Депутатите заседаваха до 3.30 ч. тази нощ за държавния бюджет, след като удължаваха 4 пъти заседанието си. След 18 часа в пленарна зала те приеха част законопроекта за държавния бюджет на второ четене. Днес гласуването му продължава.
Опозицията протестира остро срещу нощното приемане на бюджета. Според БСП така ГЕРБ се опитват да скрият дискусията по макрорамката, тъй като медиите не го предават. Социалистите пуснаха линк с излъчване на живо от пленарната зала.
Малко преди 22 ч. се наложи 15-минутна почивка, защото изнервените депутати се объркаха при гласуването на чл. 6 – бюджета на Министерски съвет, заради одобрени допълнителни 1 млн. лв., които обаче не фигурират в рамката на приходите и разходите, тоест в чл. 1. По предложение на Данаил Кирилов от ГЕРБ текстът бе отложен за четвъртък, въпреки че имаше направено предложение за прегласуване.
От БСП заявиха, че това е грубо нарушение на правилника и излага на риск от оспорване пред Конституционния съд на целия закон за бюджета. Данаил Кирилов обаче репликира, че правилникът не казвал в кой момент се прави прегласуването и то можело да стане на другия ден. Това доведе до смях в залата и нови спорове.
Разходи от 584 470 500 лв. за Министерството на образованието и науката за следващата година прие на второ четене на законопроекта за бюджета парламентът. Текущите разходи са 573 365 500 лв., като за персонал са предвидени 322 996 200 лв., в т.ч. за персонал без делегирани бюджети – 28 774 100 лв., съобщи БТА.
За периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им през 2021 г.
С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието, от следващата година ще бъде променена системата на делегираните бюджети като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, а в по-дългосрочен период – и от качеството на образователния процес.
Народното събрание утвърди и разпределението на разходите по области на политики и бюджетни програми както следва: за областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование – учене през целия живот, 524 252 100 лв.; за равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал – малко над 55 млн. лв.
Планираните приходи са за 13 100 000 лв., като от държавни такси са заложени постъпления от 730 000 лв.
Субсидии и други текущи трансфери за 6 260 000 лв. записаха депутатите.
Народното събрание определи предоставеният трансфер за БАН да бъде 83 075 800 лв., за държавните ВУЗ – 414 943 300 лв.
Парламентът отпусна допълнителни 254 хиляди лева за заплати в сферата на културата за 2018 г. Така предвидените средства за персонал в бюджета на Министерството на култура ще са общо 101 727 300 лева, решиха депутатите с приемането на второ четене на текстове от законопроекта за държавния бюджет за следващата година.
Увеличението на средствата отива по направление „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“.
В срещите си с парламентарните групи преди приемането на бюджета синдикатите поискаха увеличаване на средствата за заплати в сферата на културата.
Чавдар Велинов от „БСП за България“ посочи, че ще има 14 процента увеличение на единните разходни стандарти на читалищата и регионалните библиотеки, а за сценичните изкуства – 10 млн. лева повече от 2017 г. Това означава, че заплатите в сектора ще бъдат увеличени само с 6 процента, изчисли той.
В бюджета за догодина за политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование са отделени 151 366 900 лева, за политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство – 18 949 800 лева, а по бюджетната програма „Администрация“ – 4 965 700 лева.
Учени протестират срещу бюджета на Българската академия на науките за 2018 година. В знак на недоволство от сградите пускат черни знамена.
Според приетия бюджет научната организация получава 83 млн. лв. – с около 5 млн. повече в сравнение с тази година, но и с близо 7 млн. по-малко от това, което преди година се прокрадна като идея, преди да бъде блокирано от управляващото мнозинство на второ четене. Академиците са категорични, че парите са недостатъчни.
Националната стратегия за развитие на научните изследвания е очертала „тревожна картина за състоянието на българската наука”, посочи пред bTV проф. Бояджиева от БАН. По думите й анализът показва, че вече изоставането от останалите в ЕС не е само на равнище заделяни пари от бюджета, но и при качеството на научната работа. Проектното финансиране не може да реши проблема с ниските заплати и последващото ниско качество на работа, твърдят учените.
„Петте милиона представляват 6% увеличение на субсидията. Изменението на минималната работна заплата е 11%. Увеличението на бюджета е наполовината на увеличението на минималната заплата”, коментира проф. Малиновски. Той посочи, че при средна заплата в БАН от 755 лв. увеличението ще е около 45 лв. и така се постига ниво, по-ниско от средното за страната и два пъти под средното за София.
Професорът обясни, че БАН печели програмно финансиране, но едва 10-20% от него може да отива за възнаграждения, докато от субсидията се плащат ток, вода и парно за 15 млн. лева. Затова той предложи държавата да поеме тези разходи.
