„Ако някоя банка, особено с български акционери, гръмне, питаме бюджета за финансова подкрепа. Ако бюджетът откаже – край с банката. Как ви звучи като независимост на БНБ??!! Никак, нали? Само дума.“ Така описва методиката за управление на кризи в Българската народна банка (БНБ) бившият подуправител ръководещ „Банков надзор“ Цветан Гунев в интервю за сайта „Гласове“.
По думите му дискусията при президента (от стенограмата на втората консултативна среща от 14 юли 2014 г. – бел. ред.) е търсене на взаимна, споделена отговорност за нещо, което е решено извън тази дискусия. „Както виждате, управителят Искров е обсебен от страха да не би някой да го посочи за виновен. Най-малко три пъти в период от 4 часа разговори отчаяно обяснява как е устроен законът и как няма начин да е виновен за нещо“, добавя Гунев.
По думите му освен изключително подробните регулярни отчети на „Банков надзор” пред УС на БНБ, управителят, всеки подуправител и всеки член на УС на БНБ имаше ексклузивното право да иска информация от който и да е служител на БНБ по интересуващ го въпрос. „И ползвахме тези права, управителят също. Така че който се е интересувал от нещо, е получавал отговори директно от отговорния служител“, категоричен е Гунев.
И добавя: „На мен лично ми е казвал: „Ти си отличен специалист, но не си политик. Ето защо искам всичко да знам”. Прав беше и съм се вслушвал в неговите съвети поради всестранната му информираност. Всъщност от него научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Може би се безпокоеше да не пострада банката, а и самият той. Не знам какви точно усилия е положил срещу това, но пострада не само КТБ, но и БНБ. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС.“
Бившият подуправител на БНБ оспорва и тезата за неверни отчети на КТБ към БНБ. Преди ликвидната буря банката отчита по документи повече от 1.3 млрд. лв ликвидни активи. „По-късно, благодарение на онези причини, изплаща почти 1.2 млд. лв на вложителите. Логично е отчетът да е бил верен, нали?“, пита Цветан Гунев.
Гунев коментира и темата с непълните кредитни досиета, която е широко дискутирана на срещата при президента.
По думите му Банков надзор не изпълнява охранителна функция в банките. „Аз никога не съм получавал информация за липсващи документи в досиетата на клиенти на КТБ, а и на която и де е друга банка, което да попречи на извършвана там надзорна инспекция. Няма незавършена инспекция по каквито и да е причини, камо ли по тази. Последната инспекция на КТБ е точно 1 година преди, предхождаща събитията, и тогава инспектиращият екип за последно е имал физически досег с досиета“, твърди Гунев.
Той прави и едно много важно разяснение на думите от стенограмата на главния прокурор Сотир Цацаров. „Главният прокурор обяснява за досиета, иззети от прокуратурата по време на квестурата и 10-дневната проверка, неправилно наричана „одит”, т.е. след 20.06.2014 г. В същото време е твърде пестелив към участниците в срещата, тъй като не казва, че на 13.06.2014 г. е извършено претърсване и изземване на кредитни досиета на 30 клиенти на банката, и то от сградата на площад „Гарибалди”, а не в офис сградата на бул. „Борис III”. При това с нужните разрешения от съда и протоколи. Дали са били оригинали, също не разбираме.“
Следва още по-шокиращо признание от Гунев. „Нещо повече, аз лично видях банкови кредитни досиета на 16.06.2014 г. в кабинета на следователя И.И. в сградата на СГП, когато ми бе връчено смразяващото кръвта обвинение“.
По думите му не е ясно как е станало така, че кредитните досиета на 30 фирми са били в следствието, пък едновременно са унищожавани документи в КТБ.
