Има ли бъдеще за Норвегия след петролната ера

Има ли бъдеще за Норвегия след петролната ера

Политиците и активистите, които се борят с могъщата петролна индустрия в Норвегия се радват на забележителен обществен интерес дни преди изборите. Няколко партии, които се противопоставят на по-нататъшното проучване за петрол, могат да изгреят на изборите на 11 септември, пише в свой анализ Bloomberg. Това ще застраши плановете да продължи прогармата за проучване на залежи за около 9 милиарда барела арктическия суров петрол и природен газ. Този добив би гарантирал  удължаване на петролната епоха, което направи Норвегия една от най-богатите страни в света.

„Много се притеснявам“, казва Стайл Килълингстад, главен изпълнителен директор на IKM Gruppen AS, един от най-големите доставчици в нефтената индустрия.

Враговете на големите нефтени находища излагат както морални, така и с финансови аргументи. Норвежците все повече се питат как да съчетаят ролята си на най-големия производител на нефт и газ в Западна Европа с борбата с изменението на климата и дали търсенето на повече нефт е финансово стабилно нещо в един свят, в който възобновяемата енергия поема все повече и повече.

Зелената партия, която иска незабавно да прекрати проучването и да прекрати добива на петрол до 15 години, е готова да се превърне в ключова парламентарна сила. Предварителните прогнози показват, че нито Консервативната партия на премиер Ерна Солберг, нито опозиционната Лейбъристка партия  на Йонас Гар Стьоре би получила такова мнозинство, че да може да управлява самостоятелно.

Партията на труда, която е исторически поддръжник на петролната индустрия, в последните седмици продължава да губи подкрепа. Това я прави зависима от подкрепата на по-малките партии, които искат да ограничат сондажите. Ключов фактор от Лейбъристка партия дори предложи да се преразгледат данъчните субсидии за проучване и за добивна индустрията. Впоследствие трябваше партията официално да поясни, че няма да промени данъчната система, оценявана от петролните компании за нейната стабилност.

Това не успя да успокои Кьолингстад, който каза, че се страхува, че една слаба Лейбъристка партия ще бъде принудена да „проституира“ към „екстремистки партии“.

От позицията на Лейбъристка партия печели Социалистическата левица (правителствен партньор на Лейбъристка партия до 2013 г.) и Червената партия, които искат да сложат край на проучването на нови петролни и газови терени.

Лейбъристка партия и настоящите управляващи артии – Консерваторите и Партията на прогреса, всички подкрепящи индустрията, вероятно ще останат трите най-големи групи след изборите. Трите най-вероятно ще съберат над половината от гласовете.

Но по-малките партии, които засега нямаха някакъв завиден успех, освен забраната за сондиране на островите Lofoten, биха могли да извлекат доста ползи, коментира анализаторът от Danske Bank Андерс Холте. Това може да включва например по-малки лицензионни възнаграждения.
За индустрия, която е загубила 50 000 работни места след спада в цените на петрола, би било лош удар. Това може да застраши особено разширяването на операцията в Арктика в Баренцово море, което държи по-голямата част от неоткритите нефтени и газови ресурси на страната и се смята за ключов фактор за поддържане на производството следващите 10 години след като добивът вече е спаднал с 12% след връх от 2004 г.

„За пръв път от доста време нараства политическият риск“, каза Холте.

Приключващо мандата си правителство се опитва да стимулира проучването в Арктика, контролирайки рекордно търсене на петрол в Баренцово море, включително и най-северния кладенец на Норвегия, и предлагайки най-много блокове в региона по време на концесионните търгове кръг. В сряда министерството на петрола заяви, че е получило рекордно количество заявления в търг, съсредоточен върху разширени блокове след увеличаване на площта за добив в Баренцово.

Единственият депутат на Зелените в момента Расмус Хансон заяви, че най-важният приоритет е да се сложи край на проучването за нов петрол. „Това е морално задължение поради изменението на климата и финансово задължение, защото разходите за проучване могат да се окажат хвърлени в морето пари, ако ресурсите никога не се използват, тъй като светът се движи отвъд изкопаемите горива“, каза той.

„Доста наивно е да вярваме, че петролната индустрия ще бъде печеливша за дълго време“, каза той в интервю миналата седмица. „Все по-голям брой норвежци заявяват в анкети, че виждат бъдеще и след петрола.“

Едно проучване показа миналия месец, че 44% от норвежците биха желали да се намали добивът на петрол, ако това спомогна за намаляване на емисиите.

„За норвежката нефтена и газова индустрия има доста възможности“, коментира изпълнителният  директор на на най-голямата петролна компания Statoil Елдър Саер в телефонно интервю тази седмица.

Саере каза, че не се тревожи за промяна в основните законови рамки, отнасящи се за петролните компании. Мощната норвежка нефтена и газова асоциация и най-големият петролен съюз в страната – Енергийна индустрия заявиха, че се доверяват на големите партии да защитят индустрията, поради важността й за работни места, създаване на добавена стойност и приходи за държавния бюджет.

Категории Акцент, Мнения, Пари, Планета

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *