Джазфест Берлин: На всички езици

Джазфест Берлин: На всички езици

Вход без преводач и на тазгодишното 54-то издание на фестивала

Антония Дуенде, специален кореспондент на Студия Трансмедия

Под това мото артистичният директор Ричард Уилямс се раздели след четиригодишно ръководство на един от най-реномираните джаз-фестивали в Германия.

Във време, в което продължават да се издигат стени и укрепления на граници а държавни глави подкрепят културния изолационизъм и изключването на малцинствата в обществото именно джазът, празнуващ през тази година своята 100-годишнина идва да ни напомни, че едно общество е най-пълноценно, когато хората в него се ръководят от духа на взаимното сътрудничество. Историята  на този жанр показва, че чрез диалог и сътрудничество не само между музиканти в дадена формация, но и между коренно различни култури е възможно едно плодоносно развитие.

Такъв пример искаше да даде тазгодишното издание на Джазфест Берлин – как като запазва скъпоценното си афро-американско ядро кани и онези, които последователни в своята другост търсят музикалния диалог с джаза – далеч от всякаква жанрова ортодоксалност. Така стартът на 6-те фестивални дни бе даден не в традиционната фестивална локация в центъра на бившия Западен Берлин, а в един клуб в най-оживения от мултикултурни влияния квартал – Кройцберг. Там среща си дадоха музиканти, идващи от традициите на рапа, на хип-хопа, на поетри-жанра, представители на музикални тенденции от Индия и Африка. Изживяхме интригуващи, неочаквани музикални комбинации!

Завладяващ пример бе концертът на Амирта Кидамби – пърформанс-артистка, композиторка и изпълнителка от Бруклин с индийски произход – в диалог с джаз-музикантите от групата „Елдър Уанс” (Elder Ones). Те задно изследваха музикално възможностите за синтез на джаз и карнатска музика от южна Индия. Ето какво споделя самата Амирта: ”Повърхностно погледнато съществуват много сходства между изучаването на импровизиране както в джаза, така и в карнатската музика. И в карнатската музика има много т.н. „стандарти” на често изпълнявани познати парчета, които са ни завещани от големи карнатски композитори. В тези мелодии са заложени редица предварително композирани импровизации, разпространявани чрез устно предаване от композиторите на техните ученици. Така научавайки структурите на тези предварително композирани импровизации, музикантите си набавят необходимия занаят и изразни средства, за да могат след това да изпълняват собствени импровизации.” И действително в тази концерна нощ бяхме омагьосани от екстатичното, богато на нюанси вокално импровизаторско майсторство на Амирта, деликатно подкрепяно от изпълнението и’ на хармониум, в диалог с джаз-импровизациите на музикантите от „Елдър Уанс”.

Друга нова арт-лаборатория на фестивала бяха тъй-наречените „Разговори Берлин-Лондон 1,2,3”, проведени в три от фестивалните вечери в интимната атмосфера на един от най-елитните берлински джаз-клубове „Е-трейн”, паралено с концертите в „Хаус дер Берлинер Фестшпиле” – основната локация на фестивала. При всеки от тези концерти за творчески разговор се срещаха по двама млади музиканта от двете европейски столици за да споделят с публиката своите търсения и да отворят нови перспекиви са съвместни бъдещи творчески срещи и така да предложат своя перспектива за сътрудничество в Европа.

Интерес в публиката събудиха и премиерите на двата контрактирани специално за фестивала проекта на тромпетистите от САЩ – Емброз Акинмусири и Амир ЕлСафар.

Лайтмотивът в проекта на Акинмусири са 4 песни на афро-американската затворничка Мати Ме Томас, записани през 1939 година от един музиковед по време на изследванията му в Мисисипския държавен затвор. Нищо друго не ни е известно за тази жена – нито нейната възраст, нито причината за нейната присъда. Единствено тези 4 записа са опазили спомена за един уникален природен талант, изпълнени с достойнство и изключителна емоционална дълбочина. Чувайки ги за първи път в Акинмусири се събужда спомена за неговото детство, за песните на баба му, живяла край Мисисипи и той и музикантите от неговата група, втъкавайки тези автентични записи в изпълнението си, ни повеждат в едно вълнуващо музикално пътешествие между минало, настояще и бъдеще.

Вторият проект – на тромпетиста Амир ЕлСафар, роден в в семейство на майка американка и баща от Ирак още от ранно детство е формиран с два езика, с две коренно различни култури, учи в родния си град Чикаго класическа западна музика и джаз, а след това – в Багдад и в Лондон иракската „Маквам-музика”. Оттам насетне той се посвещава на свързването на тези толкова различни музикални езици. Списанието „Дъ Уайър” (The Wire) определя способността му „да обедини в съзвучие джаза и арабската музика, без да ощети едната или другата музикална форма” като уникална. Особеното въздействие на неговия концерт в Берлин, с още 7 изпълнителя от различни националности се дължеше и на подбраното за първи път в рамките на този фестивал концертно пространство – протестантската църква на Хоенцолернплац, която с архитектурата си и с акустиката си допринесе за едно дълбоко духовно преживяване.

Но да се пренесем и в централната локация на Джазфест Берли – „ Хаус дер Берлинер Фестсшпиле” – една модерна сграда в центъра на Берлин, специално оборудвана за гостуващите всяка година в Берлин международни фестивали.

В четирите основни фестивални дни от 2 – 5 ноември всяка вечер в голямата зала публиката можеше да се потопи в атмосферата на три последователни концерта и да присъства на връчването на годишната германска награда за джаз на името на Алберт Мангелсдорф – присъдена тази година на Ангелика Нисер – една от най-интересните личности в европейския джаз – необикновено вдъхновена, смела в звуковите си изразни средства саксофонистка и композиторка, владееща едно изключително музикално многообразие и в същото време запазваща своята автентичност.

 

Едно от може би най-завладяващите изпълнения на голямата сцена бе това на 75-годишния майстор на Hammond B-3 органа д-р Лони Смит и неговото трио.

Триумфалното му завръщане в семейството на компанията Blue Note Records след 45 години с албума му Evolution през миналата година съвпадна и с удостояването му с Jazz Masters Fellowship на Националната фондация за изкуства на САЩ (NЕА) – най-високото отличие, което може да получи един джаз-музикант в САЩ.

С неизтощимата си страст към музиката и яркото си артистично присъствие, подчертано от сценичния гуру-костюм и екстатичните му жестикулирания д-р Лони Смит пренесе публиката сякаш в някаква сакрална церемония – в диапазона между хардкор-фънк и спиритуалната атмосфера на един Колтрейн.

А малката сцена в късните нощни часове осигуряваше музикални срещи съвсем отблизо.

Но може би най-амбициозният проект на Ричард Уилямс в последното издание на Джазфест Берлин под негово ръководство бе учредяването за първи път на артистична резиденция в рамките на фестивала.

За тази първа резиденция бе поканен Тайшон Сорей – барабанист, пианист, тромбонист, композитор и диригент от Ню Йорк, който разгърна многостранната си надареност под различни формати – като начало в концерт с триото си и при награждаването на Ангелика Нисер на голямата сцена, а след това в поредицата „нощни концерти” в интимната атмосфера на малката сцена – в солово изпълнение, както и в дует с реномирания саксофонист, баскларинетист и флейтист Гебхард Улман, удостоен  тази година с наградата за джаз на Ланд Берлин и радио Култура на радио Берлин–Бранденбург (rbb).

Но най-голям интерес събуди представянето му като диригент на 20 музиканта от различни националности живеещи в Берлин (сред тях бе и българската цигуларка Биляна Вучкова), събрани на заключителната фестивална вечер да импровизират под  ръководството на Тайшон Сорей с адаптирания от него метод „Conduction” – създаден от Антъни Бракстън и вече покойния тромпетист Бъч Морис. Става въпрос за един предварително уговорен код от сигнални жестове зa влизане или излизане на един или друг инструмент или за солови изпълнения. А за да насочи имровизираната музикална тъкан към по-интензивно, по-динамично или към по-нюансирано, по-приглушено звучене Тайшон Сорей нотираше на момента върху листове хартия знакови инструкции и ги показваше на музикантите. Така можахме да присъстваме на едно уникално композиране в реално време и едновременно да съпреживеем музикалното му оживяване. И да се убедим в адекватността на мотото на фестивала, осъществил без преувеличение общуване НА ВСИЧКИ ЕЗИЦИ.

Категории ЦивилизацияЕтикети

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *