Референдуми като този в Иракски Кюрдистан и този в Каталуния, Крим и т.н. събуждат по-скоро противоречиви реакции – 46% ги подкрепят, а други 46% се боят от перспективите, които те отварят.
Това са част от изводите от експресния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по важните напоследък теми, проведен на 26 – 27 септември сред 1000 пълнолетни българи чрез интервю по телефон в панелна извадка, която осигурява национална представителност на данните.
Сондажът е веднага след референдума в Иракски Кюрдистан, в навечерието на референдума в Каталуния и непосредствено преди ескалацията на ситуацията в Хасково.
50% от пълнолетните българи са обнадеждени от резултатите на изборите в Германия. 21% се чувстват разочаровани.
Около милион и осемстотин хиляди души са онези българи, които споделят опасения, че те или техни близки могат да бъдат отвлечени.
Оказва се, че около една трета от пълнолетните българи (32%), което означава около милион и осемстотин хиляди души, твърди, че изпитва притеснения от отвличане – лично, или по отношение на близки и роднини.
Въпросът е провокативен, но показва висока степен на обществена тревожност по отношение на реда и личната неприкосновеност особено сред по-възрастните и по-уязвими респонденти. Несъмнено, роля са изиграли и скорошните събития, които обострят допълнително часовата чувствителност.
Отминалият летен туристически сезон се възприема като успешен.
Представата за успешен туристически сезон се е наложила сред 61% от българите. Във връзка с това оценката на обществото за работата на министъра на туризма – Николина Ангелкова също е по-скоро висока – 42%.
Като неуспешна работата на министъра определят 32%, а около една четвърт са се затруднили да отговорят (26%). Не трябва да се забравя, че изследванията на общественото мнение не са и не могат да бъдат експертни оценки. Те обаче показват какво е водещото обществено настроение.
Актуалните въпроси на националната сигурност и идентичност събуждат почти автоматични отговори – на Русия не се гледа с лошо око, изучаването на български език в Украйна се смята за важно, а готовността ни за Шенген не се оценява високо.
На този фон закономерно изглеждат опасенията, че страната ни не е готова за Шенген. Около две трети смятат така (62%), а около една трета е на обратното мнение (31%). Тук сработва и известният скептицизъм по инерция, който е традиционен за днешната българска ситуация.
Мнозинство от 85% отхвърля мнението, че Русия е заплаха за България. Специфичните исторически отношения тук казват своята дума и на този въпрос се отговаря почти автоматично. По същия начин, цели 83% смятат, че изучаването на българския език от страна на нашите малцинства в други държави е важна тема.
Въпросът беше зададен по повод смущаващите законови текстове, които ограничават изучаването на български в Украйна (донякъде сходен проблем може да се породи с полемиката дали съществува българско малцинство в Албания). Този въпрос разкри естествен автоматизъм на обществените реакции и показва, че властта трябва да обръща внимание на подобни проблеми.
