Евгений Динчев, Трекинг
Това е сръбското название на Дяволския град – едно от кандидат-чудесата на света, събрало повече гласове от нашите Белоградчишки скали в световното гласуване по Интернет. Това беше и една от главните цели на проявата ни през юни.
През Калотина, Ниш и Прокупле, за 7-8 часа от София вземаме на един дъх близо 300-те км до входа на Парка, станал световно известен през последните 2-3 години. Личи си от пръв поглед, че известността му се е отразила положително на посещаемостта. Магазинчета, сергийки, заведения, галерия, дървени скулптори на открито и много други атрибути на цивилизацията.
Около 2 часа е продължителността на разходката, чиято крайна цел са множеството пясъчни кули с камък-шапка отгоре, които оформят града на дяволите. Удобните дървени стъпала и стълби с панорамни платформи дават чудесна възможност за различен поглед към околните красоти. Човек има усещането, че е свидетел на естествения процес на разрушаването и създаването на „жителите” на Дяволския град.
Неминуемо възниква въпросът за сравнението на Джяволя Варош с Белоградчишките скали, с Мелнишките и Стобските пирамиди, но крайния отговор си дава всеки, след като ги види. Вечерта и нощта преминаха в чудесния балнеоложки курорт Пролом Баня с една от най-лековитите минерални води на Балканите. На следващия ден посетихме най-големия планински и ски курорт на Сърбия – Копаоник, сред едноименната планина на границата с Косово. Това е втората по височина планина /2017м/ в сегашна Сърбия, след Стара планина и естествено, ни привличаше като планинари. Изкачване на първенеца, разглеждане на уникалната планинска архитектура и обратно към България. Не пропускаме по пътя да се „заредим” с хубава и ароматна плодова ракия и други дарове на планинската природа.
