Едно извинение може да значи много. Но може и нищо да не значи. Извинението на левия депутат Иво Христов за фразата му, че 80% от българите са дебили, не означава нищо. Можеш да се извиниш за свои думи, но не и за своя начин на мислене.
Иво Христов е познат с острата си, на моменти полемична реч. Бидейки депутат обаче, все по-рядко я демонстрира. Да, ние добре знаем какво е партийна дисциплина. Знаем и вица „щом съм се качила, значи съм се съгласила“. Но да обидиш народа си и да продължиш да се правиш на негов представител е, меко казано, нахално. Щом това е мнението за народа ти, стой си в своите аристократични 20% и се опитай тях да представляваш.
Случаят е тревожен не само като начин на мислене, защото този човек е и професор. Следователно преподава. Не знам как академичната общност се отнася към подобни изцепки. Към момента не е реагирала. Тя, впрочем, не реагира дори когато й режат живо месо, та какво остава за някакъв си колега – депутат е, няма да го мислим…
Дали преподавателят Христов преподава точно тази омраза към народа си? Няма как да знаем. Но най-вероятно тя прозира по някакъв начин. Така, както при любимия ми професор Марко Семов прозираше неизтребима любов към българина, всеопрощаваща и могъща. Е, при Иво Христов не се забелязват подобни крайности.
Във властта пък е истински дрийм тийм и не минава ден без изръсена вопиюща простотия. Като започнем от премиера, минем през вицепремиера и продължим с президентската двойка, имаме богата колекция от „грешки“. За повечето дори не сме получили извинения. Затова пък сме получили оценки – „аз съм прост и вие сте прости“, както и „80% от вас са дебили, аз съм от останалите“.
Дали пък не е възможно целият дрийм тийм да се състои точно от представители на въпросните 80%, тоест – от дебили?
Едно такова изказване от опозиционен депутат стои странно. Всяка опозиция приласкава народа с цел да й помогне да го управлява. Корнелия Нинова прави немалко по въпроса. И изведнъж цялото опозиционно народолюбие гръмва, боцнато от една непремерена реплика.
У нас е някак изискано да плюеш народа си. Не искам да си мисля какво би се случило, ако американски политик направи подобно изказване. Тук обаче нещата стоят по друг начин – всеки може да каже всичко, ако е във властта. И да му се размине.
Една скоба – представяте ли си какви ги говорят партийните активи по седенките си, след като депутат – професор може да държи такъв каруцарски език? Не искам да си мисля. Впрочем, във фейсбук профилите на доста политици си стоят постове, изобилстващи от обидни думи. Да, към политически опоненти, но българи все пак. Думите, които се ползват, са от същия лексикален пласт като „дебили“.
Ето защо цялата тази самообявила се за елит разпасана дружина трябва да бъде пратена в историята.
И ако се започва на чисто, да се тръгне от възпитанието, първите седем, общата култура и уважението към сънародника. Последното е и самоуважение – нещо, което определено ни липсва.
Снимка: БГНЕС
