„Никога не съм режисирал кадрите си, отразявам живота такъв, какъвто е!“ Така определя своите снимки големият наш фотограф Иван Григоров, който откри изложбата си „Поглед във времето“ на 10 ноември в „Клуба на фоторепортера“ в подлеза между президентството и Министерския съвет. През август авторът навърши 70 години, така че изложбата е и юбилейна.
Фотосите са запечатали по неочакван начин гримасите на времето, каквото е било преди петдесетина година. Това е периодът между 80-те и 90-те години. Някакъв бос гражданин преминава бос по знаменитите жълти павета; кон на балкона се опитва да докопа листа за паша от близкото дърво; работници току-що са приключили с монтажа на паметника на св. Климент Охридски и пушат около него.
Контрапунктът на кадъра правят събитията и хората да придобиват комичен или ироничен вид, а призмата на времето усилва ефекта. Някои умеят да виждат гримасите на ситуацията и в реално време. Иван Григоров очевидно е сред тях, а за един фотограф и събирач на мигове това е изключителна дарба.
На страницата си във фейсбук Иван Григоров пише:
„Започнах да събирам снимки за тази юбилейна изложба без никаква идея какво да покажа, което да е интересно, а и да няма много обяснителен текст под снимките. Защото преди време едно е било интересно, а сега няма да говори нищо на младите хора… И така събирах от сканираното и сниманото и се натрупаха стотици снимки, коя от коя „по-хубави“! И тогава започнах да махам и пак се сещах за нещо пропуснато и да добавям… Показвах и на колеги, които ценя, ама и те не ми помогнаха кой знае колко – едни харесваха едни снимки, други – различни неща. В края на краищата Цветан Томчев ме успокои, че това може и да не е последната ми изложба… Тогава махнахме снимки от чужбина и репортажи от пожари, както и други зрелища, не наблегнах и на политиците (да ме извинят, ама хич не наблегнах…), не че няма какво да се покаже. И накрая се получи това, което ще се види на 10 ноември вечерта. Един малък, по-скоро ретро поглед към последните немалко години, които минаха и през обектива ми. Не съм обръщал цветни снимки в черно-бели, както сега е модерно, защото до 1995 година нямаше търсене. Цветно се публикуваше в малко списания. А трябваше и да се носи тежкият „Пентакон“, защото искаха от диапозитиви 6/6. Е това е.
Поради липса на музей на фотографията – малко носталгия от мен.“
Изложбата ще може да се види до 30 ноември.
Снимките са специално предоставени за „Студия Трансмедия“ от автора.
