Екатерина Бончева: Знанието трябва да излезе извън стените на архивите

Екатерина Бончева: Знанието трябва да излезе извън стените на архивите

Като няма да гледаме в миналото, защо ходим и поднасяме букети пред бю...

Екатерина Бончева е член на Комисията по досиетата два мандата. Дългогодишен журналист, тя е сред първите, които подкрепят отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност. Автор и съавтор на редица публикации по темата. „Студия Трансмедия“ я потърси за интервю във връзка с последните дискусии в Народното събрание по бъдещето на Комисията.

 

– Госпожо Бончева, защо в последно време стана така актуална темата за Комисията по досиетата? Какво би трябвало да бъде нейното бъдеще?

– Бъдещето на комисията може да бъде само едно и аз бих го разделила на две стъпки. Да бъде изцяло събран архивът от местата, в които са се съхранявали документи на Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на армията, да бъдат подредени и систематизирани. И оттам нататък – създаване на Институт за национална памет или както се прецени да бъде наричан, но това да му бъде функцията. Но в никакъв случай този институт не трябва да следва модела, който е в законопроекта, внесен БСП. По-скоро аз го виждам по подобие на полския институт. Един голям сектор, който да се занимава с изследователска издателска и просветителска дейност и другата голяма структура в него, която на базата на документите в специализирания архив да продължава да извършва проверки. Защото сега действащият закон предполага една непрекъсната проверка. Неговият обсег беше разширен. Бяха включени и още публични дейности и това е постоянно действащ закон. А защо стана актуална темата напоследък – защото в България всичко става актуално тогава, когато стане скандал. Два пъти имаnме избор на членове на комисията. Първия път имаше само очакване, че тази комисия ще е подобна на много други, тъй като в нея членовете са номинирани от различни парламентарни групи, че няма да намерим разговор помежду си, ще се хванем за гушите и комисията ще си крета така с години. Това не се случи. Вторият мандат също мина без скандал. Сега обаче около името, което беше предложено, се оформи един изключително неприятен скандал, слава богу, той беше париран. Причината за това всички знаете – някои поведения, някои типове говорения. За мен най-неприятното в случая е, че зад фасадата на антикомунизма започнаха да се говорят неща, които могат да дискредитират дори антикомунизма. Но се намериха разумни гласове, имаше граждански натиск, имаше и едно разумно поведение в ГЕРБ и ще видим какво ще се случи оттук нататък.

– Добра ли е идеята за обществен дебат?

– Да, идеята за обществен дебат е добра. От една страна това го иска политическата партия. От друга страна гражданските организации също искат това. Въпросът е вече да се намери разговор между тях а не по български да се изпокарат. Но аз смятам, че разумните гласове ще са повече.

– Какъв трябва да бъде бъдещият председател на комисията?- Бъдещият председател трябва да е както е бил досегашният. Той трябва да е сериозен човек, да е стабилен, без политически залитания, да е човек, който като чете документите, следва закона – както е било и до този момент. А не да се четат документите, както дяволът чете евангелието. Защото всеки документ позволява да бъде употребен, зависи в кои ръце попадне. Председателят трябва да е авторитетна фигура. Говорят много за експерт. Да, добре би било, но според мен не е задължително, защото никой от нас не беше експерт, пък се справихме добре. Виждам, че с изключение на БСП и бивши наши „клиенти” няма обществени настроения срещу нас. Напротив, има обществена подкрепа. Но председателят, а и членовете на комисията не трябва да дават никакви поводи да бъдат атакувани, защото това означава да се атакува авторитетът на комисията и доверието, което има към нея. А доверието е нещо много дефицитно. Надявам се, че го имаме. Разбира се, има неща, които и по закона могат да бъдат променяни, а и при нас след 10 г. винаги се натрупва някаква рутина. Но това са неща преодолими, когато знаеш какво искаш. Аз мисля, че ние знаехме какво искахме. Този 15 километра архив и тия над 3,6 млн. документа, които са в сградите на специализирания архив в Банкя показва, че ние сме вървяли към една цел. 43 издания, до края на годината са готови още 7. 43 издания, които показват каква е била системата на Държавна сигурност и какво е било нейното проникване в тъканта на държавата през всичките тези години. Ето по този начин, както и с изложбите, които сме правили и с международната си дейност ние в голяма степен, особено през втория мандат, сме работили и като институт за национална памет. Това, разбира се, трябва да се активизира. Обаче за всичко това трябват повече пари. Бюджетът, който имаме, стига за това, което правим в момента. Аз съм си направила труда да взема и четирите законопроекта, които са били създавани за Институт за национална памет през тези 28 години. Запозната съм в голяма степен и с тези документи на сродните ни организации. Тоест, база има. Въпросът е да има желание и да има правна експертиза, защото трябва да бъде направен един сериозен закон. Нашият закон е добър, но винаги практиката показва не толкова дефекти, колкото слабите страни, които трябва да се коригират. Но това вече е много дълъг разговор.

– Чуха се гласове откъм БСП, че трябва да прекратим гледането в миналото, а да гледаме към бъдещето. Тоест, темата ДС трябва да се затвори. Вие как мислите?

– Ами като няма да гледаме в миналото, защо ходим и поднасяме букети пред бюста на Тодор Живков? Само това ми е коментарът.

– Има идеи тази изследователска дейност, свързана с Държавна сигурност, да се разшири. Създаването на такъв институт би ли помогнало на студентите и на изследователите?

– Разбира се, темата за тоталитарния режим почти не е засегната в учебниците и е малко на втори план. В нашите партньорски организации от европейската мрежа има такива образователни класове. Тоест, тази просветителска дейност и това знание, което е натрупано в този архив и което продължаваме да събираме, трябва да излезе извън стените на архива. То трябва да влезе при студенти, при ученици, при по-млади хора. В Румъния преди много години имаше един конкурс за деца от 7 до 13 г. на тема „Как си представям комунизма“ – с есета и рисунки. Тази тема не раздели никого. Просто децата получиха едно знание. Освен че трябва в голяма степен да бъдат преработени учебните програми, тук един подобен институт би помогнал много.

– Не мога да не Ви задам и въпроса за последствията от осветяването на много фигури. Защо не приехме лустрацията, за да скъсаме завинаги пъпната връв с ДС?

– Този въпрос, моля, не към мен. Защото аз съм подкрепяла тази идея, откакто се помня. Този въпрос трябва да е към политиците и най-вече към хората от така наречения десен спектър. Защото имаше периоди, в които имаше възможност това да се случи и вместо това беше приет един закон-декларация, а то такова понятие няма. Той на думи осъди комунизма, обаче на практика и до днес политически партии отдясно в предиборните си листи включват хора, свързани с ДС. Така че тук става въпрос за това имаш ли политическа воля, имаш ли политическо желание тези неща да се случат така, както се случват в другите държави или винаги употребяваш нещо, когато ти е удобно. И аз много често чувам от политици – ДС така, ДС иначе. А после, като започнем проверката за местни изобри или за парламентарни – ами има хора, които 4-5 пъти са обявявани и пак са в листите.

– И това е за всички партии.

– Да, за всички партии и за всички избори.

– А как стоят нещата според Вас с бъдещето на Комисията в европейски план, тя е част от мрежа с подобни организации.

– Ние сме включени в тази европейска мрежа, в която членуват Германия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Полша. Има и страни, които са неофициални членове, но са към тази мрежа – от прибалтийските републики. Отношенията са добри, но те са с една крачка напред, да не кажа с повече. Защото при тях има тези структури в различни варианти, за които ние говорим. Разбира се, първенец е Германия. Там лустрацията е до 2019 г. Там бившите сгради на ЩАЗИ в Берлин са музеи, имат богат архив, но навсякъде има подобни.

– И се толерира изследването.

– Навсякъде тези неща стават с подкрепата на държавата. Освен че има неправителствени организации, което е много добре, държавата покрепя. Разбира се, има и проблеми. В Унгария имаха проблеми за закриване, в Румъния имаха, но ние в такива моменти сме се намесвали с подкрепа. И сега, докато се коментираха правилата и евентуалните номинации, изслушах страхотни глупости да се говорят от хора, които нямат понятие за какво става дума. Включително един човек, който се подвизава нещо като журналист. Той не знаеше, че си купува фабрика на 9 септември, защото беше номинация, която отпадна. Според него оттук нататък тази комисия ще има много важна международна роля, защото ние може да бъдем председател. Абе приятелю, ние сме били вече председател на тази мрежа, защото това е на ротационен принцип. Ние предложихме този ротационен пренцип и определихме периода за колко време да е. Ами като искаш нещо да кажеш, подготви се, виж за какво става дума. Общо взето, открива се велосипедът от хора, които са за еднократна политическа употреба.

– Има ли вероятност в обществото да се засили конфронтацията, ако продължи комисията да осветлява? 

– Не, аз не смятам че има заплаха за националната сигурност, нито разделение на обществото. От едната страна са БСП, присъдружните партии и нашите „клиенти“, от друга страна са хората. Може би не всеки се интересува. Аз не казвам, че темата за документите, за тоталитарното минало и за комисията трябва всеки ден да е на първа страница под главата. Но хората имат отношение. Казвам, че буквално са ме спирали по улиците, включително и днес. И не само мен сигурно. Хората се интересуват. Въпросът е, че интересът е най-вече от по-възрастното и от средното поколение. На младите не им е много ясно.

– Не го разбират, защото не го учат. 

– Ако им бъде представено по един съвременен начин. Защото да вземеш един учебник – кой ще се заинтересува. Но има най-различни форми. Например интернет дава огромни възвожности, които във всички останали структури и институции колегите ги използват.

– Как може гражданското общество чрез граждански натиск да направи така, че да има по-сериозна политическа воля за реализиране на идеите?

– За да се случи всичко това, за което говорим дотук, са нужни две неща. Политическа воля, но и ясна и последователна, а не конюнктурна и гасяща пожарите, със знание, че тези документи и тази дейност са необходими на обществото. И граждански натиск. За съжаление, ние много често гасим пожари. Последният, слава богу, пресечен скандал дава възможност да се седне и сериозно да се поговори какво трябва да се направи, но да кажем ние какво сме направили, защото сме вътре в нещата. Едно време във вестник „АБВ“ имаше така наречената свежа глава – отстрани хората да кажат. Това трябва да бъдат определени групи, които имат отношение и познания. Да се дадат нови идеи и да бъде оформено в един добър юридически проект, да има политическа воля, с която не само да се внесе този законопроект и да бъде гласуван, но после всички да помогнат това да се случи. Защото когато преди 10 г. започна работата на комисията, ние почти година работихме в една стая – на тогавашния председател на вътрешната комисия Николай Овчаров. Да не говорим борбата за архива. Тук, където сега правим това интервю, беше кокошарник, гълъбарник в центара на София, една яма. Тоест, не само да остане на хартия. Това трябва да се случи, за това трябва финансиране, хора, мотивация, за да можем в Европа пред сходни организации да можем и ние с нещо да се похвалим. Да кажем – в България се случва това, което се случва другите държави, които имат отношение към тоталитарното минало. Защото това е паметта в крайна сметка.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

Категории Акцент, Интервю, Коментарно, Мнения, ОБЩЕСТВОЕтикети , ,

1 коментар към “Екатерина Бончева: Знанието трябва да излезе извън стените на архивите”

  1. някои си търсят работа , за да получават заплата и после пенсия а други услужливо им дават гласност

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *