Всяка нова реколта ученически бисери е все по-смешна и все по-тъжна. Разбрали-недоразбрали уроците, децата пишат всевъзможни нелепости.
Нещата са като в омразната задача за пълненето на басейна, дето от една тръба водата влиза, а от друга изтича. Пита се в задачата – за колко време нацията ще достигне пълно мозъчно затъмнение? Защото, както е написал незнаен ученик, „ако се задълбочим по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект”.
Дълбок и тежък е анализът на цялото ни образование. И нещата далеч не опират само до заплатите на учителите, колкото и да са важни те, ако искаме качество. И по 2000 лева да станат заплатите, ако се преподава по безумни учебници и по остарели методики, качество няма да има.
Защото преди да влязат в ученическата класация, бисерите съзряват в някой учебник, в някое помагало или в претупан набързо урок. Понякога обемът учебен материал няма как да се преподаде в нужния срок и това могат да потвърдят редица учители. Те обаче нямат думата. Тази година, например, за одобряване на нови учебници им беше дадена заповед в петък следобед, а резултатът трябваше да е готов в понеделник. И то – в отпускарско време. Е, ще има ли обективна оценка или само проформа им се иска мнението?
Можем дълго да обвиняваме или защитаваме учителите, но проблемът е хардуерен. Както казва незнаен коментиращ в един форум: „То цялото българско образование си е бисер, бе…” Защото образователното министерство се държи така, сякаш е извън времето и пространството.
Ако ученическите писания съдържат бисери, то тези в учебниците са цели находища. От години в публичното пространство се изнасят скандални примери, на които рядко има реакция. И тя обикновено е доста закъсняла.
Бегла съпоставка на две изречения показва, че трудно ще решим кое е ученически гаф и кое – учебникарски. Например:
„Макар че хъшовете са заклети алкохолици, те са борци за свобода и са достойни за уважение.”
„Връх Шипка се намира на върха на планината. Опълченците са ситуирани на него.”
Да, можем да се досетим, че едва ли в учебник хъшовете ще бъдат наречени алкохолици. Но, всъщност, защо не? След като може да има „Мама обича да пие бира”, защо да няма и хъшове-алкохолици?
Децата реагират съвсем нормално. Те просто мултиплицират простотиите, които ги заливат отвсякъде. Те не са виновни. Виновните са в МОН, в издателствата, виновно е и обществото, посрещащо тъпотиите с блага усмивка. Тъпотиите като цяло, а не само тези в писмените работи на децата. Поощряваме собственото си окончателно и безвъзвратно оглупяване, като не реагираме на десетилетните опити да се полират мозъците ни до степен да не мислим изобщо.
И в отговор получаваме ето това: „Лирическият герой опява своя роден край, понеже заминава за чужбина.”