Почина иконата на френското кино Жана Моро

Почина иконата на френското кино Жана Моро

„Вървя към смъртта. Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Изкачваш се, докато изчезнеш…

 

Легендарната френска актриса Жана Моро, добила световна известност с ролята си във филма „Жул и Жим”, участвала в някои от най-харесваните от критиците филми на ХХ век, почина на 89-годишна възраст.

Актрисата, чийто дрезгав глас и завладяваща красота очароваха кинопубликата, е открита мъртва в дома си в Париж, съобщи агентът й.

Жана Моро е родена на 23 януари 1928г. Нейната майка e английска балерина, танцуваща на сцената на „Фоли Бержер“, която прекъсва артистичната си кариера по настояване на своя съпруг – собственик на малък хотел в Париж.

жана моро-2

Във филма „Нощта“, 1961 г.

 

Като малка Жана също мечтае да стане балерина като майка си, но впоследствие се увлича по театъра и въпреки изричната забрана на баща си започва тайно да посещава курсове по актьорско майсторство. Продължава образованието си в отдела за драматично изкуство към Консерваторията в Париж и едва 19-годишна участва в Авиньонския театрален фестивал.

Prod DB © Nouvelles Editions de Films / DR ASCENSEUR POUR L'ECHAFAUD (ASCENSEUR POUR L'ECHAFAUD) de Louis Malle 1958 FRA avec Jeanne Moreau portrait, neons

 

Дебютира в спектакъл по Тургенев и само за два сезона се превръща в знаменитост. Пред нея се открива перспективата на бляскава сценична кариера, но Жана Моро решава да се премести в националния Народен театър на прочутия Жан Вилар, за да може да играе редом с Жерар Филип. Именно този свой сънародник и американската актриса Бет Дейвис, тя смята за свои кумири в актьорската професия.

Сценичният й дебют се оказва толкова успешен, че девойката е поканена от легендарния театър „Комеди Франсез“ и скоро става най-младата актриса в неговата трупа през 300-годишната му история.

Омъжва се на 20 години за Жан-Луи Ришар (актьор и режисьор) и година по-късно ражда сина си Жером. От 1948-а до 1954-а участва в близо 30 спектакъла на сцените на различни френски театри. Но независимо че дебютира и на екрана още през 1949-а, киното дълго време проявява резервираност към безспорните й качества.
Естествено, то не остава безразлично към нейната красота и талант, но му трябват почти десет години преди да приеме нетипичната и прекалено самостоятелна актриса.

През това първо десетилетие на екранната си кариера Жана Моро се появява в 17 филма и дори понякога партнира на звезди като Жан Габен и Жан Маре. Но през целия този период се откроява само криминалният шедьовър на Жак Бекер „Не пипай плячката“ (1954).

Към края на 50-те години сериозната, самобитна, мълчалива, невъзмутима и загадъчно красива актриса привлича вниманието на младите режисьори от надигащата се „Нова вълна“ във френското кино.

Най-ярката й роля в киното е в шедьовъра на Франсоа Трюфо „Жул и Жим“, в който играе ролята на влюбената в двама мъже Катрин.

Но тя приема много други предложения от знаменити майстори на киното, като Джоузеф Лоузи („Ева“, „Г-н Клайн“), Луис Бунюел („Дневникът на една камериерка“) и Орсън Уелс („Процесът“ и „Фалстаф“). Според създателя на „Гражданинът Кейн“ Жана Моро е най-добрата актриса в историята на киното. Именно Уелс я вдъхновява да изпробва силите си в режисурата и през 1976 г. излиза „Светлина“ – първият от трите й филма като режисьор.

В средата на 70-те Жана Моро се превръща в муза и за някои от най-талантливите представители на новото поколение френски кинотворци, като Бертран Блие и Андре Тешине, например.

Въпреки хомосексуалните си наклонности, Фасбиндер, който бил запленен от Жана Моро, заявява, че тя е абсолютно въплъщение на женствеността. И не е бил далече от истината, защото неотразимостта й като жена става причина за не един любовен скандал.

През 2001г. се превъплъщава в образа на писателката Маргьорит Дюрас в биографичния филм „Точно тази любов“ (Cet amour-là), посветен на нейните отношения с 40 години по-млад мъж.

„Вървя към смъртта. Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като спирала, като стълбата на Яков. Изкачваш се, докато изчезнеш… Имаш известно време. Имам време, колкото да живея, колкото да свърша нещо, което трябва да направя“, признава Жана Моро, малко след като навършва 89 години на 23 януари в интервю.

Ето някои от нейните мисли, плод на нейния опит и интуиция към живота:

Уморих се да говоря. Толкова неща за казване. Много е изтощително да говориш за себе си…

Не познах горчивината, а тъгата, аз съм емоционална, не много интелектуална. Какъв шанс да имам емоции!

Ревността никога не ме е обземала. Ние сме жертви и на обкръжението си. Ревността е почти мода, ритуал… Например никога не съм желала ролите, които други жени изпълняваха. Когато една актриса има талант, това ме трогва.

Поканата за флирт се пише с очи.

Ако попаднете в капана на идеята, че най-важното е какъв образ градите пред света, вие стъпвате на опасен път.

Жената трябва да бъде толкова умна, колкото да се хареса на глупавите мъже и дотолкова вулгарна, че да се харесва от умните.

Ако иска да живее живота си докрай, човек трябва да живее опасно.

Да бъдеш актриса означава да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това?

Смъртта е абсолютна загадка. Ние всички сме уязвими от нея, това е, което прави живота интересен и напрегнат.

Животът не свършва на 30.

Лицето ми се промени с годините и смятам, че има достатъчно история в него, за да даде на публиката нещо, над което да размишлява.

За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука.

Имаме толкова много думи, за да изразим състоянието на душата, и толкова малко, за да опишем състоянието на тялото.

 

 

 

 

Категории Общество, ЦивилизацияЕтикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *