Една буря в чаша вода се разплиска из Фейсбук. И показа за пореден път, че повечето хора са склонни да се ровят до умопомрачение в детайлите, без да обхващат цялата картина.
В случая със списъка на хора, подкрепящи Гарелов за шеф на БНТ, картината е като нарисувана от професионален цивилен изкуствовед. Сравнително леви и сравнително десни са в един кюп. Такива, които уважавам и ценя, са заедно с емблемите на комерсиалната журналистика. И някъде много назад остава истинският проблем, който е в самия подход, наречен „списък“.
Който си е имал работа с цивилни изкуствоведи знае, че те умеят да поддържат контакти с целия спектър – не само ляво, дясно и център, но и с враждуващи интелектуалци. Да се легендират като миротворци и да потушават творчески конфликти. (Така навремето бях свидетел да се помирят Николай Генчев и Николай Хайтов за гроба на Левски, но не се получи.)
Списъкът е инструмент за влияние, защото всяко име в него носи своята тежест. Четейки го, хората си казват: „Аааа, щом Х го подкрепя, значи е ОК“. Или поне работещите с този инструмент си мислят, че хората ще си кажат така.
Правенето на списъци с интелектуалци, подкрепящи някого, би имало тежест, ако този някой е застрашен. Ако искат да го осъдят несправедливо. Да изгорят книгите му. Да не му дават да пише или да работи професията си. В наше време, когато държавните органи се ползват основно за мачкане на „врага“ (разбирай – на този, който не ти дава да си краднеш на воля), обединението на хора от различни сегменти на спектъра би имало смисъл, само ако е в защита на застрашен. Застрашен ли е Гарелов? Или е зстрашена БНТ?
Комичното е, че авторите на този списък малко са бързали и не са пипали прецизно. Владимир Чуков вече се обади, че не е питан. Пък и с неактуална биографична справка го включили.
Много бавно растем като общество. Мъчително бавно. Има си орган, който трябва да избира шеф на БНТ. Има си и някаква сравнително демократична и сравнително прозрачна процедура. Да, освен Гарелов до момента никой не е публикувал концепция, но кандидатите са длъжни да я представят в СЕМ така или иначе. Правейки списък в подкрепа на единия кандидат, ние казваме и на институцията, и на процедурата да си гледат работата. А иначе сме демократи.
И противниците на Гарелов, бидейки още по-големи демократи, анатемосват мислещите различно от тях. И си нямат представа, че това е наследство от Априлския пленум. Наднича той, наднича. Както иззад подобен манталитет, така и иззад списъците с интелектуалци. Дзяк! А ние си мислим, че живеем в други времена.
Разбира се, че не подкрепям Гарелов. Но не е той проблемът, а опитът да се манипулира един явен конкурс с разни ОФ-похвати.
За толкова години демокрация едно не ми стана ясно. Дъвчем и предъвкваме публично известни лица за иначе известната им на всички принадлежност към структурите на Комитета за държавна сигурност. И въобще не се интересуваме кой от тях, кога и как е бил вербуван.
Да, някои натегачи са служили от „идейни“ съображения, но за други вербуването е било чиста проба изнудване. Пример – уважавания от много от нас бай Петко Бочаров.
И в тази връзка се питам какво стана със стотиците хиляди (без преувеличение) доброволни доносници, които тровеха живота на хората във всеки вход на всяка жилищна кооперация, във всеки цех, във всяко ТКЗС. А в по-интелигентските институции ги имаше по няколко. Зер на интелигентите вяра да нямаш!
Къде са сега? Или се пребоядисаха? Станаха масово „доносници за европейско развитие“? По стар изпитан образец – не е важно какъв си бил, важното е да си със силния на деня. Всички – ОФ-активисти!
Защо ли това родно нагаждачество ми е déjà-vu? Може би защото вече съм над 70 и май наистина съм го виждал някога.
Та да си дойдем на думата. Това с разкъсването на някои публично известни личности не е ли като хвърляне кокал на кучетата, за да се сджафкат помежду си, та да не ни ухапят? А може би е за да се покажем колко сме политкоректни? Или е защото, ако напишем за стрина Пена от вход Г на блок еди-кой си, която изпорти живота на много младежи, че слушали били „упадъчна музика“, никой няма да го прочете и язък за материалчето. Също déjà-vu.
Същността на събитието е много точно означена в уводното изречение на статията: „Една буря в чаша вода се разплиска из Фейсбук.“
Поздравления за автора.