Виктор Канзуров: Национализмът е главният проблем на Балканите

Виктор Канзуров: Национализмът е главният проблем на Балканите

 

„Македонците трябва да преосмислят себе си, не е нужно отново да променят идентичността си, но да я поставят на здрави темели с внасяне на сериозни дози обективност в проучването на собствената си етногенеза. Колкото по-бързо разберат това, толкова по-леко ще изчезне недоверието към тях, ще стане по-добре и за всички наоколо.“

Виктор Канзуров е журналист от Скопие с българско самосъзнание. Той говори за историческите травми на Балканите, за ролята на Сърбия, Русия и Запада в тези процеси, за това как македонците и българите гледат един на друг и как може да се преодолее. Разказва и една история от близкото минало, която прилича на виц, но е истински случай.

 

– Виктор, измина време от подписването на договора за добросъседство между Македония и България, но той тепърва ще бъде тестван в практиката. Как би го определил с една дума?

– Положителен.

– Очакваше ли такова развитие на нещата при правителство точно на Зоран Заев и има ли някаква част, скрита от публиката?

–  Последните години, повече Заев, отколкото неговата партия – т. нар. СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония), показваха знаци, че ще подпишат такъв договор. Повече от сигурно е, че този договор има и западни спонсори, а особено една велика сила, която насърчаваше Декларацията за добросъседство между двете държави, подписана през 1999 година от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски.

Скрита от публиката част най-вероятно няма. Може би „скрито“ за по-широката публика в България е това, че огромното мнозинство от гласоподавателите на т. нар. СДСМ не очакват от договора онова, което очакват българите и македонските граждани с българско самосъзнание. Така че макар и договорът да е подписан, за да преодолее един конфликт, в него е заложен друг или просто продължава предишният.

Мнозинството от народа в настоящата Република Македония по историческите въпроси, по въпроса как са текли процесите на етнонационално идентифициране на територията на днешната югозападна българска съседка, има коренно различно мнение от преобладаващото в България. Точно тези различни исторически тълкувания, които предизвикват силно емоционални позиции на почти всеки македонски и български гражданин, са основата на дрязгите, чието последствие е договорът.

По въпроса за тълкуването на сухите факти – примерно коя историческа личност (тачена и в двете страни) как се е определяла – много по-отдалечена от истината е македонската страна.

Това е основният проблем, а не виждам правителството на Заев да има намерение да го решава. Ако не за друго, то от опасения за евентуално падане на рейтинга на сегашната власт. Договорът предвижда експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване и уважаване на историческите събития.

– Ще се промени ли политиката на Сърбия към Македония? В България много малко се знае за тези взаимоотношения.
– Трудно, поне в близкото бъдеще. В последните 11 години в Македония имаше една власт, която беше оръдие на „скритата държава“ (имам предвид изключително могъщите остатъци от разни тоталитарни служби) в Белград. Партията на Никола Груевски в Македония доста хора я наричаме ДПМНЕ-Вальево. Името, което е добавено до абревиатурата, е един град в Западна Сърбия. Доскоро мислех, че подчертава просърбският или сърбоманският характер на ДПМНЕ. Но напоследък гледам, че за ДПМНЕ-Вальево не може да се говори като за просръбска или сръбска партия. Ако в ДПМНЕ-Вальево изобщо има някаква друга идеология освен клиентелизма, това е великосръбската ориентация.
ДПМНЕ-Вальево за последните 11 години заля духовното, културното, телевизионното, медийното, публичното пространство в Македония с такова сръбско влияние и присъствие, каквото нито една друга предишна власт – от 1944 година след създаването на македонската югославска република насам, не го е правила. Властта на Груевски създаде (опита се) от македонската нация  един вид сръбска поднация. За първи път открито в интервю казвам тези неща.
Общото честване на стогодишнината от Кумановската битка (от Балканската война) между Сърбия и Македония се състоя през 2012 година в Зебърняк, на македонска територия. На него тогавашният сръбски президент Томислав Николич повтори думите на Слободан Милошевич от големия митинг на Газиместан (28 юни 1989 г.), че Сърбия никога не е водила завоевателни войни. Тоест да се подразбира твърдението, че Вардарска Македония (с наложена сръбска идентичност на нейното славяноезично население), е получила мечтаната свобода през 1912, но и през 1913 година. Нищо такова никога не би било допуснато по времето на Лазар Колишевски. Подобни твърдения и тези биха завършили най-малкото с арести на техните автори.
А „македонската“ власт на Груевски не само допусна, но и организира всичко това!
Как да я определим тогава тази власт – просръбска, сръбска или чисто великосръбска? Мисля, че е последното.

 

Винаги съм се възмущавал и се възмущавам от това, че немалко българи в Македония подразбират българската си идентичност като синоним за патологична омраза спрямо сърбите и Сърбия (и спрямо Македония и македонизма). Това е нещо ужасно лошо и подобно шовинистично възприемане на собствената идентичност се е отразявало и се отразява на положението на българския етнос в рамките на македонската държава.

Но поведението на официална Сърбия по отношение на доскоро актуалната македонска политическа криза мина всички граници на търпимост. Не може да се реагира само с дипломатически и с йезуитски език. Властта на доскорошния сръбски министър-председател и сегашен президент Вучич открито застана на страната на корумпирания албанофоб и българофоб Груевски.

В кампанията за президентските избори в Сърбия Вучич ползваше конструкцията от две думи „македонско сценарио“ – за ситуация, когато под чужд, западен натиск, несправедливо се сваля от власт някое управление в определена страна. Искаше да каже, че той няма да допусне „македонско сценарио“ в Сърбия и това бе много ясна антизападна нагласа в неговата кампания и политика. Значи, за да няма „македонско сценарио“, трябва да оставим Груевски и ДПМНЕ-Вальево на власт, да продължават да крадат, да владеят тоталитарно и да разпространяват омраза спрямо всички съседни на Македония държави, освен спрямо Сърбия!

–  Как си обясняваш реакциите на одобрение на договора между България и Република Македония от от страна на САЩ и мълчанието на Русия?

–  Русия на Путин открито подкрепяше властта на ДПМНЕ-Вальево и на Груевски. Съобщенията на руското външно министерство по повод македонската политическа криза бяха в тази посока. Забелязваше се и, че „анализатори“ (тоест пропагандисти), близки до режима на Путин, и медии, за които може да се каже, че отразяват официалните руски позиции, мнoгoкратно на въпроса какво представлява Македония в исторически план, са твърдели и писали, че България винаги е била асимилатор на славяноезичното македонско население.

Тука не говоря какво твърди руската наука, ами какво казва „Спутник“, а позициите на тази медия по-лесно намират път до очите и ушите на масовия зрител, слушател и читател, отколкото тези на научните специалисти. Очевидно сегашна Русия има интерес (или поне така мисли официалната власт) от съществуването на още една балканска държава, която няма да бъде интегрирана в НАТО и в ЕС.

САЩ имат точно обратния интерес и цел – Македония да е в НАТО и в ЕС, или ако все още страната формално не членува в тези организации, поне да поеме по пътя към едно такова интегриране.

Груевски и ДПМНЕ-Вальево (а и техните извънмакедонски спонсори и покровители), ако не директно, то косвено форсираха един начин на мислене и на възприемане на геополитическите обстоятелства, които у техните гласоподаватели предизвикваха силни антизападни, антиамерикански, антиалбански и антибългарски нагласи, покрай антигръцките, до степен на шовинизъм.

Проблемът е, поне аз имам такова впечатление, че САЩ и Западът „решават“ недоразуменията между балканските държави само на едно повърхностно ниво. Доказателство за това е и Декларацията за добросъседство между Македония и България от февруари 1999 година.

Минаха повече от 18 години от нея и се оказа, че проблемът все още съществува, даже в ескалиращ вид. Мнението ми е, че една от основните причини за това е, че САЩ и Западът смятат, че между Македония и България, има сблъсък на два национализма, а не противопоставяне между справедлива и несправедлива страна и кауза.

И са прави в това мнение (ако го имат) според мен, тъй като и българската позиция е националистическа и нефлексабилна (негъвкава – б.р.), което най-много се очертава по т. нар. езиков спор, а и по това, че позициите в менстрийма на българското общество по отношение на минаването от преобладаващ българизъм в преобладаващ македонизъм (като идентификация на територията на днешна Република Македония), горе-долу се въртят само около насилствената дебългаризация като причина (едва ли не единствена), заедно с фалшифицирането на историята.

–  Ще има ли опити за дестабилизация на Балканите от заинтересувани сили? Кои са те?

–  Не бих могъл със сигурност да кажа. Турският президент Ердоган ползва доста агресивна реторика и трябва да се внимава с неговите евентуални желания за износ на обществения модел, който той строи в Турция. Сериозен дестабилизиращ потенциал е и традиционно силната (открита и/или прикрита) ислямофобия на балканските държави, които са били част от Османската империя.

В историографиите на тези държави доста силно преувеличаван е негативният характер на Османската империя, а за определени неща от този период заблудите са масови. Не съм сигурен, че Гърция приема положително македонско-българското сближаване.

Русия чрез Сърбия играе на картата за дестабилизация на Балканите, а особено чрез босненско-херцеговският ентитет (автономна област – б.р.) Република Сръбска и нейният президент Милорад Додик, който напоследък откри автохтонно население в Република България от сръбски етнически произход, което май нямало своите основни права.

Главният проблем е национализмът. Ако мнозинството на Балканите не се идентифицира с националистическите нагласи, пристрастия и митове, никакъв опит за дестабилизация не може да успее. Ако обаче се идентифицира…

–  Известно е как т. нар. велики сили са определяли балканската политика и граници. Мислиш ли, че е дошло време страните от региона сами да решават своето бъдеще?

–  Не е дошло и, не дай Боже, да дойде сега. Ако дойде, веднага ще настъпи война. Или, понеже все пак и на Балканите здраво е стъпил хедонизмът, та и лумпените вече не искат на всяка цена да са във войнишките окопи в студ и пек, възможно е вербалната агресивност още повече да ескалира.

Затова, колкото да ги има и в западния свят двойните стандарти, лицемерието, национализмът, расизмът, ксенофобията, корупцията, липса на духовност, консуматорство и споменатия вече хедонизъм (крайно нездравословен), все пак тази цивилизация в момента е най-високо развитата (заедно с някои източни страни), там най-близко до реализиране са истинското уважение към човешките права и действителното разделение на властите – на законодателна, изпълнителна, съдебна (и медийна).

Та интергрирането към нея, към западната цивилизация, трябва да се стремим ние, балканците. Поне аз така мисля.

– Преодолими ли са историческите травми между България и Македония? В какво македонците обвиняват българите на битово ниво. За какво си говорят хората, какви вицове си разказват?

–  Историческите травми между България и Македония са преодолими. Има достатъчно мъдри и разумни хора в двете страни, може би все още са малцинство, но с новите поколения ще стават все повече.

А македонците (включително и тези с българско самосъзнание) обвиняват българите (от България) на битово ниво най-много за корупцията, престъпленията, измамите и кражбите. Директен въпрос, на който няма как да не дам директен отговор. Разбира се, нормалните хора не обобщават. И ясно е, че и македонците не са много положителен пример по отношение на тези пороци.

Процесът на придобиване на българско гражданство за хора, живеещи извън пределите на Република България, е устроен по начин, който автоматично ражда корупционни схеми. Разследващата журналистика трябва да се занимава с това. Отделна статия или разказ трябва да напиша за всички мои (и на други хора) преживявания с някои български и македонски митничари при преминаването на българо-македонската граница. И пак казвам, има и прекрасни хора от тази професия, с чиято работа, коректно и професинално поведение, съм се сблъсквал.

Има една истинска случка, която не е виц, но винаги ме разсмива, когато се сетя за нея. Свързана е с един известен македонски бизнесмен (или може би друга дума би била по-подходяща), клиент на предишните груевистки управляващи, който преди идването на ДПМНЕ-Вальево на власт (2006 г.), известен период се укриваше от македонските власти в България. Най-вероятно има българско гражданство, а неотдавна прехвърли май още една част от собствения си бизнес на територията на българската държава, като купи частната японска болница „Токуда“ в София.

По време на Европейското футболно първенство през 1996 година в Англия  (България също участва) този тогава млад бизнесмен пътувал от Скопие за София. Пристигнал в България и си оставил паркиран някъде джипът. След някое време установил, че джипът му е откраднат. Веднага се обадил (по-заможните имаха джиесеми още тогава) на един негов познат или приятел българин, който, повече или по-малко, бил от другата страна на закона. Като разбрал за какво става въпрос, българинът учудено му отвърнал: „Как така ще ти откраднат джипа бе, та ние всичките сме в Англия на Европейското…“

– В една анкета от Скопие по БНР по повод срещата на двамата премиери хората споделиха и радост, но и някакво недоверие, че зад този политически акт има второ дъно на икономическа изгода за България. Какво мислиш за това?

–  Предполагам, че недоверието идва от тези, които са против договора. Защо да няма икономическа изгода и за България, и за Македония? Икономическо-търговският обмен между двете държави трябва да се увеличи. Една от най-важните стъпки според мен трябва да е построяването на нормален магистрален път между Скопие и София. Да можем да пристигаме за два, два и половина часа, а не за четири-пет, както е сега, от едната до другата столица. Това е по-важно и от железопътната линия, чието построяване от десетилетия все уж е в плановете.

Иначе недоверието е и в обратната посока,  и към по-голямата част от населението в Република Македония. То упорито избира партии и коалиции, които облъчват с конфликтност македонските си съседи.

Недоверие има и от местните албанци към същото население. Последният акт на това недоверие е публикуваният на 7 август тази година на страницата на Министерството на правосъдието на Република Македония проектозакон за употреба на езиците, с който се предвижда още по-широко институционализирано ползване главно на албанския език. Това е силна стъпка (в която не виждам нищо негативно) към по-нататъшна децентрализация на страната.

Без да навлизам сега в темата дали тези „отстъпки“ и закони са добри или лоши за функционирането и оцеляването на страната, само ще констатирам, че те са продукт и на дългогодишната албанофобия в Република Македония, с която не се спря и след въвеждането на мнoгoпартийната система.

Етническите албанци дълго време бяха граждани от второ и от трето качество, третирани бяха като нежелано, но съществуващо зло, един вид, слуги на привилегирования етнос.

Хубаво или „хубаво“, но така вече не може. Югославският македонизъм е победен, търпи поражения на всички фронтове, неговият шовинизъм не може да оцелее в условия на  демокрация (поне формална) в региона.

Македонците трябва да преосмислят себе си, не нужно отново да променят идентичността си, но да я поставят на здрави темели с внасяне на сериозни дози обективност в проучването на собствената си етногенеза. Колкото по-бързо разберат това, толкова по-леко ще изчезне недоверието към тях, ще стане по-добре и за всички наоколо.

 

 

Категории Акцент, Мнения, ПолитикаЕтикети , , , ,

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

1 коментар към “Виктор Канзуров: Национализмът е главният проблем на Балканите”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *