„За мен не е безразлично, когато трима кметове се правят, че проблемът с Калиакра го няма.“ Това каза министър-председателят Бойко Борисов на среща с всички заинтересовани страни от проекта за интегрирания план на защитените зони в района на Калиакра, предаде Агенция „Фокус“.
„Надявам се конструктивно и бързо да намерим решение. В разговора ще моля за краткост във всяко едно изказване, за да може да имаме решение след днешната среща. Предлагам да не се връщаме назад в тази една седмица. Разговарял съм с тримата кметове, общински съвети, представители на различни гилдии. За мен не е безразлично, когато трима кметове, заедно със своите съветници, се правят, че този проблем го няма. Помолих всички страни да се върнем стъпка назад и да проведем днешния разговор. Затова казах, че спираме за един или два дни заповедта, да се съберем и да кажем дали този текст става или не става“, заяви Борисов.
Той подчерта, че Брюксел очаква да консултират текстовете по заповедта, така че да мине възможно най-бързо. „Ние сме осъдени и минимумът, който трябва да се приеме, са тези осъдителни точки. Къде бъркам? От едната страна има едни интереси, от другата – други. Всички тези хора там са със своя бизнес и поминък. Нещата тръгват още от 2001 г. сигурно. Ще загубим много време и няма да стигнем доникъде, ако се връщаме в миналото“, добави премиерът. Той обясни, че трябва да се реши какъв да е текстът на заповедта, в противен случай решението е по 20 000 евро на ден. „Стига с тези обиди. Какво ли не чух. Благодаря ви, че сте тук. Планът е дълъг и може много да се говори и да се мисли. От БАН имат желанието за този диалог“, каза още Бойко Борисов.
„Когато има баланс, мога да отида и да го защитя в Брюксел.“ Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов преди думата да вземе Борисов на срещата.
„Искам да седнем и да намерим онзи компромис, който ще бъде приемлив и за двете страни. Ако само едната страна е приоритетно представена, това трудно може да бъде защитено. Моето предложение е да имаме време до момента, в който договоря с местната общност и власт и след това с Брюксел конкретната заповед, да оставим действието на сегашната, за да не поемаме никакви рискове. Ако това не е приемливо, ще поемаме риск и ще видим какво ще процедираме“, заяви Димов.
Йордан Господинов, който представлява производителите на рибни продукти заяви, че са за Натура 2000, но в случая има силно увеличение на зоните.
Анна Ганева – директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН посочи, че разработването на план за управление на каквато и да е защитена територия се подчинява на българското законодателство и на наредби.
„Самият процес на обществено обсъждане също е регламентиран в наредби. Целта на обществените обсъждания е именно всички да кажат мнението си по документа, който се представя“, заяви тя и добави, че иска да сподели обидата на българската научна общност във връзка с появилите се в медиите квалификации за некомпетентност и грубо отношение към хората. По думите й Институтът на БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и Лесотехническият университет са били винаги в услуга на държавата. „Очаквам публично извинение към всички, които са си позволили такива квалификации“, добави тя.
Димитър Канариев от Националната асоциация „Българско Черноморие“ заяви, че декларират ангажираността си в този процес. „Ще изразим становище, ще бъдем много активни. По отношение на плана за управление, изначало тази процедура беше започната порочно. Тя ще бъде обжалвана и призоваваме учените също да поемат своята отговорност“, каза още той.