Декларирам, че съм член на Instagram, Twitter, Facebook

Реформи на припек

Декларирам, че съм член на Instagram, Twitter, Facebook

Или как текстът от ЗСВ, задължаващ магистратите да обявяват участията си и всички дейности в организации, доведе до затруднения и недоумение сред тях

 

Докато медиите отразяват напоително битови скандали и „казуса“ с децибелите по черноморските курорти, в който освен вицепремиерът Валери Симеонов се включи и прокуратурата, встрани остават далеч по-важни въпроси от българската действителност. Защото въпросните скандали са само следствие от все по-дълбокото вкореняване на модела КОЙ. Това става с ударно приемане на недомислени поправки в законодателството, зад които стоят тежки лобистки схеми и дълбока корупция. Не е тайна, че разчистването на сметки с несъгласните с този модел, тече с пълна сила. При това дейността се представя като истинската реформа“ в съдебната система. 

Припомняме, че срещу редакцията на чл. 195а от Закона за съдебната власт, преди година се обяви Съюзът на съдиите в България, атакуван от главния прокурор Сотир Цацаров при всеки повод.

Предлагаме ви тази статия от сайта „Правен свят“, в която се описват комичните последствия от приетите наскоро текстове в Закона за съдебната власт.

 

 

„С оглед на обстоятелството, че законът не дава яснота за това какво има предвид под гореизброените, за по-голяма сигурност заявявам, че съм член в Instagram, Twitter, Facebook“. Това е написал съдия Пламен Дацов от Софийския апелативен съд в графата „Извършвам дейност/Членувам в следните организации и общества, вкл. тайни и/или неформални организации и общества“ в декларацията си по чл. 195а, ал.1 от Закона за съдебната власт.

Въпросният текст гласи: „Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет“.

Той бе въведен в ЗСВ при измененията миналата година и се отнасяше само до новопостъпилите магистрати, но от тази година с последните изменения в ЗСВ с преходна разпоредба всички магистрати бяха задължени да декларират членствата и участията си в организации.

Текстът обаче е неясен и се стига до абсурда да се обявяват участия в социални мрежи, абонаменти, училищни настоятелства т.н. Именно с оглед по-голяма сигурност, както е написал и Пламен Дацов.

Камелия Първанова от САС е декларирала, че е член на родителския съвет в училището на дъщеря си и на сдружение на бившите ученици от гимназия в Плевен.

Красимир Коларов от АС-Пловдив пък е обявил участието си във Взаимоспомагателна спестовна каса към районния съд в града.

Членът на ВСС Михаил Кожарев и следователят Борислав Кънев са декларирали членствата си в ловно-рибарски сдружения.

Осветли се и първият магистрат – масон. Христо Лазаров от САС е декларирал членство в ложата „Дунавска звезда“, както и в още няколко организации – „Лайънс клуб“-Русе, „Професионалисти за просперитет на Русе“ и в Българската бридж федерация.

Съдия Мирослав Петров от СРС пък е публикувал в профила си във Фейсбук декларацията, която възнамерява да подаде във ВСС. С нея той обявява членство в Църквата на летящото спагетено чудовище. Иронично, защото виждате на какво сме подложени напоследък, каза той пред „Правен свят“. Същевременно съвсем сериозно е подал молба за членство в ССБ, досега не е участвал в никакви организации.

Магистратите имат срок до 14 септември да подадат декларациите. Малцина са тези, които вече са сторили това. Не малко от тях не са убедени какво точно да пишат.

„Много колеги се обръщат към Съюза на съдиите в България с конкретни въпроси, от рода на подлежи ли на деклариране участие в училищно настоятелство, родителски комитет, група или общност от интернет потребители. Ние не се ангажираме в този случай да тълкуваме волята на законодателя. Затова и при липсата на яснота кои хипотези попадат под така формулираното законово задължение за деклариране, за да са коректни към буквата на закона, много магистрати декларират участие във взаимоспомагателни каси, етажна собственост, социални мрежи, принадлежност към спортни клубове, танцови и певчески групи и състави, местни граждански инициативи. Едва ли това представлява принос към осъществяване на по-добро и прозрачно правосъдие в нашата страна“, коментира председателят на УС на ССБ Атанас Атанасов пред „Правен свят“.

Според него с подобни „спешни“ нормативни промени създаваните проблеми са много повече от общополезните резултати, ако въобще може да се говори за такива. И обяснява какво има предвид: „В това отношение избраният с такава продължителност срок и обстоятелството, че значителна част от него тече по време на съдебната ваканция, не е нещото, което най-много затруднява съдиите, прокурорите и следователите. За хора, чиято ежедневна работа е да прилагат закона, се оказва истинско предизвикателство за разберат смисъла и съдържанието на задължението да декларират „всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения“.

Проверка на „Правен свят“ показа, че и в Асоциацията на прокурорите също постоянно постъпват запитвания във връзка с декларациите по чл. 195а, ал. 1 от ЗСВ. Прокурори се чудят какво точно трябва да обявят, трябва ли да напишат, че участват в групата на випускниците на Националния институт на правосъдието във Фейсбук например. Обвинителка пък не знае дали да декларира членството си в друга група – за захранване на бебета.

Какво точно означава „всички свои дейности“ и „неформална тайна“ и „неформална явна“ организация бяха въпроси, поставени на дискусия в двете колегии на Висшия съдебен съвет. След промените в ЗСВ миналата година кадровиците също изпаднаха в недоумение какво точно трябва да се декларира. Според Васил Петров – всичко, а според представители на Съдийската колегия, подкрепени от колегите си от Прокурорската, от Народното събрание трябва да се иска тълкуване на тази норма, защото въобще не е ясно какво значи неформална тайна или явна организация.

До искане за тълкуване обаче така и не се стигна, а при тазгодишните изменения в съдебния закон нормата не беше доизяснена или придружена от дефиниции.

„Не намериха време (депутатите – б.а.) да уточнят съдържанието на тези от използваните в чл. 195а, ал. 1 от ЗСВ понятия, които не са никъде законно дефинирани. И затова сега много съдии, прокурори и следователи се чудят подлежат ли на деклариране всички техни дейности, различни от извършваните по служба; под неформални организации и общества следва ли да се разбират всички общности, в които всеки един, повече или по-малко, се среща с други хора или по друг начин комуникира с тях; що за изискване е да се обяви съпричастност към тайно общество и не е ли това нонсенс, доколкото в момента на разкриване на такава съпричастност съответното общество вече не е тайно“, коментира Атанасов.

Той припомня, че редакцията на чл. 195а, ал.1 от ЗСВ е била предложена и приета в този ѝ вид непосредствено преди второто гласуване на измененията през лятото на миналата година. А аргументът – да се демонстрира воля от страна на депутатите да станат явни нелегитимните зависимости на част от магистратите. Това беше направено, въпреки че същите народни представители малко преди това бяха отхвърлили текст, който изрично предвиждаше несъвместимост със заеманата длъжност в съдебната власт в случаите, когато такива зависимости са установени, посочва Атанасов.

Припомня и друго: „При приемането на задължението за деклариране за магистратите народни представители от различни парламентарни групи гръмко заявяваха, че това задължение осигурява необходимата прозрачност и обещаваха как, едва ли не, на следващия ден ще предложат сходна разпоредба и за самите тях, като не по-малко необходима. От приемането на тогавашното изменение в ЗСВ измина година и народните представители от два поредни парламента не намериха време да спазят така даденото обещание“.

Той обръща внимание на част от аргументите, изразени от народни представители при дебатите за промяна на ЗСВ през 2016 г. Тогава депутати от различни парламентарни групи обяснили необходимостта от задължителното деклариране на членство в съсловна организация, за да станело ясно, че Съюзът на съдиите не е представителна организация. Действително имало магистрати, които миналата година напуснали ССБ, но те не били много повече от онези, които междувременно се присъединили към съюза. Според Атанасов може би това е причината тази година да се въведе изискването всички да декларират участия и членства в организации. „Неприкрито беше бързането тези изменения да се приемат, а някои от вносителите и не се сдържаха да изкажат на глас и към какво в действителност се стремят – тези от сдружените магистрати, които според тях са „най-шумни“ да не прескочат въведения с друга част от измененията 5-процентов критерий за представителност спрямо съответния брой магистрати“, твърди Атанасов.

В обръщение до колегите си отпреди седмица от организацията напомниха, че срокът за подаване на декларации изтича на 14 септември и до тази дата съдиите трябва да решат дали да обявят членството си в съюза или да напуснат. От приемането на измененията в ЗСВ в края на юли т.г. до момента около 25 са съдиите, които са подали заявления за прекратяване на членството си в ССБ.

„Дали това ще стане тенденция, зависи от самите съдии. В условията на неприкрита война към ССБ е разбираема реакцията на колеги, които предпочетоха на напуснат организацията, пред това да декларират публично, че са нейни членове. Това, което обаче сме принудени да правим като организация, е да прекратим членството на пенсионирани съдии, които досега можеха да продължат да са част от ССБ, стига да не упражняват друга юридическа професия“, коментира Атанасов.

Негови колеги пък поставят друг въпрос – ако някой магистрат е член на църковна организация или такава на хомосексуални, задължението да го декларират не нарушава ли основни права?

„Правен свят“

 

 

Категории МненияЕтикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *