А какво ще стане, ако Нинова се прегърне с Борисов?

А какво ще стане, ако Нинова се прегърне с Борисов?

И вътрешната, и външната опозиция на БСП не са за подценяване

 

 

 

Винаги, когато замирише на скорошна власт, в БСП избухват скандали. Дори и да не е точно така в момента, дори властта да е все още далеч от левицата, страстите са нажежени и ситуацията може да излезе извън контрола на ръководството.

Още когато Корнелия Нинова с лека ръка и под благовиден претекст махна старите муцуни от ръководството на партията, от парламента и от ключови позиции беше ясно, че реванш ще има.

Когато пък се завихри скандалът с Георги Гергов, дори недобре запознатите с левите потайности разбраха, че Нинова тепърва ще трябва да отстоява лидерския си пост.

Като добавим и широкия фронт, който тя откри както срещу ГЕРБ, така и срещу всички десни партии, битката изглежда обречена.

Принципно погледнато, във всички действия на Нинова може да се открие желязна логика: старите трябва да отстъпят на младите, бизнесът не бива да участва пряко в политиката, а на ГЕРБ БСП може да бъде само опозиция, никога ортак.

В българските условия обаче принципите са или параван, или чиста демагогия, или наивизъм. Особено в политиката. Там интересът е само един – аз да съм на власт, а не другите.

На инфарктния пленум в събота другарите на Нинова ясно й показаха, че може и да командва парада все още, но надмощието й е само 4 гласа. По някаква странна ирония Главчев оцеля като председател на парламента със същия брой гласове. Друго странно съвпадение беше организираният от Станишев форум в понеделник, на който, както обикновено, се събраха неговите стари другари.

Пленумът, естествено, номинира Станишев за още един мандат като шеф на ПЕС. Това, впрочем, не може да се осребри от БСП във вътрешнополитически план, защото на българина, пък и на самите социалисти, не им е утеха ПЕС. Затова пленумът едва-едва е събрал и кворум. Това може да се смята за жълт картон от недошлите. Логично е на конгреса да последва червен.

Гергов вече даде заявка с гневното си писмо, в което директно обвини Нинова в лъжа. Изразът „Корнелия не е партията” в превод вероятно означава, че инвестицията в партията си струва, но с друг лидер.

За проблеми в БСП открито говорят и други ключови фигури. Валери Жаблянов, депутат и зам.-председател на парламента, каза пред Нова телевизия, че противоречията в ръководството на БСП са „за начина, по който да се води опозиционната ни политика и дали БСП за две седмици може да подготви конгрес по сериозните теми”. Ами да, същото попита и Георги Божинов в събота след пленума – кой може за две седмици да напише бюджет, та конгресът да го дискутира.

Според Жаблянов обаче конгресът не бил нужен на БСП във вътрешен план. Нещо, в което всеки наблюдател на политическите процеси би се усъмнил. БСП има огромна нужда от изясняване на вътрешните си крамоли, от удовлетворяване – частично, разбира се – на болните амбиции на новите кариеристи, от фокусиране върху някаква обща цел. Засега тази цел обаче явно не е противодействието на Борисов.

Социологът Юрий Асланов пък каза пред Агенция „Фокус”, че свикването на конгреса не е изненада, защото „имаме извънредна ситуация”. Наред с извънпартийните фактори като бойкотирания КСНС за корупцията Асланов посочва и вътрешнопартийни причини, свързани с позицията спрямо ГЕРБ. Без да хвали Нинова, той припомня, че точно под нейното ръковоство БСП успя да прекъсне триумфалната серия на ГЕРБ, като спечели президентските избори. Асланов подчертава и нарасналото електорално влияние, както и броят на дупутатите – днешните 80 са доста повече от 38-те в предишния парламент. Социологът заявява, че в елита на БСП има хора, за които политическият съюз с ГЕРБ е желан. А той е човек, на когото може да се вярва.

И като че ли точно по тази линия ще е най-тежката битка за Нинова. Защото и другарите й, и враговете й искат властта. Дори да е споделена с други.

БСП не е за първи път пред подобна дилема. Помним как ДПС от „етническа партия” стана „стратегически патрньор” – с огромната заслуга на Румен Петков. И то такъв партньор, че даже управляваха заедно. Царят и той беше „човекът от Мадрид”, но го видяхме и в тройна коалиция. Тоест, БСП е повратлива партия. Гъвкавите, които искат съюз с ГЕРБ, може и да победят и този път, защото са прагматици. Интересите са огромни, играчите – млади и амбициозни и ще е цяло чудо анти-ГЕРБ линията на Нинова да оцелее.

Борисов има дълъг опит в това да превзема партии отвътре. Дълъг, че и успешен. Преди години по-чевръстите от НДСВ своевременно взеха завоя към Борисов, изоставяйки Симеон. В БСП пък свадите датират още от първопроходника Божидар Димитров. Евгения Живкова и цялото й обкръжение от тогавашното БСП също не искаха конфронтация с ГЕРБ. Меглена Плугчиева, днес посланик в Швейцария, също си държеше повече на Бойко, отколкото на БСП. Списъкът може да бъде продължен, но едва ли ще е пълен, защото клубът „Приятели на Бойко“ в БСП не е най-публичният на света.

Разрухата вдясно също има като предистория колаборации – и с НДСВ, и по-късно с ГЕРБ. В ДСБ имаше шепа проБойковци – Димитър Абаджиев изостави Костов навремето, други тайничко се примъкваха по общинска линия към генерала-кмет-премиер, трети сведоха глави, за да се видят в Европарламента. СДС пък даде свидна жертва Елеонора Николова, която, впрочем, не криеше симпатиите си към ГЕРБ. Позабравеният вече Праматарски се скара навремето с Мария Капон също заради Борисов. Така или иначе, идеята да се ползва ГЕРБ като „ракета – носител” е доказала своята полезност. Но само за индивидуалните колаборационисти. За партиите е по-скоро ракета – унищожител.

В днешната ситуация Нинова би могла много да изненада всички, ако се прегърне с Борисов. Винаги може да каже, че си променя становището за доброто на партията, заради преобладаващо в нея мнение, заради европейските ценности (цели, партньори и т.н.), и най-вече за благото на избирателя. Така ще отнеме най-големия коз на противниците си и ще остане лидер.

Разбира се, едва ли ще го направи, защото влиянието й расте само докато е в опозиция.

Но ако наистина й се наложи да избира между лидерството и опозиционността, кое ли би избрала?

Категории МненияЕтикети ,

1 коментар към “А какво ще стане, ако Нинова се прегърне с Борисов?”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *