Схемата за национализация на „Дунарит“ пропада, заводът е платил 24 млн. евро дълг към ДКК

Схемата за национализация на „Дунарит“ пропада, заводът е платил 24 млн. евро дълг към ДКК

Схемата за национализация на „Дунарит“, тиражирана от министъра на икономиката Емил Караниколов в последните два дни, пропадна.

По информация на „Студия Трансмедия“ днес военният завод е изплатил всичките си задължения от 24 млн. евро към Държавната консолидационна компания (ДКК).

От „Дунарит“ са поискали и спиране на изпълнението на обезпечението по този дълг. Това е реално продажбата на завода, който е заложен по дълга. С изплащането на задълженията ДКК престава да бъде кредитор на „Дунарит“. Отпада и основанието им за вписване като заложен кредитор на военния завод.

До ситуацията се стигна, след като през серия от цесии ДКК реши да изкупи вземане на контролираната от ДПС депутата през офшорка компания „Виафот Инвестмънт България“.

В схемата с цесиите освен ДКК е влязла и обявената в несъстоятелност Корпоративна търговка банка (КТБ), номиналният собственик на „Виафот Инвестмънт България“– офшорката “Виафот лимитед” от Британските Вирджински острови и неизвестната българска фирмичка „Дипи“.

Близо 2 години Пеевски се опитваше да се впише като кредитор на военния завод чрез считаната за контролирана от него компания „Виафот Инвестмънт България“ и да придобие „Дунарит“ през изпълнение на особен залог. Военният завод е заложен пред фирма на италианския инвеститор Едоардо Миролио. Причината е серия цесии между фирми на Миролио и „Дунарит“ от 2014 г.

 

Кризата с КТБ заварва военния завод като един от големите кредитополучатели от банката. По време на квестурата в КТБ „Дунарит“ и фирми на Миролио склюват серия от цесии. Миролио продава свои вземания от КТБ – депозити и пари по разплащателни сметки, а военният завод покрива с тях част от кредитите си. Общата сума е малко над 22 млн. евро и около 2 млн. долара. Срещу тези вземания на Миролио от „Дунарит“ военният завод е вписан като залог.

 

През 2015 г. обаче Миролио направи пакетна сделка с Делян Пеевски. С нея чрез различни фирми – пряко притежавани и контролирани непряко, Пеевски изкупи дела от 7% на Миролио в „Булгартабак“ и неговото 50% участие в „Техномаркет“. По същото време Миролио продаде и вземането си от „Дунарит“.  Купувач по тази сделка е „Виафот Инвестмънт България“. Компанията няма пряка връзка с Пеевски, но множество косвени белези сочат, че именно ДПС депутатът е крайният ползвател на правата над нея, скрит за офшорка от Британските Вирджински острови.

 

Опитите на  „Виафот Инвестмънт България“ да се впише като кредитор на „Дунарит“ пропаднаха след няколко загубени съдебни дела. Докато се опитваше да се впише като кредитор обаче офшорката успешно блокира през съда опит за увеличение на капитала на „Дунарит“.

 

Конкурентът на „Дунарит“ „ЕМКО“ поиска през 2016 г. да придобие русенския завод. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ръководена по онова време от Петко Николов, близък до Пеевски, първоначално отказа да разреши сделката. Впоследствие Народното събрание смени състава на КЗК и след като Върховният админстративен съд (ВАС) отмени отказа на Комисията, антимонополният орган разреши придобиването.

Но то беше блокирано от контролираната от Пеевски офшорка чрез съдебно-регистърни схеми.

След серия решения, които подкопаха шансовете за успех на Пеевски в битката за контрола над „Дунарит“ се включи и държавата.  В поредица интервюта в последния месец в притежавани и контролирани от Делян Пеевски медии председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев пламенно обясняваше как държавата е запорирала акциите на основния собственик в „Дунарит“ – фирмата „Кемира“.

Според Георгиев, ако се позволи увеличение на капитала на „Дунарит“, КОНПИ ще претърпи щети, защото запорът вече няма да е върху 71% от русенския военен завод, а върху значително по-малко. На теория Георгиев в е прав, но ще е интересно дали КОНПИ ще се противопостави така активно на новата схема в „Дунарит“.

 

Така неизбежно стигаме до забележителна рейдърска акция, организирана от държавата.

 

В понедленик в Търговския регистър е заявен за вписване нов заложен кредитор на „Дунарит“. Това е ДКК. Забележителнто е как вземането на ДКК от „Дунарит“ е стигнало до държавната компания. Зашеметяваща обиколка, която включва контролирана от Пеевски компания „Виафот Инвестмънт България“, номиналния й собственик – офшорката “Виафот лимитед” от Британските Вирджински острови, неизвестната българска фирмичка „Дипи“, синдиците на КТБ и накрая ДКК. От документите в ТР се вижда, че всички тези фирми по веригата са си препродали цесията между Миролио и Пеевски. Забележително е участието на синдиците на КТБ, които са решили да използват активи на банката, за да купят вземането, когато по веригата е дошъл техният ред – след никому неизвестната българска фирма „Дипи“. Нейната роля пък е очевидно само на посредник, защото в противен случай щеше да се наложи синдиците на КТБ да платят директно на Пеевската офшорка от Британските вирджински острови. А знаем колко държи Пеевски името му да не може да бъде директно документално линквано с КТБ.

Синдиците на КТБ пък са получили експресно одобрение от Фонда за гарантиране на влоговете в банки да продадат придобитото от „Дипи“ на ДКК. Така от една страна държавата изкупува по номинал доста спорно от гледна точка на стойността му, предвид няклко висящи дела, вземане на контролирана от Пеевски компания. И по този начин гарантира нелоша доходност на ДПС депутата.

Категории Общество, ПариЕтикети , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

3 коментара към “Схемата за национализация на „Дунарит“ пропада, заводът е платил 24 млн. евро дълг към ДКК”

  1. Василев си брани завода, купен с източени от КТБ пари, дано държавата да го спаси, преди да бъде съсипан.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *