Евгений Динчев, Трекинг
Доста години я гледам от различни гледни точки тази неголяма по площ, но импозантна на вид Черногорска планина и все не мога да допра до нея. Най-после и това се случи, пък и нали мечтите са за това, да се сбъдват в края на краищата.
Късно следобед достигаме превала Трешневик /1560м/ на шосето между Андриевица и Колашин, който толкова пъти съм преминавал досега. Това е най-използваният изходен пункт за планината, а и височината му е сериозна. Посреща ни с проливен дъжд. Вместо на палатки решаваме да преспим поне първата нощ в еко селото Щавна, на 4 км от превала, навътре в планината. Още вечерта времето се оправи и породи радостни предчувствия в планинарските ни души. Предстояха няколко прекрасни и топли летни дни.
Естествено, на другия ден се изнесохме от еко селото и опънахме палатките на голяма билна поляна /1750м/, непосредствено в подножието на Васоевички Ком. Районът наоколо е доста оживен – частни животновъдни фермички, вили, неголяма кръчма, много палатки, вода и т.н. Непосредствено на Юг -Югозапад се изправят невероятните карстови грамади на четирите Кома, които съставляват основното ядро на планината – Васоевички Ком /2460м/, Леворечки Ком /2441м/, Средни Ком /2483м/ и първенецът Ком Кучки /2487м/, криещ се зад първите три. Откъде ли се изкачват тези каменни гиганти…
Решаваме да започнем с първенеца – нямаме търпение. Хващаме добре маркираната хоризонтална пътечка по стръмния западен склон на Васоевички Ком и през сипеи и иглолистна гора навлизаме в циркуса Междукомие, отговарящ напълно на името си, т.е. всичките 4 Кома са групирани около него. За всеки от тях се отклонява маркирана пътека. Билни връзки между върховете, по които да минат нормални пътеки и маршрути, няма – само чрез нелеко скално катерене със съответната осигуровка.
След 3 часа от Бивака, ето ни на билната седловина, от която се отделя маркираният маршрут към Ком Кучки, който най-после е пред очите ни. До тук беше, все пак, нормална пътека, а нагоре е емоционалната. Теренът става все по-стръмен, камъните все по-лабилни, техничните пасажи зачестяват. Пред нас се изправи отвесната стена на върховия купол. В първия момент човек се стъписва – къде е пътят до връхната точка? Тясната камениста пътечка, обаче, води до единственото място, възможно за преминаване без алпийски инвентар. Стъпка по стъпка върху сухите скали и сме на върховия гребен. Последни усилия и ето ни на най-високото в планината Комови – 2487 м! Не можем да се нагледаме… На Югоизток с цялото си величие се е изправила Проклетия /Албанските Алпи/ с първенеца си Езерце /2694м/, на който ще бъдем само след няколко дена. На Северозапад погледът спира в Дурмитор, перлата на Черна Гора. Синявина, Биеласица, Визитор, Войник са само част от останалия планински свят наоколо.
На следващия ден решихме да се напънем и да качим още два от Комовете – Васоевички и Леворечки. Започваме от първия, който е непосредствено над Бивака ни. Уж логичният път си личеше отдалече, но се оказа съвсем друго. Загубихме повече от 30 минути, тръгвайки по стара, неизползвана вече маркировка. В страните от бивша Югославия маркировката е само една, което създава понякога големи затруднения, както и в нашия случай. Слава Богу, намерихме верния път и започнахме да набираме бързо височина. Малко по малко пред нас се изправи с цялото си величие Северната стена на върха – монолитна и отвесна! Добре че не се налага да минаваме през нея…
През стръмни, но не много опасни пасажи, излизаме на върховия гребен. Ето я и плочата на Павле Милошевич – първият черногорец, изкачил Еверест през 2000г, но за съжаление, останал там завинаги. Родом е от едно село в подножието на Комови и именно оттук е започнал планинарския си път. Ето я и връхната точка, от която другите три Kома са като на длан. Изтърчаваме без багаж до съседен, по-нисък връх по билото, от който започва дълъг и опасен скалист гребен. Поогледахме го и решихме, че някой друг път ще го пробваме.
Слизайки обратно до Бивака, закръглихме времето на 5 часа. За следващия Леворечки Ком ни трябваха още 6-7. А слънцето печеше ли печеше, даже и полъх нямаше. При така създалата се ситуация, взехме мъдрото държавническо решение, да посетим местната народна кръчма от чийто обгледен двор се гледаше право към Леворечки Ком. А и бирата беше само 1 евро! Да не говорим за киселото мляко и сирене от извора, както се вика. Май я откарахме по-дълго от Леворечкия Ком.
Понеже не съм срещал никъде инфо за българи, пребивавали в тази Черногорска планина-красавица, то приемам условно, че сме първите такива и дано да повлечем крак!
Категории Обектив
