Къде и как се инвестират 1 000 000 000 000 долара

Къде и как се инвестират 1 000 000 000 000 долара

Норвежият държавен пенсионен фонд обяви курс към излизане от акции на петролни и газови компании

 

1 000 000 000 000 долара. Толкова достигна стойността на норвежкия суверенен фонд наскоро. И продължава да нараства. Но как и къде се инвестират тези средства.

Фондът е създаден през 1998 г., за да се съхраняват в него приходите на страната от петрол и газ за бъдещите поколения. Стойността му сега е 2.5 пъти повече от брутния вътрешен продукт (БВП) на Норвегия.

Как се управлява такова имущество

Първо и основно правило – напълно публично. На всеки три месеца фондът публикува детайлен отчет за всичките инвестиции, реализираната доходност и прогнози за следващия период.

Второ правило – всички инвестиции се влагат в компании извън Норвегия. Така се елиминира каквато и да е възможност за изкривяване на скандинавската икономика.

Собственик на фонда е норвежкото правителство. Управлението му обаче е професионално и няма никаква политическа зависимост.

Фондът е управляван от специално подразделение на централната банка – Norges Bank Investment Management. Той инвестира всичките си пари в чуждестранни акции, облигации и недвижимо имущество в общо 77 страни. Според последния тримесечен отчет почти две трети от активите в края на второто тримесечие са били в акции на 9000 компании. А това прави около 1.3% от всички листвани световни акции. За сравнение населението на Норвегия от 5,3 милиона души се равнява на по-малко от 0.1% от световното население.

Начело на всичко това е Ингве Слингстад -главен изпълнителен директор на Norges Bank Investment Management.

Той поема поста през 2008 г., когато глобалната икономика беше буквално торпилирана от кредитната криза в САЩ, преминала във фианансов колапс. Наскоро Слингстад  коментира, че по онова време фондът е преодолял сътресенията, като се е отказал от облигации и е купувал акции.

„Не очаквам, че ще действаме по различен начин при подобна криза в бъдеще“, застрахова се той.

Днес Слингстад  е отново песимист. Според него всички сигнали сочат, че глобалната търговия страда от нещо по-сериозно от временно забавяне. Разцветът на трансграничната търговия пък вероятно е отминал.

„Въпросът, който инвеститорите си задават, е дали лесните печалби вече не са били направени“, казва Слингстад в интервю за Bloomberg.

За последната година Норвежкият петролен фонд има възвръщаемост над 6.8%. Заради рекордно ниските лихвени проценти обаче фондът е намалил дългосрочните си очаквания за възвръщаемостта до около 3% от 4%. И всичко това дори след като спечели одобрението от парламента да повиши дела си в акции до 70% от 60%.

А това одобрение не беше получено случайно. Миналата година правителството на Норвегия за първи път започна да тегли средства от фонда в опит да компенсира по-ниските приходи от петрол. Очакванията са общия обем на тегленията да достигне 72 млрд. крони (9.3 млрд. долара) през 2017 г. и да останат на това ниво през следващите години.

Тези тегления обаче не притесняват Слингстад. „Тегленията от фонда са значително по-малко от паричните ни постъпления“, казва той и допълва, че фондът му все още е нетен купувач на пазара, просто не реинвестира всички средства, които генерира.

Възвръщаемостта на фонда е повече от достатъчна, за да управлява тези трансфери и засега няма признаци, че има нужда да се започне продажбата на активи, за да се отговаря на тегленията.

Норвегия разполага с големи петролни и газови резерви, но икономически е силно зависима от добива на фосилни ресурси. А в последните гофини цените на горивата се колебаят силно. Петролът се понижи през 2016 г. до 30 долара за балер преди да удвои стойността си през 2017 г. Държавният петролен фонд има за цел да бъде нещо като застраховка при срив в цените.

А в Норвегия вече си дават сметка, че идва краят на златната ера на приходите от петрол. „Последните десет години бяха златният ни период. Важни икономически тенденции ни облагодетелстваха. Но тези тенденции сега се обръщат“. Думите се на краля на Норвегия Харалд V, при откриването на  първото заседание на норвежкия парламент (Storting) след изборите през септември.

Силният ръст на петролния бизнес вече е в миналото, коментира 80-годишният монарх. По думите му в последните месеци приходите спадат силно, а освен това застаряващото население на страната означавало по-ниски данъчни приходи и по-високи разходи за пенсионно осигуряване.

В разгара на петролната криза държавният инвестиционен фонд започна да прилага по-агресивна стратегия за управление на портфейла си, като се насочва към придобиване на по-големи дялове в компании и увеличаване на инвестициите си в имоти.

Само преди броени дни Norges Bank Investment Management предупреди правителството, че фондът трябва да изхвърли акциите си в нефтените и газовите компании. А това веднага беше оценено като ход, който може да има значителни последствия за сектора.

„Възвръщаемостта на инвестициите от нефт и газ е значително по-ниска, отколкото на широкия пазар на акции в периоди на понижение на цените на петрола“, обясни инвестиционното поделение в свое изявление.

„Оценката на банката е, че богатството на правителството може да стане по-малко уязвимо от постоянния спад в цените на петрола, ако фондът не инвестира в акции на нефтени и газови компании“.

Норвежкото правителство заяви, че ще разгледа предложението, но решение не трябва да се очаква до следващата година и е необходима „задълбочена оценка“.

„Въпросите, повдигнати от Norges Bank, са сложни и комплексни“, каза министерството на финансите.

Банката не определи краен срок за това кога фондът трябва да излезе от нефтените и газовите си инвестиции. От Norges Bank все пак се категорични, че препоръката им включва излизане от съществуващите дялове в нефт и газ, както и изключване на бъдещи инвестиции.

Най-големият а инвестиция на фонда в газова компания е вложението  от  5,36 млрд. долара в английската компания Shell, следвана от 3,06 млрд. долара в ExxonMobil, 2,04 млрд. долара в американската петролна компания Шеврон и 2,02 милиарда долара в британската компания BP.

 

 

Категории Акцент, Пари, ФинансиЕтикети , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *