Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие оставката на председателя на Софийския градски съд Калоян Топалов. Тя влиза в сила на 2 октомври. Топалов подаде оставка в средата на месеца, макар че до края на шефския му мандат има близо 3 години. Освен председателския пост Топалов напуска и съдебната система. В две телевизионни интервюта, които даде по темата, той обясни, че зад оставката му няма натиск. Бил си изпълнил концепцията и не искал да се превръща в съдебна номенклатура.
Членът на ВСС Калин Калпакчиев предложи Топалов да бъде награден със златен почетен знак. „Усилията, които положи, заслужават адмирации. Всички проверки показаха, че съдът работи добре. Висшият съдебен съвет му дължи отличието, доколкото не успя да защити името на съда и председателя му от публичните нападки“, подкрепи го Юлия Ковачева. Калпакчиев дори допусна, че липсата на подкрепа от ВСС за съда има принос за оставката на Топалов.
Председателят на Върховния административен съд Георги Колев обаче се противопостави на предложението за награда. Според него Топалов не я заслужава, тъй като нямал пълен мандат на поста. Освен това според него този почетен знак се връчвал при пенсиониране, на хора с 35-годишен стаж в системата. Мнозинството се солидаризира с Колев и отказа награда за Топалов.
След оставката на Топалов съветът прие и тази на заместничката му Биляна Балинова. Тя също си тръгва и от ръководния пост и от системата. „Няма да я предложа за награда, за да й спестя унижението, на което подложихте Топалов“, обясни преди това Калпакчиев.
Преди два дни в Би Ай Тв при Сашо Диков Калоян Топалов сподели за някои корупционни съдебни практики, но призна, че няма доказателства:
„Носят се много слухове – каква е била цената на едно разпределение на дело. Говореше се за цена от 5000 лв. – да бъде разпределено на един съдия. Оттук нататък започваха тарифите главоломно да нарастват – в зависимост от делото, от услугите.“
Сумите стигали понякога до стотици хиляди, когато ставало дума за търговски спорове, каза Топалов и уточни, че за двете си години като председател на съда е свел тези явления до единични случаи.
„Засега не смятам да влизам в политиката. Но никога човек не трябва да казва „никога“, обяви съдията, мразен от т.нар. прокурорско мнозинство във Висшия съдебен съвет.
„Политици основно стават хора, които не стават за нищо друго. Идват – трудно говорещи, трудно могат да кажат името си, но с една единствена цел – да се облагодетелстват.“
„Различни политически партии, включително и парламентарно представени, се опитаха да направят контакт с мен, да се опитат да ме убедят да не подавам оставка. Че аз съм единственият гарант за промените в съда. Но през повечето от времето бяхме абсолютно сами, така да се каже, на барикадата. Трябваше да отвоюваме града от мафията и го направихме“, каза магистратът, обстрелван от ВСС с непрекъснати проверки, пред Би Ай Тв.
