищо съдбоносно не можеше да сполети десницата. Никакъв срив нямаше да има.

Сривът се случи, когато десните – истински или така наречени, пристанаха на левичарския акъл. Съгласиха се с левичарските опорни точки. Предадоха СДС отвътре. Отрекоха се от своето управление.

Ако не беше тя, глупостта, истинските или така наречени десни, биха могли да осъзнаят нещо не чак дотам сложно.

Когато отричаш приватизацията, когато я признаваш за криминална, ти отричаш смисъла на съществуването на СДС. И на дясното въобще. А смисълът на това съществуване беше да се преобрази рухналото социалистическото стопанство в пазарно, да бъдат учредени демократичните институции и да бъде приобщена България към развития свят.

Всичко това СДС го направи. Този, който отрича тези достижения на СДС, този, който обявява управлението му за провал (приказките за проваления и криминалния преход) не само отрича смисъла на съществуването на демократичните сили, той постила червени килими за пришествието на всякакви сурогати и заместители – царски и пожарникарски. Но не е само това, никак не е само това.

Щом приватизацията е криминална, щом преходът е провален, значи всичките тъпоумия и щуротевини, които бълват жълто-червените лайняни медии за блажените времена на соца, са верни.

Колко струва тогава пенявенето на разните уж десни срещу ченгетата и бившите комунисти, ако при социализма България е благоденствала.

Колко струва пенявенето на разните уж десни срещу ченгетата и бившите комунисти, ако водачът им е бивш комунист и ченге? Между другото знаят ли те, уж десните, че всички бивши комунисти са били доносници? Това им го пише като задължение в партийните книжки – да донасят за враговете на социализма. Няма нужда Държавна сигурност да ги вербува, те ставали доносници веднага след като са получавали партийните си книжки.

Колко струва пенявенето на уж десните, ако най-големите хвалебствия, произнасяни някога от някого за Тодор Живков и соца, принадлежат тъкмо на един уж десен вожд. Тошо бил построил две Българии и всеки, който направил бил една стотна от това, което Тошо бил направил, можел бил да се гордее – това и най-дивият махленски комунистически агитатор не би се осмелил да изтропоса пред живи хора.

Всичките тия дребнави наглед извъртания, мишкувания и предателства, цялата тази наглед безобидна глупост си има обаче своите никак безобидни сетнини. Последствия с изключително влияние върху днешното ни битие.

Избутването на страната ни по кьошетата на Европа и развития свят – ето една от сетнините. Тъпанарските тъги по соца – друга сетнина. Трета сетнина – това, че оттук нататък на власт ще се редуват две олигархични партии, или по-скоро две образувания за присвояване на обществени средства –  ГЕРБ и БСП. И нека уж десните да се утешават с това, че „нашият” кучи син е за предпочитане пред тяхната лявата кучка (с извинение за грубоватите определения – приемете ги в политическия смисъл, не в обидно махленския). Обвързаността ни с Русия – още една сетнина. С непрекъснатото пробутване на пагубни за страната ни тройни шлемове. И болшевишкото предложение за удължаване давността на делата за разследване на приватизацията – сякаш тя е престъпление против човечеството – още едно следствие от мишкуването на уж десните.

Много се страхуват днешните властници някой да не се пресети за неоспоримото – преходът като цяло е успешен – сочат го всички цифри и данни. България се измъква от бездната и тръгва напред благодарение на приватизацията и след приватизацията. Затова непрекъснато, всеки месец, всяка седмица току се покаже някой, привикан да я охули. Последно беше Луджев май, преди това – Христо Иванов, ще има и следващ, няма начин.

Христо Иванов… Нему донякъде е простено, той не е десен. Съмнително е, че е и ляв. Засега е нищо и никакъв. Той е от страхливчетата. Повтори грешката на Надежда, тогава Михайлова. Отказа съюз с ДСБ, да не би случайно по снежнобелия му имидж (слава, известност) да се лепне черната сянка на зловещия Костов. Е, не му се лепна. Сега се вее на обществения простор чист и неопетнен като моминска постеля. Гаргите му се плашат.

Но десните? Колко от тях се осмелиха да защитят приватизацията и прехода? Колко от тях се осмелиха да кажат: „Преходът не беше провал, а спасение.” Пък после чак да се разграничават от Костов колкото щат, щом толкова им треперят мартинките от черната му сянка.

Та ето как може да бъде разпознат големият, истинският водач вдясно – това ще е оня, който признае прехода за успешен и който защити приватизацията. Защото истинският, големият водач не гледа накъде ще тръгне стадото, та да се намести пред него уж го води, а го убеждава, пък ако се наложи дори го посритва къмто вярата посока.

Нека сега изброим поименно онези, които доказаха, че биха могли да бъдат истински водачи вдясно. На първо място – никой. На второ място – никой. На трето място – същият.

Това е положението. Няма водачи измежду днешните десни и извънпарламентарни. Оказаха се страхливчета.

Освен един. Но той вече не е в политиката и няма да бъде. И при всичките му изобилни кусури сегашните и до коленете му не могат стигна. Дори ако вземат да рипат и подскачат.

Всъщност осмелиха се все пак някои люде да кажат, че преходът и приватизацията са успешни. Ама те не са политици. Нека изброим и тях поименно. Иво Беров, демек тоест аз, Евгений Дайнов и Красен Станчев. Толкоз. Толкоз във всичкото ни бъкащо от умници обществено котле. Който се пресети за още някое име, да го принади към дългия списък.

Аре.

 

 

Категории МненияЕтикети десни, Иван Костов, леви, Надежда Михайлова, приватизация, Симеон Сакса