– Госпожо Манолова, повишава ли се според Вас културата на българина по отношение на това къде и за какво може да се жалва?- Нямам впечатление какво е положението в приемните на президента, на Министерския съвет или на останалите институции, които работят по жалби и сигнали на гражданите. Мога да говоря какво е положението в институцията на омбудсмана. А фактите са, че над 25 000 са жалбите, постъпили в институцията, от момента на встъпването ми в длъжност на 20 октомври 2015 г. до сега. Това е в пъти повече от броя жалбите за същия период в предходните години. Не обичам сухата статистика, давам си ясна сметка, че зад всяка жалба стои реален човек, или група от хора, с конкретни проблеми. И това е основното, което ме води в работата – да няма формални отговори, да няма чиновническо отношение на служителите в институцията, да се използват бланкетни и клиширани фрази. Забраних отговори, в които обясняваме, че омбудсманът няма правомощия да се намеси. Дори когато това е така – във влязло в сила съдебно решение, акт на прокуратурата или следствието, или по съществото на висящи съдебни или досъдебни производство. По закон институцията не може да излезе със становище, препоръка или отговор по същество и при спорове между граждани и частни фирми, кооперации, банки и т.н. Но това не е оправдание ние да не дадем съвет, правна консултация, за това какво може да предприеме човекът, дошъл за помощ в приемната на омбудсмана лично или потърсил такава по имейл, по пощата, по фейсбук и всички останали социални канали.
Тези 25 000 жалби за мен са знак, че доверието в институцията се е увеличило. Ние не сме просто “арменския поп“, от когото нищо не зависи, не сме гара „разпределителна“ за жалби и сигнали. Старая се всячески да покажа, че и аз, и изключителните професионалисти, с които работя, моите експерти, заставаме 100 % на страната на гражданите и водим заедно битки с тромавата и често високомерна администрация – и местна и централна, с ЧСИ, с „Топлофикация“, с ВиК и електродружества, с мобилни оператори и др.
– Битката с ЧСИ е в решаващата си фаза. Очаквате ли натиск в периода между първо и второ четене на инициираните от Вас законопроекти, с които се ограничава произволът на ЧСИ?
– Да. Определено очаквам сериозен натиск. Законът бе приет на първо четене от депутатите. Управляващото мнозинство и премиерът Борисов поеха ангажимент, че законът ще бъде приет окончателно до края на м. септември. Искрено се надявам това да стане факт. Трябва да сме нащрек между първо и второ четене, обаче, тъй като могат да настъпят съществени промени, които да обезсмислят философията на внесените от мен промени, а именно – чувствително ограничаване на правата на ЧСИ. Става въпрос за накърняване на сериозни икономически интереси и частните съдебни изпълнители трудно ще го преглътнат. За съжаление, тяхното лоби в Народното събрание е наистина много силно. През годините четири пъти се опитах да прокарам в парламента промените – веднъж като депутат от управляващото мнозинство през 2013 г., после като депутат от опозицията през 2014 г., след това вече като омбудсман в предния парламент и в това Народно събрание. Но резултат все още няма, защото лостовете на влияние на ЧСИ са много сериозни. Това е единствената професия, в която за един час може да изкараш внушителна сума пари, тъй като става дума за огромни хонорари и такси, които те прибират. Искам дебело да подчертая, аз не съм за това хората да не си плащат задълженията към държавата, към финансовите институции. Против съм за един малък дълг от 20, 40 или 50 лв., да се товарят гражданите със стотици и дори хиляди левове отгоре. Убедена съм, че е назрял моментът, в който извънредните правомощия на частните съдебни изпълнители ще бъдат ограничени.
– Защо конфликтът на Топлофикация с гражданите е толкова устойчив във времето и какви са пътищата за решаването му?
– Отговорът на въпроса Ви е един. „Топлофикация София“, през годините и до ден днешен, се ползва с чадър от политическите сили от всички цветове, без значение дали дружеството е държавно, или общинско. Това е дружество, което се радва на протекционистка политика, която му позволява да издевателства над гражданите, които ползват услугите му. Решенията, които се взимат по отношение на „Топлофикация София“, са в интерес на енергийното дружество, а не на гражданите. Това, което институцията на омбудсмана успя да направи за гражданите, е да намали юрисконсултските възнаграждения шест пъти. Освен това, на първа инстанция спечелихме делото в Административен съд София-град и той отмени мълчаливия отказ на „Топлофикация – София“, като я задължи да ми предостави поисканата по ЗДОИ справка по 10 въпроса, свързани с юрисконсултските хонорари, които дружеството прибира от своите длъжници. И това, при положение, че заплатите на юристите й са включени в цената на топлинната енергия, одобрена от КЕВР. Енергийният монополист, естествено, обжалва на втора инстанция, така че битката в това поле продължава.
Миналата година атакувахме и казуса „сградна инсталация“. За съжаление, Върховният касационен съд не намери противоречие в Закона за защита на потребителите и в Закона за енергетиката. Това, което реално може да промени ситуацията с „Топлофикация София“ и така да се решат проблемите на стотици граждани, е да се направят промени в Закона за енергетиката. Още през 2016 г. изпратих препоръка до Министерството на енергетиката за въвеждането на справедлива и ясна методика към Наредба 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването за разпределение на топлинна енергия чрез въвеждане на минимален процент „сградна инсталация“, разпределена пропорционално върху индивидуалното потребление. Сформира се работна група, но за съжаление проектът за изменение не беше подложен на обществено обсъждане. Но… не съм се отказала. Веднага след започване на активния политически сезон ще възобновя действията си по тази тема.
– Расте и броят на жалбите, свързани с насилие срещу деца. Къде е според Вас причината и какво още трябва направи държавата, за да защити най-малките си граждани?
– Причината е, че у нас все още се смята, че родителят има право да възпитава детето си с шамари. Дори имаме пословици и поговорки като „Жалиш ли пръчката, не жалиш детето“, „Детето се целува само докато спи“, „Плесницата от майката е милувка от Господ“. Тепърва ще трябва да полагаме доста усилия, за да се променим като общество и като народопсихология. Статистиката е стряскаща, институцията проведе анкета, от която стана ясно, че 39 % от родителите използват, образно казано, шамарите като средство за възпитание, а 60 % от децата на възраст от 2 до 14 години редовно са подлагани на тормоз – в дома, в училище, на улицата. По този повод инициирах създаването на Национална коалиция срещу насилието и телесните наказания над деца, с участието и на неправителствения сектор, но реални резултати ще има само, ако всички институции, които отговарят за защитата правата на децата, обединят усилията си, за да се инициират законодателни промени срещу насилието и телесните наказания.
Изключително важно е и самите деца да знаят, че има към кого да се обърнат, че има кой да ги изслуша, да им даде съвет и да им помогне. Аз като омбудсман нося и тази отговорност. Затова с екипа ми стартирахме кампанията „Нашето дете“, която има за цел да популяризира ролята на омбудсмана като защитник правата на децата. Да им покаже, че когато имат проблеми в училище, с приятелите си в градинката, с учителите или родителите си, могат да се обърнат към институцията на омбудсмана, която ще се погрижи за тяхната защита.
– Какъв резултат можем да очакваме от усилията Ви в посока премахване на двойния стандарт при храните? И как обществото може да противодейства паралелно с институциите?
– През септември институцията на омбудсмана ще бъде домакин на изключително голям форум, с участието на посланици, депутати от Европейския парламент, от 44-ото Народно събрание, министри, БАБХ, КЗП, експерти, неправителствени и браншови организации, където темата за двойния стандарт при качеството на храните ще бъде поставена ребром. Идеята е европейските институции да предприемат мерки за решаване на проблема, като създадат единни стандарти за целия ЕС, или приемат европейско законодателство (регламент или директива), с което да не допускат подобни двойни стандарти в бъдеще. Форумът е поредна стъпка, която институцията предприема, след като преди месец се срещнах лично с европейския омбудсман Емили О‘Райли. Пред нея настоях да се ангажира с темата по проблема за различния стандарт на храните в Източна, Централна и Западна Европа. Съгласихме се, че европейските потребители, без значение къде живеят, имат равни права да консумират храни и изобщо стоки с еднакво качество. Третата стъпка, която ще предприемем, е да поканим всички европейски омбудсмани тук и да излезем с общата позиция, че е недопустимо стоки от една и съща марка да се предлагат с различно качество в различните европейски страни. Европейският омбудсман от своя страна обеща да играе координираща функция в процеса по изработването на общата позиция на европейските омбудсмани. Разчитам много и на гражданите и на организациите, които защитават потребителските им права у нас да бъдат много по-активни и да не се примиряват с двойния стандарт. Не трябва да забравяме нито за миг, че става въпрос за нашите права като европейци, за качество ни живот и за това, че не сме „втора категория“ хора.
– Срещнахте се с жители на 50 населени места. Какво е Вашето впечатление от тези срещи – имат ли хората надежда за по-добро управление на страната ни или по-скоро са скептично настроени?- Факт е, че постоянно се срещам с граждани. И за съжаление, това, което виждам, е разделение – на богати и бедни, на леви и десни, на народ и политици. Спойката в обществото е това, което може да ни измъкне от състоянието, в което се намираме, но тя липсва. Всичко това се дължи на чувството за безнаказаност, хората не вярват, че могат да получат справедливост. И не можем да посочим с пръст виновника. Това не е проблем на днешните политици, това е вече 25 години. Ние отглеждаме второ поколение хора, които смятат, че успех се постига със сила, а не с можене и учене. Двойният стандарт е налице във всички сфери на живот. Хората просто вече не вярват, че някога ще получат справедливост.
– Жалбите срещу банки и финансови институции бележат ръст от впечатляващите 286% в сравнение с 2015 г. На какво се дължи това и какво може всеки от нас да направи, за да защити интереса си в тази сфера?
– Като омбудсман подкрепям идеята да бъде приет законът за личния фалит – когато човек е в невъзможност да изплати задълженията си, това да се уреди по начин, който да не съсипе живота му – неговия и на семейството му, да не застраши физическото им оцеляване. Трябва да се намери балансът, защото сега са защитени преди всичко правата на кредиторите. Но с категоричната уговорка, че трябва да сме внимателни, защото може вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Експертите в институцията работят по темата, но едно е сигурно – всеки проектозакон трябва да бъде подложен на обществено обсъждане и трябва да получи широка обществена подкрепа. Повтарям, аз съм убеден привърженик за приемането на закон за личния фалит, тъй като близо 1 милион българи са застрашени от свръхзадлъжнялост. Всекидневно се сблъсквам с десетки човешки трагедии, в които хора губят жилищата си, имуществото си и което е по лошо – перспективата да продължат нормално живота си, защото не могат да погасяват своите задължения. Предвид ситуацията в България – ниските доходи, високите сметки, злоупотребите от страна на монополните дружества, сблъсъка с кредитни институции, частни съдебни изпълнители, често гражданинът губи жилището си, губи имуществото си и всичко, което притежава, за да изпълни едно задължение. И в крайна сметка продължава да дължи, трупат се лихви, разноски, такси, юрисконсултски възнаграждения, адвокатски хонорари и това, за съжаление, продължава до безкрай.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Снимка: Сергей Антонов
Въпроси на омбудсмана Мая Манолова към „Топлофикация София“ ЕАД по ЗДОИ
Поради голямата обществена чувствителност по темата „Топлофикация“ публикуваме пълния обем на въпросите, на които омбудсманът поиска отговор по реда на Закона за достъп до обществена информация.
1.Какъв е размерът на присъдените юрисконсултски възнаграждения по съдебни и изпълнителни дела, заведени от „Топлофикация София“ ЕАД за 2015 год.?
2. Колко от присъдените на Топлофикация за 2015 г. юрисконсултски възнаграждения са събрани, как са осчетоводени и как са разходвани?
3. Колко юрисконсулти са работили в дружеството през 2015 г. и какъв е размерът на трудовите им възнаграждения за същата година?
4. Какъв е размерът за 2015 г. на изплатените от дружеството заплати и допълнително материално стимулиране на юрисконсултите?
5. Какъв е размерът на средствата, изразходвани от дружеството за повишаване квалификацията на юрисконсултите и за предоставяне на здравословни условия на труд, в т.ч. материално-техническа обезпеченост за полагането му?
6. Какъв е броят на заведените срещу длъжници съдебни и изпълнителни дела през 2015 г.?
7. Какъв е размерът на внесените върху юрисконсултските възнаграждения данъци за 2015 г.?
8. Каква част от размера на присъдените за 2015 г. юрисконсултски възнаграждения са изплатени на юрисконсултите в дружеството?
9. Какъв е броят на сключените с адвокати договори за правна помощ и процесуално представителство за 2015 г. и какъв е размерът на възнагражденията, изплатени по тях?
10. По колко съдебни и изпълнителни дела през 2015 г. са ползвани адвокатски услуги?
