Секс инквизицията

Секс инквизицията

Скандалите за сексуален тормоз напълно нарушават презумпцията за невинност

 

„В човешкото общество (и даже при животните) сексът винаги е повече от секс. Това е начин да се изградят отношения в колектива, начин за доминиране, способ за унижение, привързване или кариера. В ситуацията, когато сексът е територия на свободата, ние просто не можем да си позволим законодателно да регулираме всички негови нюанси.“

 

Юлия Латинина, „Новая газета“

Карл Сърджънт, министър от уелското правителство, се самоубива четири дни след уволнението си. Причина за уволнението са обвиненията на три жени към него за „неприлично сексуално поведение“. Сърджънт не знае никакви подробности. Не му казват кой го обвинява и той дори не могъл да се оправдае. Трудно можеш да оспориш нещо, което се е случило неизвестно къде, кога и с кого. Няма никакви опити да се провери обвинението, просто го уволняват.

Кой и в какво точно обвинява Сърджънт е неизвестно до ден днешен. Обвинителките в сексуален тормоз, подобно на обвинителите в процесите на инквизицията, винаги са анонимни: да не се нарушава правото им на privacy и да не се нараняват нежните им души. Все пак става известно, че обвиненията са свързани с „неприлични докосвания“ и „неуместно внимание“.

Тоест Сърджънт не е изнасилвал никого, не е имало късане на дрехи в мазето, което би било нормално наистина да застраши кариерата му. Възможно да е сложил ръцете си на коленете на някоя дама, да е понатиснал гърдите й; подпийнал на някое парти да е прекалил със знаците на внимание към някоя също така подпийнала и неадекватна жена. А може и нищо подобно да не е имало, синдромът „жената на Потифар“* никога не е изчезвал.

Сексуалният скандал, разразил се след разобличенията срещу Харви Уейнстейн, за един месец промени правилата на играта. Своя пост загуби британският министър на отбраната сър Майкъл Фелън (докоснал коляното на жена) и прессекретарят на британския политик Джереми Корбин – Дейвид Прескот. Министрите Дамиън Грийн и Марк Гами  са обект на разследване.

Няма спор – Уейнстейн и Кевин Спейси са прекалили с „ухажването“. Няма как да се оправдае сериен секс маниак. Не може едно 14-годишно момче да се събужда до възрастен чичо, който се натиска в него. Проблемът обаче е, че понятието „изнасилване“ в последно време на Запад рязко променя обхвата на определението си.

„Изнасилване“ става всичко, което жената обявява за такова. Сега „изнасилване“ се случва дори тогава, когато момичето се напие и тръгне с младежа, а пътем изпраща възторжени есемеси на приятелката си „Отивам да се чукам“, но после се разкайва и заявява „Изнасилиха ме“.

Наскоро под „изнасилването“ се добавя и „сексуално нападение“. Sexual assault вече означава каквото ви хрумне. Слагаш ръка върху коляно и ето ти sexual assault.

Във всички подобни случаи обвиняемият се оказва напълно беззащитен. Той не може да докаже, че не е докосвал колене, особено когато това се е случило преди десет години. Единствено – неговата дума срещу нейната.

Правилата, наложени от администрацията на Обама, и правилата за водене на подобни дела в британската полиция, фактически постановяват, че обвиняемият е виновен до доказване на обратното.

В делата за сексуален тормоз принципът за невинност е заменен от принципа на процесите от времето на Инквизицията. И както и при Инквизицията, анонимността на обвинителя е запазена, за публиката – винаги, а понякога, както е в случая със Сърджънт – и за самото обвинение.

Феминистката теория гласи, че rape и sexual misconduct са страшна травма, която жената никога не може да преодолее. И като кажеш, че се е случило – значи се е е случило. В главата на самеца се върти само едно, той е способен да лъже по всяко време за отношенията си с жените. Жената е някакво ефирно същество, неспособно на истерии и лъжи и никога никого не би обвинила напразно в насилие.

Практиката обаче не потвърждава тази теория.

Калеб Уорнър, студент от университета в Северна Дакота, преспива със студентка. На студентката той й харесал и тя му предлага да станат гаджета. Калеб отказва. На следващия ден тя го обвинява в изнасилване.

Десетгодишната Елизабет Пейдж Каст попада на порно сайт, но силно религиозната й майка я хваща. За да обясни поведението си, Елизабет заявява, че е изнасилена от съседа. Съседа го вкарват в затвора. Той лежи четири години, след което Елизабет признава, че е излъгала.

Студентката от университета във Вирджиния дълго разказва, че е жертва на ужасяващо групово изнасилване по време на парти. Тези разкази допринасят за нейната обществена кариера. Тя си изгражда име на rape survivor, става член на комитети, заседава в комисии. Списание Rolling Stone така се впечатлява от нейната история, че й посвещава голяма статия. После става ясно, че такова изнасилване изобщо не имало, а истеричното момиче просто си го е измислила, за да оправдае лошия си успех като студентка.

Богати родители пращат дъщеря си в едно от най-престижните лондонски училища. Момичето обаче е лоша ученичка, страда от хранително разстройство и пристъпи на паника. Когато родителите я разпитват за причините, тя заявява, че е изнасилена от учителя по география Като Харис.

За нещастие на Харис родителите на момичето също се оказват малко психопати. Те наемат супер скъпи детективи, за да накажат мръсника на всяка цена – сред детективите е дори бившият зам.-началник на Скотланд ярд Сю Акерс, който по всякакъв начин се опитва да упражнява натиск върху следствието.

Но делото не тръгва в тази насока. На журито са необходими 26 минути, за да оправдае напълно Харис. Кариерата и психиката му обаче са непоправимо сринати. Малката истеричка, опитала се да открие виновен за личните си неуспехи, остава анонимна.

Процесът за сексуален тормоз напълно нарушава презумпцията за невинност. Обвиняемият се смята за виновен, докато не докаже обратното. Дори ако обвинението не се потвърди в съда, животът и кариерата на обвиняемия ще са разрушени. Веднага след ареста името му ще е във всички медии. Но дори и нарушаването на презумпцията на невинност е само последица от още по-важен проблем.

Сексуалното поведение на жената в продължение на хиляди години е предмет на най-строга регулация. За всички цивилизации жената е стока. Тя трябва да е цяла, без повреди, и различните култури прибягват до най-отвратителни трикове, за да се гарантира, че тази стока ще произведе потомство само за своя собственик. За прелюбодейките китайците връзват двата крака на жените, арабите изрязвали срамните им устни, евреите ги пребивали с камъни. И абсолютно всички – повече или по-малко развити култури – правели и невъзможното, за да се гарантира девствеността на жената преди брака, и верността – по време на брака.

Сексуалната революция през 60-те години изхвърля цялата система от табута на боклука: жената става толкова свободна в своето сексуално поведение, колкото и мъжът.

Махалото обаче отива в другата посока. Жената става по-свободна от мъжа. Тя може да прави каквото си иска. Да се напие на парти. Да се притисне към някой мъж. Да отиде у тях, да седне в скута му, да му изпраща неприлични есемеси. Но ако в последния момент промени намеренията си – това вече ще е изнасилване. И ако промени мнението си дори след това – също е изнасилване! Но тя е била пияна! Не е можела да съобрази какво прави! А това животно, този гад и изверг се е възползвал от безпомощното й състояние.

Това съвсем не означава, че „сама си е виновна“. Съвсем не. Има ситуации, когато никой не е виновен. Свободата означава и отговорност – в това число и отговорността как жената ще се разпорежда със своето тяло.

Ако двойка пияни студенти преспят заедно, това не означава, че тя „сама си е виновна“. Означава, че човек е длъжен да носи отговорност за действията си. Плюй, преживей го и забрави!

Ако шефът ти се натиска – плесни го. Ако и това не помогне – махни се. Но ако насърчаваш това, за да правиш кариера, няма нужда да разправяш после как се е опитвал да се възползва. В крайна сметка сексуалната революция позволява на много жени да правят кариера по древния способ – през леглото, и много жени се възползват от него. Интересно, колко ли от жертвите на Уейнстейн доброволно са влезли в леглото му, предвкусвайки скорошна кариера.

Разбира се във всичко това има много мръсотия и болка, няма универсални правила и оценки: това, което една приема като успех (ура, свалих шефа), за друга е неизлечима травма. Хората понякога са зли. Те си причиняват един на друг много болка. Но работата е там, че не всичко в човешките взаимоотношения се поддава на законотворчество.

Не винаги злото е наказуемо чрез закон. Човек в службата си може да тормози, да клевети, да доносничи, да настройва колеги един срещу друг. Но по-лошо от ситуацията на тормоз е да отидеш в полицията с жалба „Тормозят ме!“ Защото по закона за всемирната подлост към полицията по-често се обръща не обектът на тормоз, а невротици и психари.

Същото е и със секса. В човешкото общество (и даже при животните) сексът винаги е повече от секс. Това е начин да се изградят отношения в колектива, начин за доминиране, способ за унижение, привързване или кариера. В ситуацията, когато сексът е територия на свободата, ние просто не можем да си позволим законодателно да регулираме всички негови нюанси.

В противен случай до всеки Харви Уейнстейн ще има и един Карл Сърджънт, който се самоубива, защото казали на шефа му, че някога е докосвал нечие коляно.

*Жената на Потифар –Съпругата на хазяина на Йосиф, която пожелала красивия младеж. Но когато той отблъснал ухажванията й, тя го обвинява в опит за изнасилване, за което затварят Йосиф в тъмница. Библейски сюжет.

На снимката: Йосиф отблъсква жената на Потивар, Мурильо

 

Превод: Рени Нешкова

 

Категории МненияЕтикети , , , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *