„На обществото трябва да е ясно какъв е обемът на класифицираните документи, какви документи са с изтекли срокове на защита, какви важни за хората теми могат да се оповестят, за да сме в състояние да видим как са работили службите, какво се е случило в началото на прехода. В крайна сметка обстоятелството, че тези служби са тайни, не ги прави безотчетни.“
– В петък Георги Гатев разпространи до медиите жалбата си срещу отнетото му от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) разрешение за достъп до класифицирана информация, което на практика го отстранява от поста му заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). Случаят беше определен като атака на прокуратурата и ДАНС срещу бюрото. Може ли така да се тълкуват действията им?
– Именно така трябва да се тълкуват, защото за пореден път ДАНС действа като бухалка в нечий интерес, в случая – в собствен интерес. С отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация ДАНС отстранява заместник-председателя на независимия орган, който трябва да контролира дейността й. Е, как ще е независим този орган? Направо звучи абсурдно… Посоченото в решението на ДАНС правно основание, което не се мотивира съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), е ненадеждност от гледна точка на сигурността (чл. 41, т. 4 – дейност, насочена срещу обществения ред) и от гледна точка на опазването на тайната (чл. 42, ал. 1, т. 2 – възможност за изнудване).
Странното обаче е, че за пръв път „нарушенията“, заради които е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, се съобщават официално. Но не от ДАНС, а от прокуратурата. Изобщо, станахме свидетели на един прелюбопитен прецедент. Ето каква е хронологията.
На 23 май 2017 г. ДАНС подава сигнал до Специализираното звено „Антикорупция“ на Софийска градска прокуратура (СГП) с информация за установени нарушения на служебните задължения от страна на член на НБКСРС. На 2 юли 2017 г., след шест работни дни, в които се предполага, че прокуратурата проверява сигнала, тя възлага на ДАНС да извърши допълнителна проверка. От това следва, че първоначалните данни са недостатъчни. След приключването на тази допълнителна проверка на ДАНС, продължила месец и двайсетина дни, на 24 юли 2017 г. преписката е решена по същество от прокурор от СГП. Същия ден е публикувано и известното ни вече прессъобщение на СГП, от което става ясно, че прокурорът е предложил на председателя на ДАНС да се произнесе относно надеждността на „члена“ на НБКСРС и евентуално да пристъпи към отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация.
Аргументът е, че описаните според проверките на ДАНС срещи на Гатев с обвиняеми и подсъдими магистрати, на които е съдействал да подадат заявления пред бюрото за проверка дали са били обект на незаконни СРС, се тълкуват като нарушения на „установения обществен ред” (по смисъла на ЗЗКИ). Така пише в съобщението, друг е въпросът, че в ЗЗКИ липсва специална дефиниция на понятието „установен обществен ред“, а съгласно чл. 41, т. 4. дадено лице е надеждно от гледна точка на сигурността, когато няма данни, че осъществява „дейност, насочена срещу обществения ред“.
Изобщо не си струва да се коментира как член на някаква администрация нарушава обществения ред, като консултира граждани, нито че „обвиняемите и подсъдимите“ са невинни до доказване на противното и освен това имат право да знаят дали неправомерно са били подслушвани. Но да се върна на странните действия на ДАНС и СГП…
– Защо странни?
– Странното е, че за да вкарат „гол“ във вратата на НБКСРС, респективно на Георги Гатев, ДАНС и СГП си разменят цели четири „паса“. Очевидно след първоначалния сигнал СГП няма основание да образува досъдебно производство, защото не открива данни за извършено престъпление. След искането на допълнителната проверка от ДАНС ситуацията на практика остава същата – отново няма данни за извършено престъпление, ерго пак не може да се образува досъдебно производство. Преписката приключва с предложение до ДАНС да прецени и да се произнесе относно надеждността на Гатев съгласно ЗЗКИ. ДАНС го прави тутакси.
Проблемът е, че е в прерогативите на ДАНС от самото начало да се произнесе по този въпрос, без изобщо да занимава СГП със случая. Тоест, ДАНС може по всяко време да отнеме нечие разрешение за достъп до класифицирана информация, без да чака „предложения“ от прокуратурата или която и да било друга институция. Стига само да се установи, че лицето е престанало да отговаря на някои от изискванията на чл. 40, ал. 1 на ЗЗКИ. А когато е в нечий интерес някой да бъде отстранен от поста си, това се „установява“, за съжаление, твърде лесно чрез така наречените „оперативни източници“ на ДАНС.
Не са един или два случаите през последните години, когато сме наблюдавали как ДАНС влиза в ролята на бухалка – извинявам се за повторението – и изпълнява поръчки на политически и икономически кръгове именно чрез отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Но има и втори проблем и той е, че прокуратурата вече няма компетенции по ЗЗКИ освен при наличие на данни за извършено престъпление. Затова казвам, че нейната „инициативност“ в този казус е странна. Или може би действа по инерцията на отменената вече практика.
– Какво имате предвид?
– До юни 2016 г. прокуратурата беше идеалният съучастник на ДАНС в този вид поръчкови изпълнения, защото според чл. 40, ал. 1, т. 5 не можеше да бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация (или следваше да бъде отнето вече издаденото разрешение) на лице, срещу което е образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. И какво правеха? ДАНС подаваше сигнал по „оперативни източници“ до прокуратурата срещу нарочения за неудобен, образуваха му досъдебно производство, отнемаха му достъпа до класифицирана информация и човекът автоматично биваше отстраняван от длъжност. Няма човек, няма проблем. Нищо, че производството може да бъде прекратено или да завърши с оправдателна присъда. Примери бол.
Та миналата година този текст в ЗЗКИ беше обявен като противоконституционен с РКС №7 от 2016 г. и съответно отменен, защото влизаше в противоречие с презумпцията за невиновност. С влизането на изменението в сила прокуратурата вече не може да се намесва директно в работата на проучващите органи по ЗЗКИ, особено когато не става дума за престъпление, а очевидно в случая с Георги Гатев няма такива данни. От друга страна обаче, въпреки отмяната на този текст резултатът се оказва същият, защото ДАНС „покорно“ изпълнява повелята на прокуратурата, независимо че липсва констатация за извършено престъпление и че ДАНС не може да прилага отнемането на достъпа до класифицирана информация като някакво административно наказание. Симбиозата между ДАНС и прокуратурата продължава, а тя е недопустима, включително защото размива границите между съдебната и изпълнителната власт.
– Казахте, че ДАНС действа в конкретния случай в собствен интерес. Какъв е този интерес?
– Защото има достатъчно индикации, че причината за атаката срещу бюрото и Гатев е безумната история с варненския съдия Светлозар Георгиев. Неговото име изтече контролирано в някои медии като един от хората, с които се е срещал Гатев и им е помагал да си подадат заявление за проверка дали спрямо тях са прилагани незаконни СРС. Това е съдията, на който през лятото на 2015 г. е разпределено наказателното дело срещу Веселин Марешки и Красимира Колева. Но се получава сигнал, че съдия Георгиев щял да получи подкуп от Марешки, за да му „помогне“ по делото.
Председателят на ДАНС иска от председателя на Софийския апелативен съд разрешение за прилагане на всички видове СРС спрямо Светлозар Георгиев – наблюдение, подслушване, проследяване, както проникване в служебния му кабинет в съда. Разрешението е подписано най-напред за два месеца, а после за още четири месеца – максималният срок. От СРС не произлизат никакви доказателства за въпросния подкуп. Все пак е повдигнато му е повдигнато смехотворно обвинение и на първа инстанция получава оправдателна присъда. Няма да се спирам на повече подробности, защото мотивите на съдия Тони Гетов са публикувани в интернет. Струва си да се прочетат. Но от тези мотиви става ясно, че разрешението за прилагане на пълния спектър от СРС за срок от шест месеца е дадено на базата на искането, мотивирано от ДАНС с данни, получени от „оперативни източници и прокурор“ от Варненска окръжна прокуратура.
Става дума за прокурор Виолета Радева, която е водила разследването срещу Марешки и поддържа обвинението срещу него. Дали в ДАНС действително е получен сигнал от нея, не се знае, но се стига до парадокса, че „прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия“, както е записал съдия Гетов в мотивите си. Така или иначе, за нашия анализ е важен фактът, че обвиненият и оправдан на първа инстанция варненски съдия Светлозар Георгиев е пуснал заявление в бюрото дали е бил обект на незаконни СРС. И проверката за законността на прилаганите СРС по неговото заявление все още не започнала… Ето от какво се притесняват в ДАНС…
– Какво следва оттук нататък?
– Процедурно жалбата на Георги Гатев е адресирана до Държавната комисия за защита на класифицираната информация (ДКСИ), като е подадено чрез институцията, постановила решението, чрез ДАНС. Дали ДКСИ ще потвърди или отмени решението на ДАНС, зависи от натиска, който ще й бъде оказан… Моята прогноза е, че няма да отмени решението на ДАНС и така ще прехвърли горещия картоф на Върховния административен съд (ВАС).
Статистиката, видна от явната част на последния Годишен доклад на ДКСИ, показва, че след обжалване в по-голямата част от случаите актовете на проучващите органи са потвърдени. За илюстрация, конкретно за жалбите срещу отнети разрешения – общо 21 такива жалби са разгледани в ДКСИ и 13 от тях са потвърдени с решение на комисията, 7 са отменени и 1 е обявен за нищожен. Пред тричленен състав на ВАС към момента се водят 13 съдебни производства, 3 от тях са прекратени поради процесуални пречки за разглеждане по същество. Засега има само едно постановено решение (окончателно), с което е потвърдено решението на ДКСИ, предмет на обжалване. Впрочем, ВАС няма абсолютно никаква практика по гледането на подобен вид дела, защото и това е нововъведение в ЗЗКИ, прието миналата година. Дотогава човек имаше право да се жалва срещу решение на проучващите органи само пред ДКСИ, която пък много трудно получаваше достъп до мотивите за решенията на службите.
Прочетох в жалбата на Георги Гатев, че е поискал от ДКСИ (която се явява своего рода първа инстанция) да бъдат изслушани служебни лица и да бъде изискана документация във връзка със случая от ДАНС и НБКСРС. Надявам се, доколкото е възможно, да разберем какво ще се случи, но не съм оптимист. Далеч съм от мисълта, че ДАНС сама ще си отмени решението, макар че законът й дава такава възможност.
– Преди време в наш разговор споделихте нещо любопитно в настоящия контекст – че ДКСИ съвместно с ДАНС са предложили проект за Постановление на МС, с който да се направят промени в Правилника за приложение на Закона за защита на класифицираната информация (ППЗЗКИ)…
– Да, когато го прочетох, бях много изненадана, рекох си: да им се ненадява човек на ДАНС и ДКСИ… Доколкото знам обаче все още е само проект (въпреки че срокът за общественото му обсъждане приключи още на 10 юни), ако изобщо продължава да стои на дневен ред в светлината на настоящите събития.
– Защо? В каква посока са исканите промени?
– Поне на пръв поглед исканите промени са в много положителна посока и именно това предизвика изненадата ми. Рядкост е служби като ДАНС и ДКСИ да проявяват култура на откритост и да поискат някакво облекчаване на съществуващи бюрократични процедури вместо да се крият зад присъщата си институционална култура на секретност. Ако се приемат предлаганите промени в правилника, ще се премахне една нормативна неуредица, противоречаща на Закона за защита на класифицираната информация, според който не се допуска безсрочно засекретяване на какъвто и да било документ.
Сроковете на защита на чувствителната информация са ясно разпоредени в закона в зависимост от нивото на класификация – 30 години за „строго секретно“, 15 години за „секретно“, 5 години за „поверително“ и 6 месеца за служебна тайна. Теоретично погледнато, след изтичането на тези срокове, защитата би следвало да пада автоматично, ако не е поискано удължаването им, което е възможно според закона при наличие на съответни съображения. На практика обаче се получава така, че службите продължават да съхраняват документи, чийто срок на класификация е изтекъл, но не им е заличен формално грифът за сигурност и те всъщност не са разсекретени. Това означава от една страна, че службите съхраняват незаконно документи, които вече не са секретни и би трябвало да бъдат обществено достояние, а от друга – тъй като същите документи формално не са разсекретени, достъпът до тях всъщност е нерегламентиран.
– Но това е някакъв омагьосан кръг! Не се ли задръстват по този начин службите с огромно количество ненужна хартия?
– Разбира се. Стига се и до парадокса да се хвърля немалък ресурс за разследването на такъв „нерегламентиран“ достъп до документи, които всъщност вече не представляват тайна. Това е и един от мотивите на вносителите на този проект за Постановление на МС. Тук впрочем е мястото да кажа, че журналистът Юлиан Христов от „Офнюз“ беше човекът, който извади на бял свят тази порочна практика на спецслужбите да съхраняват документи, чийто срок на защита отдавна е изтекъл. В поредица от свои материали той разкри, че 25 години след падането на комунистическия режим голяма част от архивите на Национална служба „Сигурност“ (НСС) и Националната служба за защита на Конституцията (НСЗК), които днес се пазят в ДАНС (като техен правоприемник) и би трябвало да са с изтекъл гриф на защита, всъщност не са разсекретени. Говоря за документи с гриф „поверително“ и „секретно“, чийто срок е съответно 5 и 15 години. Освен това се оказа например, че Военното разузнаване по данни на ДКСИ за последните три години формално не е разсекретило нито един свой документ. А няма как да не са създавали класифицирани документи съответно през 90-те години или преди 6-7 години.
– Защо се получава така?
– Защото в това отношение спецслужбите явно продължават да не спазват ЗЗКИ, който изисква минимум на две години да ревизират масивите от документи, маркирани с гриф за сигурност, за да го заличат, когато срокът му е изтекъл. Но не го правят. И именно затова е важно тези промени в ППЗЗКИ да бъдат постановени от Министерски съвет. Накратко, така ще се създаде подзаконова нормативна уредба, регламентираща ясно процеса по разсекретяване на документите с изтекъл гриф на сигурност или евентуалното удължаване на срока на класификация при необходимост. Разбира се, може да се поспори дали щом като в закона са ясно посочени съответните срокове на класификация, липсата на изричен текст в ППЗЗКИ не можеше да се компенсира само с едни задължителни указания от страна на ДКСИ, но това е друга тема. Преди двайсетина дена щях да кажа, че инициативата на ДКСИ и ДАНС е похвална, за да се избегне незаконосъобразното удължаване на срока на защита на документите. Щях да се надявам, че в резултат от промените в публичното пространство най-сетне ще излязат редица документи, създадени в годините на прехода. След скандалната атака на ДАНС срещу Гатев и НБКСРС отново се убедих, че българските служби не са в състояние да се променя в положителна посока.
– Ти не си юрист, откъде идва този интерес към тази материя? Покрай заниманията ти с архивите на ДС ли?
– Да, но и поради факта, че тази материя рядко е попадала в полезрението на журналисти и анализатори. Това беше причината двете основни дейности на ДКСИ – контролът върху съхраняването на класифицираната информация и нейното разсекретяване и контролът върху проучването за надеждност на лицата, които следва да получат достъп до класифицирана информация, да станат един от фокусите на работната група „Институции за вътрешна сигурност“ към Харта 2013 – Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона.
Участвах в тази работна група и се занимавах именно с тази тема, която дотогава не беше анализирана. Поставихме си за цел да изясним има ли „вратички“ в ЗЗКИ, позволяващи проучването за надеждност на лица, за които се изисква достъп до някакво ниво на класифицирана информация, да бъде използвано за политически или други частни цели. Интересуваше ни дали е гарантирана обективността на процедурата, или е възможно да бъде манипулирана, което да доведе до злоупотреба с данни и нарушаване на човешките права. По онова време имаше немалко скандални публично известни случая, които поставяха конкретни проблеми, свързани с проучването за надеждност и получаването, респективно отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация.
Например, Делян Пеевски, Алексей Петров, генерал Иван Мечков, Георги Христозов, Галя Георгиева и Ясен Тодоров от ВСС, Мария Мургина, генерал Шивиков, Стоян Мавродиев и редица още. Няма да се спирам на детайли, но от анализа ни излязоха няколко групи проблеми. Например, последствията за даден човек в случай на отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация заради образувано досъдебно производство – той може да бъде оправдан, но въпреки това няма право три години след това да кандидатства за работа, свързана с достъп до класифицирана информация. Или липсата на възможност за съдебно обжалване при отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация – единствено съществуващата правна възможност е за обжалване пред ДКСИ, която обаче не играе ролята на касационна инстанция. Освен това човекът, на когото е отказан достъп, не разбира какви са мотивите за това.
Така или иначе, имаше смисъл от анализа на работната група към Харта 2013, защото с измененията и допълненията към ЗЗКИ от 2016 г., както вече стана дума, някои от констатираните проблеми следваше да отпаднат. Споменах за това, че решението на ДКСИ вече подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд и че според Решение № 7 на Конституционния съд наличието на образувано досъдебно или съдебно производство не може да бъде основание за отказ или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Но пак ще повторя, че случаят с Георги Гатев доказва, че само законодателни промени, дори и да са в правилната посока, явно не са достатъчни…
А по отношение на декласификацията на документите с гриф за сигурност има още много какво да се иска. Особено от спецслужбите. Те трябва да бъдат дисциплинирани от ДКСИ. Полезно би било в явната част от годишния доклад на ДКСИ да се отчита и контролът, който се осъществява върху процеса на разсекретяване на документите, защото това единственият начин да се упражнява граждански контрол върху дейността на спецслужбите. На обществото трябва да е ясно какъв е обемът на класифицираните документи, какви документи са с изтекли срокове на защита, какви важни за хората теми могат да се оповестят, за да сме в състояние да видим как са работили службите, какво се е случило в началото на прехода. В крайна сметка обстоятелството, че тези служби са тайни, не ги прави безотчетни.
Мария Дерменджиева е журналист, изследовател и преводач, магистър по румънска филология и по национална сигурност и отбрана. Съавтор e с Момчил Методиев на изследването „Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери“ (2016). Автор е на десетки статии и интервюта, свързани с историята на комунизма и посткомунизма и на телевизионната поредица, излъчена по RE:TV „Дела и документи“ (2009-2010 г.). Участвала e в съставянето на документални сборници, издадени от Комисията по досиетата.
